Новите лица на Витоша
Пет места на Витоша, които от прогнили изоставени постройки се превърнаха в спретнати модерни хижи благодарение на млади градски хора, избрали планината
Пет места на Витоша, които от изоставени постройки се превърнаха в модерни хижи благодарение на млади хора, избрали планината
ЧЧесто първите асоциации с хижа на Витоша са свързани или просто с място за похапване, докато сте на разходка, или с пустеещи, занемарени сгради. Парадоксът е, че става въпрос за постройки съвсем близо до столицата, като до повечето от тях има лесен достъп и в миналото са предлагали прилични условия. На фона на останалите някъде в соца хижи и другите в разруха на няколко километра от София започва да се прокрадва интересна нова тенденция – млади хора от града стават хижари и доказват, че нещата могат да се случват по различен, съвременен начин. В хижите започва да се лее крафт бира, да се правят бургери, да се организират музикални събития, сватби, тиймбилдинги и партита. Някои полуразрушени доскоро места се обновяват с интериор, подобен на този в луксозните градски заведения. Хижите вече си имат собствени лога, фейсбук и инстаграм страници. Всичко това се случва благодарение на млади, на пръв поглед типично градски хора, които се обръщат към планината и пренасят в хижите от своя начин на живот. И докато типичната представа за хижар е възрастен мустакат мъж, който по цял ден пие вино пред камината, чат-пат прекъсван от изгубени туристи, които трябва да спасява в мъглата, новите хижари на Витоша са различни. Те са постоянно заети, някои от тях разпределят времето си между една-две работи или две-три малки деца. Работят успоредно като програмисти или управители на барове и нощни заведения. Трудни са за откриване по телефона, но може да се окаже, че си имат PR на хижата. А когато все пак им остане свободно време, го използват, за да се пускат с колела по стръмни пътеки, да карат ски във високата планина или да се катерят по отвесни скали.
ХИЖА „БАЛКАНИТИ“, Николай Луканов, 29 години
„Твърде хубаво е за хижа.“Това е един от коментарите, които се чуват от човек, посетил най-новата хижа на Витоша – „Балканити“. Странно, но факт – често хората се изненадват, когато попаднат на поддържано, модерно място в планината. „Свикнали са на хижа да е мръсно, мизерничко, да не е много топло, да няма кой знае какви удобства, да липсват топла вода и тоалетна хартия. Доста често се случва, когато дойдат при нас, да се изненадват, че са на хижа“, разказва Николай Луканов, който е основният човек, развиващ новата хижа. Той наема мястото в началото на юни след една година преговори и конкурси, заварвайки го в окаяно състояние. Преди да стане „Балканити“, постройката все още не е хижа, а ведомствена почивна база – Творчески дом на БАН. Първоначалната идея на Николай също не била за хижа, а да ползва мястото като база за настаняване на чуждестранните туристи, които организират с туроператорската фирма, която развива. С началото на пандемията през март потокът от туристи секва, плановете бързо се променят и Ники решава да превърне мястото в хижа, отворена за всички посещаващи планината. Така след месец и половина ремонт, в който са въвлечени много роднини и приятели, постройката и районът около нея оживяват и се превръщат в това, което е в момента „Балканити“. „Ние като млади хора много добре знаем какво им ха
ресва на нашите себеподобни – каква музика обичат да слушат, каква храна им е вкусна, каква обстановка - приятна, и т.н. Важно ни е да ги накараме да се чувстват добре, когато ни дойдат на гости“, разказва Николай, който се грижи за хижата заедно със съпругата си Гергана Луканова, нейните родители и други приятели и роднини. За трите месеца, през които хижата функционира официално, там са организирани вече
няколко тиймбилдинга, една сватба и много рождени, имени дни и партита. „Просто мястото с капацитета, условията и близостта си до София много предразполага към подобни събития“, подчертава Ники. Плановете му за догодина включват организирането на още повече и разнообразни събития, включително музикални, лятно кино и други приятни начини за прекарване на времето. „Насочили сме се към млади хора и днешните технологии ни дават много лесен достъп до тях. Това е една от разликите между нас и класическия, стар начин на хижарстване. Освен това ние не сме високопланинска, трудно достъпна хижа, която разчита на хора, които се подслоняват по време на планински турове. До „Балканити“се стига по основен павиран път, само последните сто метра сме ограничили, много близо сме до града и достъпни за хората“, разказва още младият хижар. Освен съвременните под
ходи за популяризиране на мястото Николай привлича млади хора и чрез приятен интериор, интересна кухня, в това число вегетариански ястия, както и наливна и бутилирана крафт бира. Друго интересно развитие на хижата е, че все повече хора започват да я използват като споделено работно пространство. „При нас постоянно идват хора с лаптопите си и работят от хижата. Хем им е писнало да работят от вкъщи, хем не им се ходи в офис или коуъркинг и места като нашето се оказват много добра възможност. Тук, когато не работят, могат да отидат на разходка, могат да се срещат с други хора. Приятно им е и различно.“Според Николай все повече хора започват да имат нужда от бягство от града. Тази тенденция се засилва още повече през последните месеци заради пандемията и нейните ограничения, както и заради набиращата популярност дистанционна работа. „Според мен всички тези тенденции ще се превърнат в повод още хора като нас да се насочат към планината, да търсят хижи и заслони за стопанисване. Вече го виждаме на Витоша. Планината около нас живна много, напълни се с млади хора. Надявам се и ние да имаме пръст в това, като с хижата провокираме още готини хора да тръгват нагоре“, споделя Николай.
