Разединени срещу Китай
Инвестиционното споразумение е политическа победа за Пекин и може би икономическа за ЕС. Но няма гаранции, че ще се изпълнява
Инвестиционното споразумение е политическа победа за Пекин и може би икономическа за ЕС. Но няма гаранции, че ще се изпълнява
Инвестиционното споразумение с Китай лишава ЕС от лостове за влияние, подкопава европейската политика за общ фронт със САЩ по отношение на Пекин и е подигравка с ангажимента на съюза към отстояване на ценности. Това е присъдата на критиците за договорения в края на 2020 пакт между ЕС и Китай. Факт е, че той идва малко преди встъпването в длъжност на новия американски президент Джо Байдън и го поставя пред свършен факт. За китайските лидери това е дипломатическа победа и докато Западът продължава да е разединен, Пекин разширява влиянието си в чужбина – през ноември сключи търговски пакт с 14 азиатски държави, включително американски съюзници като Япония и Сингапур.
Невъзможен баланс
ЕС се стреми да балансира между желанието за правене на бизнес с втората икономика в света и защита на националната сигурност и правата на човека. За критиците това е прибързана сделка, която е твърде мека от гледна точка на спазването на човешките и трудовите права и освен това подкопава призива за партньорство между ЕС и САЩ по отношение на Китай. Брюксел настоява, че съюзът просто печели сходни търговски облаги като тези, установени в първата фаза от търговската сделка между САЩ и Китай.
За канцлера Ангела Меркел това е стратегическа победа и черешка на германското европредседателство. Дипломати и служители от ЕС твърдят, че тя е изиграла решаваща роля за финализирането на дълго отлаганото инвестиционно споразумение с Пекин, което отне повече от седем години преговори. В крайна сметка става въпрос за много пари и големи, предимно германски интереси. Или както добре синтезира ситуацията Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ
„Св. Климент Охридски“, пред „Капитал“: „Германия произвежда машини за Китай, те с тях произвеждат стоки за САЩ. Така в крайна сметка Германия продава на САЩ чрез Китай.“И отбелязва, че Пекин иска да затвърди позицията си на световна сила и обещава всичко, но няма гаранции за изпълнение на споразумението и е нужно ЕС да определи ясно такъв механизъм.
В договарянето на сделката в края на годината - в необичаен момент за такива важни споразумения, личи почеркът на Меркел. Текстът включва уверения за по-малка намеса на китайската държава в индустрията, които ще бъде сложно да се приложат, и позиции по отношение на човешките права, които Китай ще игнорира. Споразумението е част от стратегическия контакт с Китай, който Меркел направи крайъгълен камък на шестмесечното германско председателство на Съвета на ЕС. Тя твърди, че без сътрудничество от Пекин светът не може да се надява да реши някои от най-големите си предизвикателства като изменението на климата. Но подходът е подложен на нарастваща критика, като редица политици я обвиняват, че дава приоритет на интересите на германския бизнес над ценностите на ЕС.
Държави като Белгия и Нидерландия изразиха опасения относно способността на ЕС да се занимава с проблемите на правата на човека съгласно споразумението. Други като Полша се питат защо ЕС бърза да подпише сделката с Китай, без да чака встъпването в длъжност на Джо Байдън. За екипа на новия президент тя е проблемна по две причини: първата е, че Брюксел се възползва от намаляващия натиск върху Китай от напусналата вече администрация на Тръмп; а втората - в споразумението няма надежден лост над Пекин по въпроси като принудителния труд и реален механизъм за контрол на поетите ангажименти. Както обобщава пред Politico Тереза Фалън, директор на Centre for Russia Europe Asia Studies: „Основният резултат от гледна точка на Пекин беше забиването на клин в трансатлантическите отношения и Брюксел, изглежда, направи това.“
Според представител на ЕС, цитиран от Politico, Меркел е постигнала споразумение с френския президент Еманюел Макрон, според което сделката да се сключи при германското председателство, а ратификацията и подписването да бъдат финализирани по време на френското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. Оставащото дотогава време може да бъде използвано за натиск върху Китай да изпълни ангажимента си за прилагане на международните конвенции срещу принудител
ния труд, особено сред уйгурското мюсюлманско малцинство - нещо, за което Европейският парламент със сигурност ще настоява.
Каква е ползата за Европа
За европейския бизнес, особено за германските компании, споразумението би трябвало да позволи да увеличат инвестициите в печелившия и непрекъснато нарастващ китайски пазар, без да се сблъскват с протекционистки ограничения като принудително създаване на смесени предприятия, където местните фирми притежават по-голям дял и може да има достъп до търговски тайни.
