Министерство на самолетите

Времевият прозорец за стратегическа модернизация на армията започва да се затваря. Големият печеливш пак се очертава бойната авиация

Модернизацията на Българската армия в момента се намира на важен кръстопът. През следващите няколко седмици ще стане ясно дали и доколко този процес ще се случи на базата на стратегическите концепции на военните експерти, или за пореден път ще стане заложник на субективните политически интереси на управляващите. В момента предстои да се вземат ключови решения, които ще предопределят облика на въоръжените ни сили за години, ако не и за десетилетия напред.

Най-важното от тези решения е свързано с обявеното от премиера Борисов намерение да договори в ускорен порядък доставката на втора партида от още осем изтребителя F-16

Block 70. Първите осем машини бяха поръчани на базата на междудържавно споразумение между България и САЩ за сумата около 2.2 млрд. лв. Парите бяха платени авансово и накуп. В момента изтребители се произвеждат в Грийнвил, Южна Каролина, и поетапно ще бъдат доставяни в периода 2023-2024 г. В САЩ пък вече се обучават и първите пилоти, които трябва да започнат да летят на новите бойни самолети след около три години.

Форсирането на втората част от проекта за модернизация на Военновъздушните сили (ВВС) изненадващо бе анонсирано от министър-председателя във вторник след среща с американския посланик Херо Мустафа и висши представители на щатската аерокосмическа корпорация Lockheed Martin, която произвежда F-16. „Правителството планира развитието на стратегическото партньорство с Lockheed Martin в дългосрочен план“, е обявил Борисов по време на разговорите, добавяйки, че „успешното реализиране на проектите от програмата освен чисто технологичен и икономически аспект има и голям политически заряд“.

Всъщност желанието да се купят не 8, а 16 бойни самолета не е ново. То е изрично отбелязано в проекта за инвестиционен разход за модернизация на ВВС, гласуван от парламента още през 2018 г. Предвиждаше се обаче втората партида да бъде поръчана в някакъв хипотетичен момент, след като първата бъде приета на въоръжение и започне да дава бойни дежурства (в случая - след 2024 г.).

През това време паралелно

трябваше да стартират другите големи модернизационни програми за армията: производството на два модулни патрулни кораба за флота и на 150 бронирани бойни машини за Сухопътни войски. Ако съдим обаче по настоящото изявление на премиера Борисов, има реална възможност форсираното изпълнение на втория етап от закупуването на F-16 да се опита да ги изпревари или най-малкото да се реализира паралелно с тях. Което в условията на задаващата се глобална икономическа и COVID криза може да е сериозен финансов проблем.

Как ще се плаща

Ключовият момент в случая е дали американската страна отново ще поиска авансово цялата сума за осемте F-16 Block 70, или този път ще се съгласи

нужни за ер полисинг, други два ще седят в режим на готовност като подкрепление, а останалите четири трябва да бъдат стопени от ползване, за да могат всички авиатори да натрупат необходимия нальот. Ако обаче разполагаме с още толкова машини, обучението и поддържането на бойна готовност във ВВС ще вървят по-гладко, без техническият ресурс да се изхабява твърде бързо. „Спешно трябва да започнем да се отърваваме от МиГ-29, защото, от една страна, поддръжката им става все по-скъпа и трудна, а от друга - с тях няма как да воюваш ефикасно срещу руснаците, ако недай си боже се наложи“, коментира нашият източник.

За разлика от модернизацията на ВВС преоборудването на другите видове въоръжени сили изобщо не върви гладко. След около половин година забавяне този петък (след редакционното приключване на броя – бел. ред.) трябваше да бъдат отворени ценовите оферти на двата фаворита в надпреварата за доставка на бронирани бойни машини за пехотата – мултинационалната General Dynamics European Land Systems (GDELS) и финландската Patria. Ако и двете надскочат отделения за проекта бюджет в размер на 1.44 млрд. лв. (каквито са очакванията), вариантите са два: преговори с всяка от тях за евентуално орязване на техническите параметри и сваляне на цените или рестартиране на процедурата, за да бъдат допуснати още участници или за да се премине към пряко междудържавно договаряне. Вторият вариант беше лансиран от френския кандидат Nexter, който игра в консорциум с белгийската фирма John Cockeril, но бе дисквалифициран на финалната права, след като подаде празна оферта и се опита да упражни натиск директно на политическо ниво. Министерството на отбраната най-вероятно ще се опита да спаси проекта и да преговаря за сваляне на цените, защото не е ясно дали втори път ще получи зелена светлина за подобен разход от парламента, особено в контекста на корона кризата и искането на още пари за американски изтребители.

Неясноти има и около договора за строеж на два модулни патрулни кораба на стойност близо 1 млрд. лв, който в момента би трябвало да е пред подписване с германската фирма „Люрсен“. Първоначално загубилата италианска фирма Fincantieri обжалва класирането на офертите във Върховния административен съд, избирайки за свой адвокат висшия функционер от ДПС Четин Казак. Министерство на отбраната успя да спечели делото, но точно преди сключването на договора се оказа, че тазгодишният транш по проекта тихомълком е бил прехвърлен от Министерство на финансите към бюджета за догодина. Затова се очаква да има поне още един кръг разговори с германците и проектът евентуално да бъде финализиран през ноември, а плащанията да започнат от 2021 г. Предстои да видим дали ще се окажат верни и твърденията на отбранителното министерство, че договорът с „Люрсен“не трябва да бъде повторно одобряван от парламента, тъй като не става дума за междуправителствено споразумение. Защото в Народното събрание проектът за патрулните кораби изненадващо може да заседне в невидими политически плитчини...

Закупуването на още 8 броя F-16 ще отнеме още поне 1-2 години.