Капацитетът на „Балканити“е 27 спални места. Цената на нощувката е 20 лв., а през зимата 22 лв. Хижата и кухнята й работят целогодишно. ХИЖА „СЕПТЕМВРИ“, Радослав Мирчев, 32 години
Радо е запален фрирайд скиор, важна част от Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), собственик на бар „Петък“, клуб „Mixtape 5“и баща на едногодишния Оги. Ангажиран е с хижа „Септември“от около година, като заедно със своя съдружник Владимир Бояджиев успява да я купи, след като попада на обява, тъй като статутът й е на ведомствена почивна станция. Подобно на “Балканити“, за хижата се грижат с жена му Мария Минева и нейните родители. Заварват постройката в окаяно състояние. „Оправихме цялата външна част, сложихме маси и пейки, направихме кухня и столова на приземния етаж, пребоядисахме стаите, оправихме пода, има две нови тоалетни и една баня, сложили сме дори бидета, прокарахме и стабилен интернет, за да може да се работи от хижата. Скоро ще отворим и детска стая за игри“, разказва за възстановяването Радо, който заедно със съдружника си има немалък опит в ремонтите. Избират мястото, защото е близо до София – на 30 минути с кола от НДК, с достъп по павиран път. „Другата причина е, че е крайно време да започнем да правим нещо хубаво и спокойно в планината. Работата сега е наистина много, но от един момент нататък се надявам да намалее и децата ни да могат да растат по-близо до природата. Въздухът горе е наистина различен и за мен е изключително спокойно и приятно да прекарвам голяма част от времето си на подобно място. Там не бързаш.“Основна разлика между „Септември“и типичната планинска хижа е, че мястото не е с договор за наем, а е собственост на хората, които се грижат за него. „Повечето хижи в страната са към БТС, стопанисват се с договори за определено време и това много ограничава инвес
тициите на хижарите и дългосрочното им развитие“, обяснява Радо. За да популяризират хижата и да привличат повече млади хора, умело използват социалните мрежи, организират събития, дори вече си имат истински PR, който отговаря за промотирането. На хижата не се позволява консумацията на внесени храни и напитки, но за сметка на това има богата кухня. Занапред плановете им не включват повече основни ремонти, но искат догодина да направят въжена градина, да организират детски лагери и повече събития. Тенденцията млади хора като него да стават хижари на Витоша Радо си обяснява със законодателство – „Голяма част от постройките на Витоша доскоро имаха юридическа зависимост за 20-годишен период и беше трудно да бъдат купени и стопанисвани от нови хора. Сега обаче въпросният период изтича и започват да се забелязват промени, да излизат обяви.“Друга причина според него е, че има млади хора, които са събрали спестявания и имат желание да ги вложат в нещо хубаво и полезно за тях и за другите.
Хижа „Септември“разполага с легла за 28 души. Цената за нощувка е 20 лв. Работи целогодишно.
