КЕВР и неуспешните договорки
КЕВР по същество е класическият регулатор - орган, създаден, за да се извади решаването на даден въпрос от всякакви политически съображения. Този принцип беше взривен отвътре по време на първите протести срещу Борисов и бе заменен от изцяло волунтаристки подход, като се промени и начинът на структуриране на органа. Дотогава КЕВР се избираше по т.нар. кръстосан принцип - с квоти от парламента, президента и МС, а сега само парламентът назначава всички. Което пак става по “квотен принцип”, но с договорки между парламентарните партии. КЕВР престана да е “държавна“комисия (преди това ДКЕВР), а практическият резултат от това е, че председателят й вече не се назначава от правителството, а се избира от парламента, където отговорността е размита.
Въпреки това първият председател, избран по този начин през април 2015 г., Иван Иванов, не се замеси в политически скандали като тези преди него. Бившият депутат от Реформаторския блок обеща бързи стъпки за либерализация на пазара на ток и работа в интерес на обществото и работата му ще се запомни с това. През годините той успя да стабилизира сектора и не допусна сътресения. Мандатът му обаче изтече миналата пролет и все още няма задвижена процедура за избора на нов председател. Причината е именно в задкулисните договорки.
Изборът на нов председател и членове трябваше да бъде през юни, като единственият кандидат (издигнат от ГЕРБ) бе Пламен Младеновски - енергиен експерт, член на комисията и одобряван от енергийния сектор като професионалист. Буквално в последния момент обаче неговата кандидатура беше оттеглена. Причината според три независими източника на „Капитал“е била отказът на Младеновски да се види на четири очи с Делян Пеевски, за което бил помолен след среща между Бойко Борисов и Илко Желязков, известен като „лейтенанта на Пеевски“в енергетиката. (Самият Желязков от декември 2018 г. е избран за зам.-председател на Националното бюро за контрол на спецсредствата.) Пак според източници на „Капитал“от страна на ДПС дори е било подадено конкретно име, което от ГЕРБ да издигнат за председател на КЕВР - Дафинка Янкова, юрист по образование и бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“от 2013 до началото на 2015 г., а сега - зам.-председател на Българската газова асоциация. Заради антиправителствените протести обаче управляващите се отказаха да избират нов председател на КЕВР и оставиха Иван Иванов да изпълнява длъжността с изтекъл мандат.
Вероятно нова процедура ще бъде задвижена едва след изборите, като едновременно с това ще трябва да се гласува и за нов член на комисията на мястото на един от представителите на ГЕРБ в регулатора - Евгения Харитонова. Нейният мандат също е изтекъл, но през миналото лято парламентът не успя да събере мнозинство, за да избере нов член. В края на юли 2020 г. за 4 свободни места бяха номинирани седем души, но в крайна сметка бяха избрани само трима - по един от квотата на ГЕРБ, БСП и “Обединени патриоти”. Така уж независимата по закон КЕВР се оказва политически придатък на силните на деня партии.