Бездънният бюджет 2020
Въпреки корона кризата държавните финанси продължават да са на плюс през септември, а до края на годината властта ще разполага с почти 4.5 млрд. лв. над планираното.
В същото време правителството си отваря вратата за дефицит над 3% от БВП.
Липсата на достатъчно обяснения и постоянно валящите непредвидени разходи оставят необятно поле за спекулации.
В рамките на две седмици държавата първо взе петмилиарден дълг, след това изненадващо премиерът Бойко Борисов обяви, че страната иска да закупи още осем американски изтребителя F-16, a Министерството на финансите предложи разхлабване на фискалните правила, с което си отвори възможност за бюджетен дефицит над 3%. Всичко това се случва в контекста на продължаващи над 80 дни протести срещу кабинета, преди избори, в очакване за растящ брой заразени с COVID с наближаване на студа и с нови порции извънредни разходи, анонсирани след почти всяко заседание на кабинета. Ако тези факти се обединят, може да се получи доста апокалиптичен разказ, а почти пълната липса на обяснения от страна на властта и растящото недоверие към нея спомагат за разгръщането на все по-зловещи сценарии.
Единственото, което не се връзва в тях, са данните за изпълнението на бюджета - към септември той все още е на плюс от почти 900 млн. лв. И то след като правителството даде извънредно стотици милиони за COVID мерки, а след всяка обиколка с джипа премиерът Бойко Борисов се завръща с нова непланирана фактура - малко като след шопинг в мола (за тези, които помнят какво беше това). Логичният въпрос е какво се случва с финансите на държавата и има ли риск в края на управлението си „Борисов“3 да изпусне юздите.
Планираш за едно, харчиш за друго
Изпълнението на бюджета към момента следва логиката от предходните няколко години - планират се разходи (обикновено за инвестиции), които не се правят. Към август например капиталовите инвестиции са за малко над 2 млрд. лв. (което е под една трета от планираните 6.5 млрд. лв. за годината). Така месеци наред се отчита текущ излишък, който обикновено се харчи в последните месеци на годината. Тогава управлението на държавните финанси минава на ръчна: само с постановление на правителството, без дебат и без санкция на парламента се пренасочват милиарди от едно перо към друго (така бяха отпуснати парите за магистрала „Хемус“, за програмата за саниране, за ремонт на язовири…). Това не се отразява на планираното салдо, т.е. дефицитът може да не се раздува, защото допълнителните разходи са за сметка на вече планирани други.
Справка в системата за правна информация на Министерския съвет показва, че от юни до септември са гласувани допълнителни разходи за над 2 млрд. лв. (виж графиките). Най-голям дял от тях (почти 40%) са отишли за пътища, ремонти, има и пари за храмове, които Борисов хвърля пътьом под погледа на някой министър на задната седалка. Второто най-голямо извънредно перо са допълнителните 50 лева месечно, които правителството реши да отпуска като антикризисна мярка на пенсионерите. А третото са пари за COVID мерки или за увеличение на заплати, които на теория също трябва да са само за администрации, които работят на първа линия. На практика в някои от тези извънредни пари може да се прочете и желанието на управляващите да купят колкото се може повече гласове на предстоящите избори или пък опит да се потуши поредното огнище на обществено недоволство. Към края на септември обаче бюджетът все още е на плюс 890 млн. лв., а по план трябва да завърши на дефицит 3.5 млрд. лв. Ако се направи статична сметка (защото може да има и по-голям от планирания спад на приходите) - за оставащите
три месеца до края на годината управляващите ще разполагат с почти 4.5 млрд. лв. екстра пари за харчене.
Има ли риск за бюджета
За разлика от предходните безоблачни години обаче тази е различна - заради политическата нестабилност, предстоящите избори и шока от COVID. Очакванията са всичко това да се отрази негативно и на публичните финанси. От една страна, приходите от данъци и такси изостават (със 763 млн. лв. спрямо 2019 г.), а от друга, рискът управляващите да залитнат в посока нови популистки или неефективни разходи си стои. Бюджет 2020 беше ревизиран още през пролетта, като от балансирано салдото стана отрицателно. Тези 3.5 млрд. лв. би трябвало да са 3% от БВП на страната, ако се сбъдне прогнозата на Министерството на финансите за 3% реален спад на икономиката. Тя обаче към момента е най-позитивната - очакванията на повечето институции и анализатори са в диапазона от -5 до -8%.
През седмицата изненадващо от ведомството на Кирил Ананиев публикуваха за публично обсъждане промени в Закона за публичните финанси, с които се предлага да се вдигнат сега
2019 2020