Като мониторинг, но без препоръки
Или как Брюксел видя София, след като смени диоптъра
Напишете ни какво да направим и ще го изпълним колко члена да променим и колко ареста да направим. Горе-долу така България комуникираше с Европейската комисия по време на продължилия повече от десет години период на мониторинг на реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Правителството винаги имаше какво да предложи по препоръките, докато накрая комисията се умори.
Липсата на препоръки към страната ни е основната разлика между мониторинговите
сен законопроект, който да отговаря на множеството препоръки за въвеждането на механизъм, даващ гаранции за отчетност и независимо разследване на главния прокурор. Последният проект, представен от правителството, беше критикуван от Венецианската комисия и Комитета на министрите към Съвета на Европа, на чиито позиции се базират и заключенията на ЕК в доклада.
Висшият съдебен съвет не осигурява адекватна реакция на атаките срещу съда
Настоящата структура и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспектората към него поставят съществени въпроси, свързани с тяхната ефективност и независимост, и дебатът следва да продължи, става ясно от доклада. Тази оценка също се базира на констатацията на Венецианската комисия, че в кадровия орган на съдиите (Съдийската колегия към ВСС) няма мнозинство на съдии, които са избирани от съдии, какъвто е стандартът на Съвета на Европа. В този контекст се отбелязва засилването на атаките срещу съда без адекватна реакция на компетентните власти.
Борбата срещу корупцията остава на ниво реформа, без резултати и при ниско обществено доверие
За работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ЕК констатира, че макар и на законодателно ниво да е било подобрено взаимодействието между институциите, остават „сериозни предизвикателства, преди тези институции да изградят солидна репутация на безпристрастност, обективност и независимост“. Сочи се, че въпреки промотираната през 2017 и 2018 г. широкомащабна реформа в законовата и институционалната рамка за борбата с корупцията нивото на общественото доверие в институциите, ангажирани с тази дейност, остава критично ниско. Липсата на резултати от борбата с корупцията е един от основните мотиви на настоящите протести, започнали през лятото, се сочи в доклада. От ЕК отчитат и нуждата от серия окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.
Медийната среда
Независимостта на медиите е тема, на която ЕК отделя специално внимание при анализа на всички държави от съюза. България е поставена в група от държави (Гърция, Люксембург, Румъния и Словения), за които се коментира, че има съмнения в ефективността на медийните регулатори.
Според констатациите на ЕК липсата
на прозрачност в медийната собственост е проблем за България. Собствеността на някои медии в България е свързана с политици, макар и те да не са официални собственици. Редица български журналисти са споделили, че политическата намеса в медиите е често срещано явление.
България е сред държавите, в които ЕК открива проблеми със защитата на журналисти от заплахи и нападения (физически и кампанийни).
Европейският комисар по правосъдие Дидие Рейндерс коментира, че констатациите в доклада са известни, защото са публично достъпни, а приносът на ЕК е, че ги е събрала на едно място.
Законодателството
За пръв път ЕК отправя конкретни критики към законодателния процес. Според комисията публичните консултации и оценката за въздействие на законодателството са ограничени, а в целия процес липсват предвидимост и стабилност. Примерите са красноречиви - само Законът за обществените поръчки е променян през 2018 г. 11 пъти. Приетият през 2007 г. Закон за съдебната власт - 51 пъти. ЕК отчита като негативна и практиката да се променят закони през преходните и заключителните разпоредби на други закони, както и тази да се правят съществени промени между първо и второ четене.
Нито една от тези констатации не е обвързана с препоръки, но те са толкова красноречиви, че говорят сами по себе си.
Състоянието на медиите в България изпъква като основен проблем в новите доклади на ЕК