ХИЖА „ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА“, Петър Велков, 31 години
„Айде сега още някой да попита има ли боб“, пише Петър във фейсбук под снимка на изящно украсено гурме ястие. Той е компютърен инженер по образование, а доскоро и по професия, но се е заел да се грижи за една от обновените напоследък хижи на Витоша. Когато не е зад компютъра или някъде из хижата, кара планински велосипед или се е впуснал в някое офроуд или овърлендинг приключение. Казва, че е хижар от няколко месеца, но преди това в продължение на три години е бил общ работник, „кърти, чисти, извозва“, плочкаджия, зидар, бояджия, дърводелец и куп други хижарски длъжности. Хижата, която стопанисва, е нарекъл „Червената шапчица”. Преди да я наеме, е била с поразличен статут – база на Съюза на композиторите. Заварва я сериозно изпочупена от предишния й наемател, който решил да си отмъсти на композиторите за прекратяването на договора му. Освен нуждата от грандиозен ремонт Петър наследява и две измършавели кучета, за които също започва да се грижи. Решението да стане хижар Пешо обяснява накратко с „така се случи“. По-дългата версия е свързана с непоносимостта към ритъма в града, както и нуждата да е по-близо до природата. На хижата попада случайно, без да знае нищо за нея, но се влюбва още при първия оглед. С течение на времето и след купищата време и труд, които влага в мястото, Петър толкова се привързва към мястото, че решава да напусне работата си като програмист и да се отдаде изцяло на „Червената шапчица“. „Когато намериш работа, която те прави щастлив и която обичаш, губиш всякакво желание да я съчетаваш с други работни дейности, макар и това да те ощетява финансово“, споделя той. Въпреки огромния си ентусиазъм Петър се сблъсква с много трудности и крайно изтощение, повечето му дни напоследък започват в 4-5 сутринта в кухнята, където прекарва по 12 часа. „Най-трудни са моментите, в които има толкова много работа за вършене, че само се лутам между „стартовите линии“ на задачите и не мога да реша с какво да се захвана. В крайна сметка се озовавам в някой ъгъл, цъкайки на телефона, слушайки музика или разхождайки се навън в търсене на вдъхновение. Стигал съм до много крайни ситуации, минавали са ми какви ли не мисли за отказване от хижарството, но когато си поставям (почти) непостижими цели и успея да ги реализирам, удоволствието е неописуемо.” Подобно на останалите млади хижари на Витоша той пренася в планината много неща от градския живот. „Едва ли има друга хижа на Витоша, а и не само, с истински сървърен шкаф, телешки бургери с пикантен боровинков сос и крафт бира, няколко сватби годишно и абсолютна забрана за всичко, което може да бъде наречено, асоциирано или оприличено с думата чалга.“Модерните технологии толкова добре се усвояват на хижата, че не подминават дори и кучетата. По-малкото и палавото от тях Петър снабдява с нашийник с GPS, който му изпраща съобщения на телефона, ако кучето напусне определен периметър. “Репликата „той тоя е новатор“на друг хижар от района вече повече от месец ме радва и уверява, че съм на прав път“, смее се Петър. Според него младите хижари в планината имат много какво да покажат на своите колеги - „старите кучета“, защото хижарството в днешни дни изисква разчупване на мирогледа. „Старите хижари и старите туристи се разбират прекрасно, но младите хора търсят нещо ново, което други млади хора могат най-лесно да им предложат. Твърде дълго туристическите услуги на Витоша са спали зимен сън и като че ли са изтървали няколко десетилетия промени в начина на живот и развлечение на хората. В такава ситуация „проглеждането“на един опитен хижар е много по-трудно от това млад и надъхан любител на природата да получи възможност да демонстрира как нещо различно и новаторско всъщност може да бъде много харесвано от туристите. Много съм щастлив, че се появяват все повече мои връстници в планината и че всеки от тях търси и предлага нещо малко по-различно от другите“, казва Петър.
„Червената шапчица“има капацитет от 10 спални места. Цената за нощувка е 25 лв. Приема гости целогодишно и през цялата седмица. Кухнята не работи само в понеделник.
ЗАСЛОН „КИКИШ“, Васил Лазаров, 38 години
„Човек, работя като програмист на две места, имам три деца и всеки уикенд съм на заслона. Не се изненадвай, че нямам много свободно време.“Това ми казва Васил при един от опитите да го разпитам за заслон „Кикиш“по телефона. В крайна сметка той отби колата си от пътя, слизайки от Витоша, и разказа за своето, както го нарича „съботно-неделно алтер его“. По професия е програмист, но се занимава със заслона вече пет години.