„ЕС вижда, че Китай излиза от пандемията по-рано от другите големи икономики, и това представя възможност за европейските компании. Китайските компании се движат много по-бързо от тези в Япония или Южна Корея, що се отнася до производство на електроавтомобили. Това е възможност за доставки на компоненти за големи производители като Lee Auto и Xpeng Motors. Китайските потребители се насочват все повече към електромобили и това е възможност за европейски производители да навлязат на разширяващ се пазар“, обяснява пред „Капитал“Александър Бебов, управляващ партньор на „Балканска консултантска компания“.
Според управителя на „Кофас България“Пламен Димитров основната полза на ЕС от споразумението е то да гарантира безпристрастност и да елиминира дискриминацията между европейските компании и китайските. Той отбелязва, че в здравния сектор се очаква да отпаднат изискванията за съвместни предприятия за частните болници (което е от
особен интерес за Франция). Сделката ще улесни и достъпа до пазара на ЕС в други направления, включително научноизследователска и развойна дейност (биологични ресурси), телекомуникационни/облачни услуги, компютърни услуги, международен морски транспорт, въздушен транспорт и др.
Впечатлението е, че в голяма степен сделката е от полза за Германия. Алекс Бебов дава за пример сектора на възобновяемите енергийни източници – там Siemens Energy, датската Vestas и други европейски компании са силни в производството на компоненти за вятърна енергия, а китайските - в компоненти за слънчева. При електромобилите пък Volkswagen е лидер в Европа и само може да спечели повече от драстично разширяващ се пазар за тях, независимо от конкуренцията на китайски производители.
Пламен Димитров посочва, че около половината от преките чуждестранни инвестиции на ЕС в Китай са в производствения сектор, като основният инвеститор е германската автомобилна индустрия. Нещо повече - сделката има значителен потенциал за увеличаване на германския износ за Китай. Но дава възможност и други европейски държави да бъдат облагодетелствани от това споразумение, включително България, смята той.
Какво печели Китай
За Китай сделката е добра дипломация – новата администрация на Байдън в САЩ даде ясно да се разбере, че иска да изгради съюз от демократични страни, за да окаже натиск върху Пекин както по отношение на правата на човека, така и заради агресивните търговски практики. Сделката с Брюксел укрепва връзките на Китай с ЕС в решаващ момент.
Споразумението осигурява на Китай нови възможности за производство на нарастващия пазар на ЕС за възобновяема енергия. Представители на ЕС подчертават, че отварянето на пазара на ВЕИ е ограничено (до 5% за всеки пазар на държава от съюза) и зависи от реципрочната отвореност от страна на Китай. Алекс Бебов обръща внимание, че Китай драстично променя и отношението си към възобновяемите източници. И това е възможност за европейски производители да разширят присъствието си не само на голям, но и на нарастващ пазар. „Не е случайно, че акциите на големите китайски играчи в зелената енергия се качиха драстично, което е резултат на разширяващ се пазар (същото се случи и с книжата на големите китайски производители на електромобили последните седмици)“, отбелязва той.
Заедно, но как
Безспорно съгласувана политика на световните демокрации срещу Китай би имала по-добър успех, въпросът е каква да бъде тя. За разлика от някогашния СССР Китай е твърде голям и свързан икономически. Страната вече произвежда 18% от световния БВП и е най-големият партньор за търговия със стоки на 64 държави, включително Германия, докато САЩ са такъв само за 38 страни. Търговските и инвестиционните споразумения не могат да превърнат Китай в пазарна икономика от западен стил или в демокрация, пише в анализ за Project Syndicate професор Дани Родрик от Harvard University. Това означава, че САЩ и Европа трябва да преследват по-ограничени, по-постижими и в крайна сметка позащитими цели.
В някои области Западът
трябва да се стреми да се изправи срещу Китай (човешки права), докато в други трябва да се конкурира (търговия) или да си сътрудничи (здраве и климатични промени), пише списание Economist. Заедно Америка, Европа и други демокрации все още осигуряват над половината от световния БВП. За да ограничат периметъра на търговско напрежение, те трябва да определят чувствителни отрасли като технологиите и отбраната, в които китайското участие на западните пазари да се подложи на много по-строг контрол и ограничения. В други сектори търговията може да се развива без ограничения. Демокрациите трябва да изготвят обща рамка за правата на човека и да наказват хората и фирмите, замесени в злоупотреби. Това е една от заявките на Байдън, който обещава да обедини демократичния свят с нова обща стратегия за Китай. ЕС може би направи задачата му малко по-сложна.
За критиците това е прибързана сделка, която е твърде мека от гледна точка на спазването на човешките права и подкопава партньорството между ЕС и САЩ по отношение на Китай.