Q&A

каза, че иска да прави трюфели и наистина успя да се научи за шест месеца. В момента Венци работи в едно кафене“, разказва Георгиева. Отново от „Света на Мария“е и една от сегашните служителки, която се представя като „просто Цвети“и която е майсторът на опаковането. „Цвети никога не е закъснявала за работа, научи хиляди неща, много добре общува с клиенти. Но тя има среда, която й помага, от фондацията идва ментор, който работи и с нея, и с мен, защото и аз не знам всичко“, казва Георгиева. Извън работата си Цвети е запален ездач и медалист от международни конни състезания за хора с увреждания.

Третата колежка - Ралица Станева, е напълно незряща, а връзката с нея става с помощта на Фондация „Синергиа“преди две години. По това време Ралица току-що се е върнала от Холандия, където е учила американистика, а Георгиева има нужда от човек, който да направи превода на сайта. „Срещнахме се и много си допаднахме. Минахме през доста дейности, докато открием, че сме най-добри като екип в това да откриваме нови вкусове и да рисуваме върху самите бонбони. В началото бях неуверена какво точно мога да правя“, споделя Ралица.

Самата Георгиева казва, че е изключително вдъхновяващо да работи със своите колеги. „Исках бизнесът ми да е такъв, че да дава работа на хора, които не са навсякъде добре приети, да го кажем така. Всички се оплакват, че няма хора, но истината е, че е пълно с хора, които искат да работят и които просто имат някакви

различни възможности от нас“, категорична е тя.

Отговорно към суровините

В момента в работилницата се произвеждат различни видове бонбони, като асортиментът периодично се обогатява и променя. Суровините се набавят от дистрибутори, като Георгиева казва, че държи те да са найкачествените, което означава и скъпи, и затова заявките често се правят месеци напред. „Това са и суровини, които имат гаранция, че са от отговорно земеделие, т.е. производителите имат внедрени екосистеми, плащат справедливо на местните общества, строят болници, училища и т.н. Защото ние казваме, че суровините са белгийски, но какаото не расте в Белгия, всичко идва от Африка“, уточнява Георгиева. Оцветителите и какаовото масло също са със сертификати, че са естествени - лилавото например се прави от сушени боровинки, червеното - от чушка, и т.н.

Клиентите могат да видят продуктите на сайта и на страниците на шоколатиерницата в социалните мрежи, а самите поръчки се правят по телефона. Част от тях дори са за чужбина, откъдето се обаждат предимно познати. Шоколадовата къща продава продуктите си и на различни изложения, които големите компании често правят за служителите си преди Коледа или Великден. Част от бизнеса е и организирането на събития с дегустации за различни компании или тиймбилдинги. „Засега най-силният маркетинг е: „Подариха ни от вашите бонбони.“

Някой е получил подарък, харесал го е и е поискал пак от нашия шоколад“, казва Георгиева.

Стъпка по стъпка

Инвестициите в предприятието са правени стъпка по стъпка. „Чак в края на втората година купихме много скъпа машина, защото в началото си казахме: „Ами ако не потръгне? Ако се окаже, че не ставам за бизнес?“, разказва Георгиева. Общо досега инвестицията възлиза на 80 хил. евро, което включва всичко - ремонти, първоначалните сертификации по HACAP, дребни на пръв поглед неща като черпаци и купички, които обаче за професионални цели са доста скъпи. „Дори една формичка ни струва около 37 евро, а ние имаме над 200 формички“, обяснява Георгиева.

Инвестициите на практика вече са се изплатили, но компанията гледа да реинвестира всичко, което изкара като печалба. „Сега стремежът ни е да имаме по-голям оборот, да продаваме повече, имаме капацитет за това“, казва Георгиева. По думите й това ще даде повече възможности - да се наемат повече служители, да се обучат, да отидат на друго място. „Това ще разшири мащаба ни, защо да не започнем и да изнасяме за чужбина“, добавя тя. Продажбите

Колко души е екипът ви?

>В момента сме ние трите с Рали и Цвети. Имаме едно момиче по майчинство. Имахме още двама служители, които после отидоха в други професии. Те не бяха с увреждания, а трайно безработни. Сега те са ни основните доброволци, понякога идват след работа да разнасят бонбони, за да спестим разходите за куриер. През 2018 г. имахме и едно момче на стаж от Франция, беше тук четири месеца.

Как се рекламирате?

>Нямаме много силна реклама. Когато правихме бюджета на предприятието, решихме, че най-важното е да имаме добри условия за работа и да инвестираме в обучение и суровини. За реклама не сме давали пари. Бяхме намалили до минимум бюджета за маркетинг. Така че това е един от приоритетите ни сега.

на компанията са около 40 хил. лв. годишно, като допълнително има и външни финансирания по европейски социални програми.

Напът да се случи е друга мечта на Георгиева - да има собствен физически магазин. „Планираме го от две години, но искахме първо да наблегнем на това продуктът ни да се харесва, да имаме събития, обучен персонал и да сме завъртели цикъла“, обяснява тя. Компанията на практика вече е купила съседното помещение, което е било офис и предстои да бъде преоборудвано. „Имаме дизайнери, наясно сме какви инвестиции искаме да направим, но все още не сме много сигурни покрай ситуацията с COVID-19. Пандемията малко ни спря, но продължаваме напред и вярвам, че ще стане прекрасен магазин“, казва Георгиева. „Убедена съм, че ако нещо е добро и има добро управление, ще си намери мястото независимо от всичко.“