Най-големият стрес тест
През последните вече седем месеца над целия свят се извършва особен вид стрес тест. Коронавирусът подлага на изпитание както здравето и психиката на хората, така също устойчивостта на компаниите и ефективността на държавите. Особеното в цялата пандемия е, че тя може да премине със сравнително малки щети, но за да се случи трябва координирана реакция от огромна част от хората в дадено общество. Някъде се случва, на повечето места - не.
Базовата постановка е проста: докато няма ваксина или лекарство срещу COVID-19, единственото, което може да ограничи разпространението на вируса и съответно жертвите от него, са дистанцията, хигиената и носенето на маски. Спазването на тези прости мерки може да спаси както човешки животи, така и цели икономики, защото предотвратява пълното затваряне като през пролетта. Това не е празна теория.
Тук, в България, а и в Европа по принцип сме свикнали да смятаме, че най-важното в света се случва на нашия континент. През последните години обаче, и особено в случая с пандемията, уроци по правилна реакция изнася Азия. В много от развитите и демократични държави там проблемът с коронавируса изглежда напълно под контрол. В Южна Корея (51 млн. население) случаите (в абсолютна стойност) през последната седмица са два пъти по-малко, отколкото в сряда в София. Във Виетнам заразените през последната седмица (когато има такива) са между един и двама - десет пъти по-малко от Търговище. Същото е и в Тайван, където от началото на пандемията от COVID са починали 7 души. Oт близо 24 милиона. Това е помалко, отколкото средно в България на ден през последните месеци.
За хората в тези държави нормалният живот вече се е върнал. Те ходят без притеснения по заведения, клубове, кино, театър… Работят нормално и икономиките им вече почти са се възстановили. Това не е някаква особеност на коронавируса, нито означава, че епидемията там вече е заразила всички и “сухите съчки” са изгорели. Единствената разлика с тук е, че хората са дисциплинирани, отнасят се с разбиране към проблема и с уважение към другите. Спазват дистанция, когато не могат - носят маски, мият си ръцете. Държавите имат капацитет за тестване и ограничават случаите.
Накратко - може.
Това, което има там, а няма тук, е уважение към институциите и осъзнаване, че кризата с коронавируса може да бъде решена заедно от всички.
Особеният проблем за България сега е, че държавата тук все по-малко е инструмент за решаване на общи проблеми. Базови институции в нея работят точно обратното - да превръщат общата стойност в частна. Проблемът на превзетата държава е, че тя няма как да решава общи проблеми, докато краде публични активи. И тъй като това се вижда ясно от много хора, доверието в институциите е толкова ниско, че те не могат да обединят около себе си никого в труден момент като сегашния.
Изводът от всичко това е, че лошото управление и кражбите лишават хора не само от стойност, но и буквално от живот. Отговорността, разбира се, е не само на държавата, но и индивидуална - десетки хора всеки ден умират от нежеланието на критична маса хора да спазва елементарни правила.
В момента България се намира на важен кръстопът. От поведението на повечето хора сега зависи какви ще са следващите месеци (вижте всичко за това на стр. 11-21). Ако победят тези, които казват “майната му на вируса, ще си карам както преди”, следващите шест месеца ще бъдат много трудни. Ще управлява епидемията. Ако победи разумът - не хората, които се страхуват, а тези, които са внимателни, ще управляваме ние.