Играта с мандатите в регулаторите
Важни регулаторни и контролни органи работят с изтекъл мандат, при това с години. Така се държат в несигурност и послушание хора, които трябва да са независими. Институционалният пейзаж се превръща в бутафория.
Важни регулаторни и контролни органи работят с изтекъл мандат, при това с години
В края на 44-ия парламент управляващите, изглежда, се сетиха, че в държавата има важни регулаторни и контролни органи с изтекъл мандат, някои при това - от години. Трудно е обаче да се прогнозира дали по темата ще има развитие. Някои наблюдатели очакват аварийно кадруване в последните дни, за да се подсигури окопаването във властта на сегашните управляващи. Според други дори да е имало известно безпокойство за баланса на силите в следващия парламент, то вече се е разсеяло и ГЕРБ няма да рискуват с ударни назначения при сегашното политическо напрежение и в предизборна ситуация.
Със сигурност в края на декември “безпокойство е имало”, ако се съди по факта, че непосредствено преди коледните празници управляващите извадиха две изненадващи законодателни идеи, които скандализираха публиката. Кабинетът публикува за обсъждане законопроект за удължаване с две години на изтичащия скоро мандат на настоящата Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) с право на повторно избиране. По същото време депутати от ГЕРБ и патриотите предложиха промени, с които да се редуцират членовете на комисията по досиетата от девет на пет, а след това веднага да бъде избрана нова комисия.
КЗК се доказа като важна капия за ГЕРБ, ефективен лост за натиск върху едни бизнеси и осигуряване на предимства за други, а мандатът на сегашния състав изтича през юни. Форсирането на този законопроект ще е индикатор и за очакванията на ГЕРБ за следващия парламент. От друга страна, комисията по досиетата отдавна няма такава значимост, както в началото след създаването й. Етикетът на доносника вече не е пречка за заемане на важни позиции и включване в депутатски листи, а някои бивши “сътрудници” даже си присвоиха и позицията на обществени морализатори. Затова и никой не се впечатлява особено, че комисията работи с изтекъл мандат от 2017 г., а един от членовете й, както и председателят Евтим Костадинов вече са преполовили третия мандат, въпреки че законът допуска до два. Междувременно вносителите от ГЕРБ оттеглиха подписите си под законопроекта, но не и Христиан Митев от “Обединени патриоти”, което може би е подсказка, че патриотите вероятно търсят трудоустрояване за следващия несигурен сезон.
Ситуацията обаче е с далеч по-опасни ефекти - превръщането на уж мандатни и уж независими контролни и регулаторни органи в послушници на властта. Рецептата е в изтеклия мандат.
Заб(р)авените назначения
Към момента Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) работи с изтекъл мандат от април 2019 г., а започналата през лятото на миналата година процедура за избор на нови членове се провали, защото никой не предложи кандидати. Това впрочем е изпитана рецепта да се осуети избор.
С изтекъл мандат са председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов и един от членовете на комисията, Евгения Харитонова.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е с изтекъл мандат от март 2020 г., а
Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време „тя става цел на естествените му егоистични импулси“. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. из становище на конституционния съдия Румен Янков по дело №8 от 2005 г. за мандатите на конституционните съдии и в съдебната власт
мандатът на главния съдебен инспектор Теодора Точкова изтече месец по-късно. От една година парламентът не насрочва процедура за избор и на нов член на Прокурорската колегия на ВСС на мястото на Пламена Цветанова, която през януари миналата година стана зам. главен прокурор и оваканти мястото в съвета.
Тази практика не е от вчера и е изпробвана през годините от различни мнозинства в парламента. Първият главен съдебен инспектор Ана Караиванова остана на поста си година и половина след изтичането на мандата й през януари 2013 г. и накрая подаде оставка заради обществения натиск, което принуди и парламента да насрочи избор за нов главен инспектор. (През май м.г. Българският институт за правни инициативи публично призова Теодора Точкова да подаде оставка като морален акт, но без резултат.) Стоян Мавродиев стоя начело на КФН три години с изтекъл мандат. След скандала с тефтерчето на Филип Златанов през 2013 г. Комисията за конфликт на интереси остана повече от три години на санитарния минимум от трима членове, от които година и половина над мандата си. Тримата членове от парла
ментарната квота на Комисията за регулиране на съобщенията от предишния състав на практика изкараха деветгодишен вместо петгодишен мандат до подмяната им през миналата година. Примери много.
Става въпрос за органи, от чиито решения зависят спазването на правата на гражданите, защитата на обществения интерес, качеството на управлението и предотвратяването на злоупотребата с власт. По условие тези органи трябва да са абсолютно независими от изпълнителната и законодателната власт и защитени от всякакви форми на натиск, за да изпълняват функциите си.
