Георги Георгиев

енергия за много хора. Музиката е космос, чувствам се привилегирован, специален и благодарен. Не съжалявам нито за миг, че влагам труд и енергия в това мое желание.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Дъщеря ми е на 5 и тя отдавна знае, че правя песни. Мисля, че разбра точно какво, като я заведохме на „Ян Бибиян” и й казах, че съм измислил песничките.

Как си почивате?

Сред природа най-вече. Реката. Тенис. Вино с приятели.

Какво ви зарежда?

Скоро реставрирах няколко стари шкафа от прадядо ми на село. Свалих няколко слоя блажна соц боя от няколко поколения и се показа истинското дърво от едно време, след обработка стана велико. През този няколкодневен процес си мислех за целия кръговрат и неминуемото връщане към първоначалното положение. Заредих се, защото дадох още живот, иначе отиваше на боклука. Красотата е найзареждащото

нещо, стремежът поне да я докоснеш, без да я притежаваш дори. Чистите неща.

Какво ви разсмива?

Самоиронията и хората, които я притежават. Завиждам им, те са щастливци.

Какво ви натъжава?

Бедността, старостта и безсилието на човек да се справи с нуждите си.

Какво ви вбесява?

Арогантността. Лицемерието. Алчността.

Личност, на която се възхищавате?

Яворов, Чаплин, Том Йорк, Сорентино.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не се харесвам, но бих искал да съм харесван.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Много са, но най вече, че сам попадам в капани заради безрезервност и после се ядосвам. Чудесно би било да елиминираме