Закръгленият свят на Ботеро
Голяма ретроспективна изложба на 88-годишния колумбийски художник Фернандо Ботеро в Мадрид
Голяма ретроспективна изложба на 88-годишния колумбийски художник Фернандо Ботеро в Мадрид
ККолумбийският художник Фернандо Ботеро пристига в Мадрид за пръв път през 1952 г. С осемте хиляди долара от националната награда за живопис на Колумбия, която печели същата година, той успява да осъществи голямата си мечта да пътува в Европа. Испания е първата спирка от тригодишния му престой на Стария континент, по време на който се запознава с творчеството на големите европейски майстори. Днес един от най-известните съвременни художници с внушително творчество от над три хиляди картини с маслени бои, двеста скулптури, дванадесет хиляди рисунки се завръща в Мадрид с най-голямата показвана досега в Испания негова ретроспектива. CentroCentro, културният център на мадридското кметство в двореца „Сибелес“, представя изложбата Botero. 60 Years of Painting до 7 февруари 2021 г.
Шестдесет и седем голямоформатни творби проследяват творческия му път в седем раздела, сред които Южна Америка, коридата, цирка, религията. В централната зала са показани осем от най-новите му големи акварели върху платно.
Изложбата е организирана специално за CentroCentro, като Фернандо Ботеро следи неотлъчно процеса. „Маестрото избра всяка от работите, цветовете на стените в залата, осветлението“, казва Кристина Карильо, куратор на изложбата, заедно с дъщерята на артиста Лина Ботеро. Резултатът е „сякаш говорим за негов музей“. “Не съм открил друго нещо в живота си, което да ме забавлява или да ми доставя по-голямо удоволствие от рисуването”, казва Фернандо Ботеро в интервю с Карильо.
Изложбата отбелязва и
нов етап от включването на CentroCentro в „златната миля“на изкуството заедно с музеите „Прадо“, „Кралица София“, „Тисен-Борнемиса“, Caixa Forum и фондация Mapfre. Това е и едно от първите големи арт събития на новия есенен сезон.
„Културата е един от най-отличителните белези на Мадрид. За нас беше жизненоважно да можем отново да дишаме в един свободен и отворен за култура град. До голяма степен психическото и емоционалното възстановяване на хората се дължи именно на културата“, каза на откриването на изложбата кмета на Мадрид Хосе Луис Мартинес-Алмейда. Малко след това испанската столица беше поставена отново под частична карантина заради втората вълна на коронавирусната пандемия, като музеите и изложбените зали този път остават отворе
ни, но маските са задължителни навсякъде.
Рискованата обстановка попречи на Фернандо Ботеро да присъства на откриването на изложбата. „На 88-годишна възраст баща ми продължава да
работи с нестихващ ентусиазъм, да експериментира, да търси и открива нови неща всеки ден. Осем от най-новите му акварели, по които започна работа преди около година, впечатляват силно с техниката. Те са в голям формат и са рисувани вертикално. Той е един от малкото живи артисти, които владеят много добре толкова разнообразни живописни техники. В момента се намира в един от най-плодотворните етапи в живота си”, казва за „Капитал“дъщеря му Лина Ботеро.
Фернандо Ботеро смята, че изкуството не може да промени много, но може да остави свидетелство в колективната памет на човечеството. Днес помним бомбардировките над испанския град Герника, защото Пикасо е нарисувал едноименната картина. Лина Ботеро обяснява, че именно за да остави такъв документ баща й рисува серията за мъченията в затвора „Абу Граиб“. “Той рисува и насилието в Колумбия, една толкова мрачна и тъжна част от нашата история.”
През 2000 г. Ботеро подари на Колумбия цялата си частна колекция, събирана над три десетилетия, с творби на Пикасо, Франсис Бейкън, импресионисти, както и над двеста свои картини. По думите на дъщеря му той е направил това, както прави всичко друго в живота: “Взе радикално решение, нямаше връщане назад. Подари не само творбите, които се пазеха в хранилище, но свали дори картините от стените в дома си.”
Според Хесус Родригес, директор за Испания на италианската компания Arthemisia, организатор на изложбата, към нея вече има интерес от други градове, но „Ботеро винаги сам избира пространствата за своите изложби, така че последната дума е негова“.