Обърнат надолу с главата принцип
В правовите държави основният инструмент за гарантиране на независимост на регулаторите е мандатът, чиято цел е да защитава срещу произволни уволнения. А определянето на максимален срок за упражняване на власт е механизъм срещу нейното феодализиране. “Мандатността е защитен механизъм на държавата”, който изключва „безсрочността при упражняване на власт”, се казва в едно решение на КС отпреди десет години.
В български условия обаче мандатът се превърна в точно обратното - инструмент за поддържане на регулаторите в зависимост и за окопаване на властта в тях. На практика у нас мандатът не е срокът, посочен в закона, а времето, което силните на деня благоволят да отпуснат. Без да се чувстват задължени да дават публични обяснения, като просто “забравят” да насрочат избор или пък не издигнат кандидат. В законите, които предвиждат създаването на такива органи, в един или друг момент бе дописано, че членовете им продължават да изпълняват функциите си и след края на мандата до избор на нови членове.
Причината за този парадокс е очевидна. В България изначално подборът и назначаването в такива органи се извършват при условия на тежки политически зависимости и след предварителни договорки за лоялност. Това по един перверзен начин обръща идеята и я обезсмисля. Мандатността не осигурява гаранции за независимост и хората, които отиват в тези органи, го знаят. Нещо повече - прието е да се смята, че избраникът на дадена партия й дължи благодарност и лоялност, а обратното е неморално. Пример за този тип мислене е жестоката разправа с председателя на ВКС Лозан Панов (с уговорката, че ВКС не е сред регулаторните и контролни органи). Атаките срещу него бяха придружени от многократно припомняне публично, че не е останал лоялен на тези, които са го номинирали и избрали.
Случаят с Бюрото за контрол върху СРС е ясна индикация какво се случва с контролните органи, когато се опитат наистина да си вършат работата. Предишният състав на бюрото с председател Бойко Рашков и зам.-председател Георги Гатев създаде много проблеми на прокуратурата и ДАНС, след като започна да вади и систематизира нарушенията при разрешенията за подслушване. Рашков и Гатев бяха подложени на координиран натиск от всякакви институции на властта и подкрепящите я медии, а прокуратурата и ДАНС спретнаха компромат срещу Гатев, за да предизвикат отстраняването му. Рашков бе заплашен от шефа на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов, че няма да види втори мандат. Така и стана, при това - с активното съдействие на БСП, която формално го беше номинирала, но заедно с друг, отчетливо неконкурентен кандидат, за когото обаче всички гласуваха. След избора на новия състав бюрото веднага изчезна от полезрението, а обществото пак загуби видимост за приложението на спецсредствата у нас.
Може се каже, че единственият случай на понесена политическа отговорност за задкулисно кадруване е злополучният избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г. Той беше предшестван от промяна в закона, за да се нагоди към кандидата. В мотивите към проекта, подписан от Сергей Станишев, Лютви Местан, Михаил Миков и Христо Бисеров, е записано, че това е начин и парламентът да поеме отговорност при назначението, а и “ще даде допълнителни гаранции за ефективен и незаобиколим парламентарен и граждански контрол”. Иронията е, че гражданският контрол наистина се случи. Назначението на Пеевски не само предопредели съдбата на 42-ото НС. Скоро след това трима от вносителите - Местан, Миков и Бисеров, бяха позорно изхвърлени от политиката, а Станишев - дотогава лидер на
управляваща партия, замина за Брюксел. Орешарски, който формално предложи Пеевски, също понесе своя дял.
Борба за капии
Резултатът от всичко това е, че цялата система от регулаторни и контролни органи е превърната в бутафория. Но пък управляващите продължават да продуцират контролни органи, като КПКОНПИ например, изглежда, за да унищожат напълно идеята за независимост. В това време прокуратурата също се намесва в работата на всички регулатори, дава указания за цените на водата, парното и тока, за високите такси в банкоматите и т.н.
В България на политиката се гледа като на игра на табла борба за капии, коментира пред “Капитал” депутат. Проблемът ще почне да се разрешава, когато партиите бъдат принудени да номинират хора с имена, а не номенклатура. А това ще стане бавно и трудно.
„Мандатността е едно от най-сериозните завоевания на всяка демокрация, но у нас тя се разбира едва ли не като трудоустрояване на хора, които в много случаи биват избирани или назначавани по невидими за окото причини“, каза пред „Капитал“Биляна Гяурова Вегертседер, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи. „Важно е да се спазват сроковете на мандатите, за да не стигне до „изпреварващо послушание“, както го определя Съдът на ЕС. По този начин се размиват границите между отделните органи и думи като „регулатор“и „контрольор“загубват институционалното си значение. Обезсмислянето на институциите още повече засилва феодализацията до степен, която определя страната ни като „овладяна държава“.