„Аз съм много запален планинар и винаги съм си фантазирал какво е да си хижар. Освен това винаги много съм обичал „Кикиш“– и сградата, и местността.“Гледайки как мястото е изоставено, запустява и става все по-зле, Васил разказва, че в него започнала да пониква идеята да се пробва като хижар. „В един момент нещо ми беше писнало от работата, сполетя ме модерният бърн аут, вдигнах телефона и се обадих в Български туристически съюз. Попитах дали заслонът може да се вземе. Обясниха, че всъщност мястото се стопанисва, въпреки че беше видимо как никой не се грижи за него поне от 10-15 години. Питах ги дали са сигурни, защото аз искам да го наема. Впоследствие разбрах, че няма особени пречки да взема заслона.“... Едва ли някой през последните десетина години въобще беше питал за „Кикиш“. Изглеждаше като напълно отписано място“, разказва Васил, който през последните години успя да възстанови един от по-занемарените заслони на Витоша, до които няма нито асфалтов, нито черен път. За да се обслужва „Кикиш“, се налага всичко да се носи на ръце и гръб половин час по камениста пътека. Когато програмистът се захваща да ремонтира постройката, тя е сериозно занемарена, прогнила, полуразрушена, с много течове, счупени стъкла, провиснали тавани, разбита кухня. „Беше тръгнало да си заминава. Още няколко години и „Кикиш“щеше да приключи като постройка“, разказва Васко. Основен начин да се ремонтира полуразрушената сграда се оказват
доброволческите уикенд бригади. В тях редовно се включват много приятели, семейството му, както и напълно непознати хора, които просто имат нужда да направят нещо полезно в планината. „Почти всичко се върши по този начин, с много помощ, бавно и трудно. Няма път, а доскоро нямаше и ток. Не мисля, че има друг глупак, който да реши да се захване с „Кикиш“. Ако на някого му хрумне да възстановява подобно място, трябва да знае, че ще си остави здравето там“, споделя Васил. Едно от нещата, които отличават „Кикиш“от други заслони и хижи, е, че около него се е формирала общност от хора, които са участвали в неговото възстановяване и поддържане. Нещо като клуб от приятели, които не отиват там на гости, а за да се захванат на работа. „Пристигат, избутват ме, някой започва да мята палачинки, друг си взима триона от бараката и започва да реже дърва. Всеки е добре дошъл, с каквото може, да помогне. Някои дават труд, други дарения, трети просто консумират от нещата, които предлагаме“, описва атмосферата Васил. Приливът не само на доброволци, но и на млади хижари в района той си обяснява като напълно логично явление. „Витоша не търпи празно. Има я запустялата база, има хора, които искат да бъдат хижари и лека-полека се намира кой да се захване. Напоследък много от новите хижари на Витоша се оказаха млади хора, които обикновено си имат и друга професия. Според мен това са хора, които имат някакви интелектуални и емоционални търсения.
Не са типът хора, които правят кръчма на морето или денонощно магазинче в града, за да изкарат някой лев. На Витоша сме хора, които обичаме планината и природата и не се страхуваме да вкарваме пари и труд, без да знаем дали ще ни се върнат. Затова и според мен няма много как пенсионер да се хване и да възстанови хижа, нито пък някой тарикат, връзкар, мутра, решил просто да печели. Трябва млад и ентусиазиран човек, който да е осигурен и по някакъв друг, страничен начин.“В хижарството Васил най-много харесва факта, че често е в планината. „Тук винаги е красиво. Колкото и гадно да ти изглежда времето, тук горе винаги е прекрасно. И в най-гъстата мъгла и проливен дъжд има страшна красота и мир, и романтика, ако щеш. И когато си на място, което си го познаваш и за което се грижиш, виждаш го през всички сезони, започваш много да го обичаш и да се радваш на дребните неща. Колкото и да ми се спи и да ме мързи сутрин, вървейки по пътеката към „Кикиш“, се ободрявам от тези мисли и гледки.“Заслон „Кикиш“има място за настаняване от 6 до 10-15 души. Цената за нощувка е 10 лв., ако хората си носят спални чували, а ако нямат (тъй като прането се носи на гръб, пере се и се суши в София), им се дава чаршаф и цената е 15 лв. Предлагат се храни и напитки във вътрешна столова, както и на пейки и маси отвън. Работи събота и неделя, както и при предварителна заявка през седмицата.