Европейският провал с ваксините
Над провала на Европейския съюз да поръча навреме повече от одобрените ваксини за COVID-19 надвисна буря. Стефан Бансел, главният изпълнителен директор на американската фармацевтична компания Moderna, която получи одобрение за ваксината си малко след Pfizer/BioNTech, твърди, че ЕС разчита прекалено много на “ваксини от собствените си лаборатории”. Противно на това, което Бансел иска да мислим, ЕС е поръчал прекалено малко дози от собствената си ваксина. В края на краищата най-разпространената на Запад е разработена от германска компания BioNTech и следователно идва от ЕС (въпреки че е тествана и отчасти произведена в партньорство с Pfizer в САЩ и с Fosun Pharma в Китай).
Вместо нарочно да е поръчал прекалено малко от “американската”, съюзът по-скоро бездействаше, докато САЩ и други държави се запасиха със създадената в германска лаборатория. ЕС трябва да бъде обвиняван не в протекционизъм, а в липса на институционална гъвкавост. Бавното разпространение на ваксината в много европейски страни е резултат от провала да се координират интересите на държавите членки. Докато някои се отказаха заради цената на иРНК ваксината на BioNTech, други бяха скептични към новата й генно базирана
технология, а трети просто не разпознаха неотложността на ситуацията и заложиха, че най-лошата част от пандемията вече е отминала.
Разбира се, вътрешноевропейското съперничество между производителите на ваксини може да е допринесло към нежеланието на ЕС да поръча повече от тази на Pfizer/BioNTech, както направиха САЩ и други държави. Като малък стартъп от Майнц BioNTech нямаше голям шанс да бъде чута в ЕК над грохота от лобирането на установените европейски фармацевтични гиганти. Независимо от причината тежкото забавяне в снабдяването в ЕС вече е факт. Докато през юли и август САЩ, Великобритания, Япония и Канада се надпреварваха, за да осигурят големи партиди от ваксината на BioNTech, Брюксел първоначално поръча само от Sanofi и AstraZeneca - и двете компании по-късно признаха за затруднения по време на клиничните изпитания. И така ЕС изчака до ноември - когато журналистите започнаха да задават остри въпроси, преди да сключи първата си сделка за ваксината на BioNTech. Това беше последвано през декември и ранния януари от допълнителни поръчки, включително от Moderna.
Доставките пристигат късно - в края на краищата производителите работят на принципа „пръв по време, пръв по право“и се нуждаят от време за изграждане на нови производствени мощности. В резултат европейските медии са пълни с окаяни кадри от празни центрове за ваксинация, чиито доставки са свършили. При сегашната скорост ЕС няма шанс преди лятото да догони САЩ, Великобритания, Израел и други водещи във ваксинацията държави. Брюксел се оправдава, че е диверсифицирал поръчките си, защото в началото не е можело да се знае кои разработки ще бъдат успешни. Това оправдание обаче е безполезно - съюзът не е поръчал достатъчно ваксини от който и да е производител, така че да може да ваксинира хората си, в случай че само една стигне до фазата на одобрение. По онова време това беше отчетлива възможност.
Ако ЕС беше поел риска да закупи достатъчно дози, за да покрие две трети от населението си, от всеки от шестте производителя, с които съюзът е сключил сделки, сметката би била 29 млрд. евро. За сравнение - това е финансовият израз на пропуснатата печалба, която европейската икономика губи на всеки десет дни от корона кризата. А тъй като се оказа, че не една, а две ваксини са високоефективни, ЕС щеше да разполага с излишък, който можеше да дари на около 300 млн. души от развиващия се свят.
От всичко това трябва да е ясно, че европейските държави сгрешиха, като повериха покупката на ваксини на Европейската комисия. Няма правна необходимост или убедителна икономическа обосновка за централното планиране при снабдяването с ваксини. Ако правителствата на държавите членки можеха да ги купуват независимо, щяха да са направили поръчките си много по-рано, за да не изпуснат влака. И ако поръчките бяха направени по-рано, производителите можеха да инвестират повече в разширяване на производствения си капацитет.
В крайна сметка централното планиране и лобизмът на утвърдените производители доведоха до провал с ваксините в Европа. Сега европейците ще трябва да живеят с последствията от една ненужна драма.
Централното планиране и лобизмът на утвърдените производители са в основата му.