Българското вино има нужда от изграждане на имидж
Трудно ли се прави качествено вино в България?
>Трудно е, защото ние правим луксозен продукт, който изисква разбиране. Не сме насочени към масовия клиент, който пие домашно вино, бира или ракия. Но сме упорити и вече доста години се справяме, макар че често чужденците оценяват повече направеното от нас, отколкото българската публика. Сякаш масово има нихилизъм по отношение на българското производство. А в България се създават много качествени неща и се надявам да започнем да ги оценяваме повече и да им дадем шанс да се развиват.
Как се развиват българската винена култура и пазарът?
>Категорично се подобрява винената култура. От една страна, се изградиха много нови, модерни винарни с добри лозя и всеки производител вече се стреми към високо качество. Блогъри, винени журналисти, обучители също много помагат, като влияят поне на близкия си кръг. Така и публиката придоби знания, вече има нагласа да се израства в т.нар. гурме култура. Това бута пазара към търсене на по-качествени вина и същевременно задължава винарите да са попрецизни в производството си.
На достатъчно добро ниво ли са вече българските вина?
>Категорично да. Има какво още да се желае, разбира се, особено в по-ниския клас вина, където и вносът е много голям и печели предимство с добро качество/цена. Но нещата са в правилна посока и мисля, че за следващото поколение нещата ще са много, много по-различни. В старите винени държави има винарни на векове, развивани от поколения наред, ние не можем да постигнем това веднага, но с времето ще дойде.
Защо обаче доброто българско вино трудно пробива на външните пазари?
>Защото не можем да продадем добре България като продукт. Целта винаги е най-масовата и нископлатежна публика - независимо дали става дума за българския туризъм или българското вино, или каквото и да е. Това е политиката от десетилетия. Често срещаме реакции на изненада, когато пратим ценова листа в чужбина, защото там са свикнали виното от България да е евроцентове, а по-високите цени се свързват с вината например от Италия и Франция, не от България. Но тези страни имат огромен авторитет, изграждан с години. За да се промени мисленето и към българското вино, е нужно да се работи за имидж и маркетинг. В момента опитваме да обърнем тази тенденция, но не успяваме сами, а държавната политика в тази посока липсва. Няма я стратегията, която да изисква посока, обучени хора, концепция.