Тя­ло, хвър­ле­но под ъгъл към хо­ри­зон­та

Фи­ло­соф­с­ки ре­а­ли­зъм в кар­ти­ни от Рой Ан­дер­шон

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ - Ян­ко Тер­зи­ев ко­лум­нист, „Ка­пи­тал“

И

Има та­къв ав­тор. Кац­нал на кло­на на ки­но­то, раз­миш­ля­ва за би­ти­е­то. Швед, ве­че на 77, след два ран­ни фил­ма се от­тег­ля за чет­върт век в рек­ла­ма­та и ста­ва най-доб­ри­ят там, по ду­ми­те на са­мия Бер­г­ман. Връ­ща се с „три­ло­гия за жи­ви­те“, увен­ча­на през 2014 г. с „Гъ­лъб, кац­нал на клон, раз­миш­ля­ва за би­ти­е­то“. Гъ­лъ­бът е на пре­ден план в кар­ти­на­та на Брьо­гел „Връ­ща­не­то на лов­ци­те“. От­х­вър­лен от Кан, фил­мът три­ум­фи­ра във Ве­не­ция със „Зла­тен лъв“, а Ан­дер­шон поз­на­ва сла­ва­та, ма­кар и къс­но. Той ра­бо­ти пос­ло­вич­но бав­но, из­пип­вал е пет го­ди­ни „За без­к­рай­ност­та“(в прог­ра­ма­та на „Со­фия филм фест“). Един филм с нас­т­ро­е­ни­е­то на пос­та­по­ка­лип­тич­на­та ни 2020 г. „Труд­но е да си чо­век“, би мог­ло да е мо­то­то му.

Гъ­лъ­бът е от­ле­тял от кло­на и кръ­жи над тъж­на­та зе­мя. Гле­да през очи­те на пре­гър­на­ти­те влю­бе­ни от кар­ти­на­та на Ша­гал „Над гра­да“. Раз­каз­ва­чът е жен­с­ки глас зад ка­дър, ед­на Ше­хе­ре­за­да из­вън вре­ме­то. „Ви­дях влю­бе­ни, ре­е­щи се над град, про­чут с кра­со­та­та си, кой­то се­га е в ру­и­ни.“Гра­дът е Кьолн, от кой­то е ос­та­на­ла ед­на ка­тед­ра­ла след бом­бар­ди­ров­ки­те. Гла­сът е на сви­де­тел, не на из­мис­ляч. Обек­тът е обик­но­ве­ни­ят чо­век в зем­но­то му су­е­те­не. Ан­дер­шон ра­бо­ти по прин­ци­па на изоб­ра­зи­тел­но­то из­кус­т­во - це­ли­ят жи­вот в един мо­мент от не­го.

Епи­зо­ди­те са в един ста­ти­чен ка­дър, ка­то в ня­мо­то кино. Наб­лю­де­ни­е­то е от дис­тан­ция, без близ­ки пла­но­ве. Ли­ца­та са с лек бял грим ка­то в пан­то­ми­ма, всич­ки сме кло­у­ни под ку­по­ла, за­гат­ва ре­жи­сьо­рът. То­но­ве­те са пас­тел­ни, в си­во-си­ньо­то на се­вер­на­та свет­ли­на. Мо­мен­ти­те ре­ду­ват ба­нал­но­то и важ­но­то, как­то е в са­мия жи­вот. „Ви­дях мъж, из­гу­бил вя­ра­та си… ви­дях же­на, на ко­я­то й пад­на то­кът на обув­ка­та… ви­дях мом­че, ко­е­то не е оби­ча­ло… ви­дях же­на, ко­я­то ни­кой не ча­ка­ше на га­ра­та.“Случ­ки­те са без аг­ре­сия, сце­на на раз­с­т­рел свър­ш­ва, пре­ди пуш­ки­те да гръм­нат. Ан­дер­шон до­кос­ва дос­то­вер­ност­та на чо­веш­ко­то би­тие в сто­и­чес­ка­та му съп­ро­ти­ва сре­щу от­ли­та­що­то (ка­то же­ра­ви­те в на­ча­ло­то и края) вре­ме. Още от съ­що­то: „Ти, жи­ви­ят“.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.