Рибата и градът

Три нови софийски адреса за всички, които обичат риба и морски продукти

Три нови софийски адреса за всички, които обичат риба и морски продукти

морска въшка. Зареждането е три пъти седмично от Гърция. Приятна изненада са есетровите риби от различни български развъдници, особено на фона на тази необяснима непопулярност на речните риби у нас. Предлага се и безплатно почистване на рибите на място. Морските дарове – пресни и замразени, също могат бързо да решат проблем с предястието за вечеря – различни видове мидени ядки, скариди, жабешки бутчета, миди Сен Жак, доскоро имаше и рапани. Напролет ще има още по-голямо разнообразие, защото в Гърция на улов излизат и малките лодки, които осигуряват по-дребни и много вкусни рибки. бул. “Мадрид” 22 понеделник - неделя

Бистро “Бисмарк”

Съвсем логично беше да се появи някакво ново развитие на бистро “Бисмарк”, което представихме миналата година. Формулата “германски колбаси плюс германска бира на крак и

на открито” заработи безотказно от първия ден до днес. Когато на площад “Славейков” се появи „Бисмарк 2“, очакването беше за fish and chips - пак на крак и на открито. Вероятно затова донякъде подведе снимката на таблото в магазина. А и щеше много да му отива на това място да стане първото, посветено изцяло на най-големия английски кулинарен принос. Така или иначе в „Бисмарк 2“, което започва с доста по-бавни темпове от номер 1, има и риба, и пържени картофи. Най-редовно се поддържат и картофената наред с другите салати и гарнитури към рибите. Иначе досега са се вадили скариди на плоча, октопод на скара, пържен сафрид и все пак преобладават рибите на скара.

Външната витрина е малък рибен магазин. Може да си изберете и да вземете за вкъщи сурова или изпечена на място. Все пак пълното име на бистрото е Bismarck frischer fisch und Deutsches bier и, да, има и германска бира. Просто бъчвата пред магазина чака добрите времена, когато хора отново ще се събират да я пият. С някоя и друга риба. площад “Славейков“9 понеделник - неделя 9 - 21 ч.

Fish, Fish, Fish

Един много любопитен проект (с извинение за изтърканата дума), но Fish, Fish, Fish надхвърля това, което може да се очаква от един просто магазин. А магазин си има също. Предлага различни продукти, добавки, сосове и подправки, с които да си сготвите най-вече азиатски ястия. Дори само зяпането и разглеждането им може да подсетят или дадат идея за нещо различно, независимо дали ще е бурканче с кимчи, замразени темпура скариди или гьоза, нудли или някой тайландски сос. За дните, в които хич не ни е до експерименти, са на място приготвените салати и солиден суши репертоар, каквито са суши сетовете, сашими, нигири, урамаки или няколкото вида чираши боул.

Другата посока на Fish, Fish, Fish са морските продукти и прясната риба, която може да вземете за вкъщи, да ви я изчистят или направо да ви сготвят, като се предлагат три маринати - със зехтин и риган, леко люта и специалната на магазина. Рибата пристига всеки понеделник от Гърция. Ценно е, че най-вероятно ще получите ненатрапчив съвет и насока как да си сготвите избраната риба, и най-вероятно е той да дойде от Цветомир Николов, който вече освен на Nikolas0/360 е собственик и основно действащо лице и на Fish Fish Fish.

Нека уточним, че говорим за крайпътно, също и миниатюрно място, което обаче в максимална степен се възползва от тези само на пръв поглед недостатъци. (Вече има и доставка.) Много хора очакват с нетърпение да се реализира третата посока на магазина: стриди с чаша пенливо (или каквото си изберете от страхотната винена селекция). Действието ще се развива на външния бар. А това означава, че най-сетне ще можем да се радваме на един толкова любим и красив кулинарен ритуал. бул. “Черни връх” 228 А, Драгалевци 1415

0879 688 800 понеделник - почивен ден вторник - неделя - 12 - 19.30

Йордан Йовков (1880 - 1937) е от авторите, които познаваме, защото е задължително, не защото непременно ни харесват. Това води до въпроса познаваме ли го наистина. Преиздаването на слабо известния, но представителен за творческите му интереси роман “Чифликът край границата” дава нова възможност да погледнем към прозата му (дори и остарелият български да предлага предизвикателство по пътя).

Публикуван на части във в. “Зора”, той се появява като самостоятелна книга през 1934 г. Това е дебютният и единствен приживе завършен роман на Йовков, познат най-вече с разказите си. “Чифликът край границата” връща към годините след Първата световна война и периода, в които традиционният селски свят започва да се променя на фона на настъпващата модернизация и урбанизация. За Йовков това е и възможност да изследва пукнатините в градското и селското общество, сблъсъка на различни хора от различни слоеве - чифликът е мястото, на което тези елементи се събират, и романът е един от текстовете, в които Йовков използва активно това. В центъра на сюжета е Нона, дъщеря на заможния чифликчия и вдовец Манолаки. Тя се завръща от Швейцария в родното си добруджанско село, където нейната независимост и външен вид (“тъмносиня баретка”, “особен, свойствен на нея вървеж”, “тя не вървеше, а се носеше на криле”) често хвърля в смут околните. Включително поручик Галчев, предупреден от нея, че “когато някой се влюби в мене, право да ви кажа, спира да ми е интересен”. Докато романтичните отношения между тях се развиват, селяните, предвождани от местен учител, също с чувства към Нона, въстават срещу потъналия във финансови проблеми чифлик на баща .

Често се приема, че сюжетът е препратка към организираното от Българската комунистическа партия, левите земеделци и анархистите в страната Септемврийско въстание през 1923 г., завършило неуспешно (същото историческо събитие вдъхновява поемата “Септември” на Гео Милев и романа

“Хоро” на Антон Страшимиров). В анализите си литературоведът Светлозар Игов оспорва това (възможен прототип могат да са и селските бунтове от началото на ХХ век), но и потвърждава, че приликите са основна причина романът да не е разглеждан като водещо произведение на автора в годините на тоталитаризма: в романа Йовков не издава морални присъди и не спестява противоречията и възможните трагични развои, когато определени групи хора се радикализират и спрат да общуват помежду си. Историята е екранизирана през 1973 г. във филма “Нона” на Гриша Островски. “Ако Йовков рисува миналото, то не е защото го предпочита пред съвременността, казва режисьорът Павел Павлов, поставял романа на театралната сцена. А защото улавя сегашния миг така, че миналото започва да се възприема като бъдеще. Затова ще остане винаги връстник на всички поколения.” С книгата издателство “Нике” излиза от досегашната си концепция да преиздава единствено работата на Йордан Радичков. Визуалното оформление е направено от илюстраторката София Попйорданова. Романът има и аудиоверсия в Storytel с гласа на Звезделин Минков.