„Материалният живот“

АВТОР: МАРГЬОРИТ ДЮРАС ПРЕВОД: ТОДОРКА МИНЕВА ИЗДАТЕЛСТВО: СОНМ ЦЕНА: 16 ЛВ.

“Писателят е чужда страна”, пише родената в Сайгон френска писателка Маргьорит Дюрас (1914 - 1996) в едно от есетата в тази книга. До голяма степен историите в нея са не само интроспективен поглед към живота й, но и разсъждение върху изкуството, любовта и човешката сексуалност, зависимостите, детството във Виетнам, вдъхновило романа “Любовникът”, Париж от младостта й, страха от нова световна война, ролята на жената и борбата с очакванията към нея в обществото. “Добра майка на семейство според хората е тази, която превръща разпокъсаността на живота си в безмълвна и невидима непрекъснатост.”

Историите в “Материалният свят” всъщност не са написани, а са разказани от нея на режисьора и автор Жером Божур, дългогодишен изследовател на творчеството на Дюрас. Впоследствие двамата ги оформят в книга, която излиза на френски през 1987 г.

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда”, пише френската писателка и режисьорка в предговора, а често в историите тя анализира определени проблеми дълбоко, като прави вметка, че все пак може и да не е права. “Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития.”

Тези години са трудни за нея - в началото на десетилетието алкохолизмът й започва да взима връх над нея, настъпва временно подобрение, но година след публикуването на сборника Дюрас изпада в кома. В този период, през 80-те, тя създава и последния си филм Les Enfants (1985).

“Никое човешко същество, никоя жена, никое стихотворение, никоя музика, никоя литература, никоя живопис не може да замести алкохола в тази негова функция за човека, илюзията за съществена съзидателност, пише тя.

Той е тук, за да я замести.

И го прави за част от хората, която би трябвало да вярва в Бога, но вече не вярва в него. Алкохолът е стерилен. Думите на човека, изречени в пиянска нощ, се изпаряват заедно с нея още с настъпването на деня. Пиянството не създава нищо, не се въздига до думите, то замъглява разума, приспива го.”

Автор на корицата е южнокорейската художничка Софи Унг, която заедно с Борис Праматаров (илюстратор на издателство СОНМ) имаше обща изложба по-рано това лято в Intro Gallery.