Българска банка за развитие на машиностроенето
Новосъздадена компания, зад която стои държавната ББР, купи активите на русенския завод „Спарки“
Новосъздадена компания, зад която стои държавната ББР, купи активите на русенския завод „Спарки“.
Сделката е финансирана със заем от банката 40 млн. лв., която така премества във времето събирането на вземанията си.
Плановете на консултанта Зиф са да стабилизира бизнеса, засега препродажба не се обсъжда.
Когато в средата на миналата година беше регистрирано дружеството „С п арки Русе 2020“, асоциациите логично бяха с машиностроителния завод в крайдунавския град. После новата компания веднага получи заем от Българска банка за развитие (ББР), финансирала щедро русенското предприятие и още по-щедро ловешкия представител на групата „Спарки Елтос“. Като управител на новото дружество пък беше вписан консултантът на държавната банка Макс Зиф, който проведе п р е структурирането ина друг длъжник на ББР - „Булсатком“. Затова и когато „Спарки Русе 2020“получи нова доза финансиране от 40 млн. лв. малко преди да приключи търга за активите на русенския завод, организиран по искане на банката, всичко сочеше, че компанията ще бъде новият собственик на сградите и машините.
Така и стана - с пари на ББР беше купен заводът. Проблемът е, че заемът расте, а държавната банка е избрала не да търси директен нов собственик и да получи пазарна цена за предприятието или пък да го придобие временно пряко. Предпочетеният модел е фабриката да се води собственост на адвокат за неясно колко дълъг период.
Продадено
В средата на януари „Спарки Русе 2020“е купила активите на „Спарки“, като плащането трябва да бъде направено до месец, т.е. сделката още не е финализирана. Земята и сградите на завода, които са собственост на дъщерното дружество за недвижими имоти „Еко спарк“, бяха предложени за 23.9 млн. лв. без ДДС от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело с взискател ББР. Отделен търг беше обявен за машините и оборудването на стойност 5.8 млн. лв. Така активите на предприятието поеха към новия си собственик. Каква цена е предложила „Спарки Русе 2020“засега не е известно, но може да се предположи, че е близка до началната от общо близо 30 млн. лв.
Финансирането за самата сделка пък идва от кредитора ББР. „Спарки Русе 2020“беше регистрирана през май миналата година със същия предмет на дейност като „Спарки“и 10 лв. капитал. Два месеца по-късно компанията получи 3 млн. евро заем от държавната банка, а броени дни преди самия търг през януари бяха отпуснати още два кредита за общо 40.7 млн. лв. Със средствата дружеството ще плати активите на завода, а банката ще получи парите си от „Спарки“. Към средата на миналата година ББР претендираше за вземания около 20 млн. лв. във връзка с кредити, отпуснати в годините назад от Банка ДСК, които ББР придоби на цесия в края на 2016 г. Останалите средства от заема за „Спарки Русе 2020“вероятно ще покрият консултантските услуги или пък началните оборотни средства. Така на практика експозицията на банката се увеличава, но пък преминава от проблемен кредитополучател към ново дружество. С прехвърлянето се спестяват средства за провизии по лош кредит.
Реално бизнесът на фабриката запада през последното десетилетие, китайските конкуренти напредват като технологии за разлика от „Спарки“и са с ниски цени, затова съживяването ще е трудно, но пък земята - над 100 декара в широкия център на Русе, може да намери купувачи, каза източник на „Капитал“, който в миналото е оглеждал предприятието.
Купувачът консултант
Формално „Спарки Русе 2020“е еднолична собственост на адвоката Михаил Цветанов Нацкин, който има защитена дисертация на тема „Стабилизация на търговец във финансово затруднение“и докторска степен от УНСС. Управител на дружеството е британецът Саймън Максуел Зиф, чиято компания „Сердика файненшъл сървисис“беше наета в началото на миналата година да изготви стратегия за финансово и оперативно оздравяване на „Спарки“и „Спарки Елтос“. Според източник, близък до ББР,
това е станало след конкурс, но от самата банка не отговориха на въпросите на „Капитал“как е избран консултантът, в какъв срок и срещу каква комисиона ще управлява бизнеса.
Това на практика не е първата задача, която Зиф изпълнява и има връзка с държавната банка. През 2018-2019 г. той участва и в преструктурирането на „Булсатком“, където беше номиниран от чуждите банки кредитори, но по време на престоя му дял придоби свързано с ББР дружество.
От банката не коментираха защо не участват директно като собственик в операцията за „Спарки“, а са решили да го направят през неизвестно физическо лице. Неясно засега остава и за какъв срок са отпуснати заемите на „Спарки Русе 2020“и кога ББР ще възстанови „инвестицията“си. Условията по кредитите изглеждат стандартни - лихвата е 3-месечният EURIBOR плюс 3 процентни пункта надбавка, но не по-малко от 3%. Вземанията са обезпечени със залог върху търговското предприятие и всички активи, които то придобие след сключването на договорите, т.е. включват сградите и машините на завода.
Свиване на дейността
„Спарки“произвежда земеделска, транспортна и пътностроителна техника и е част от група, включваща също ловешкия завод за електроинструменти „Спарки Елтос“, който миналата година влезе в процедура по несъстоятелност. И двете дружества са публични, а мажоритарни собственици са Станислав Петков и Петър Барбуков.
Отчетът на „Спарки“за 2019 г. показва, че приходите са намалели с 16% до 20.5 млн. лв., а загубата е удвоена до 1.1 млн. лв. Към средата на 2020 г. обаче, откогато са последните публикувани данни, компанията продължава да влошава резултатите си. Приходите се стопяват с две трети до 4.9 млн. лв., а за разлика от първото полугодие на 2019 г., когато е отчетена минимална печалба 133 хил. лв., шестмесечието през 2020 г. завършва със загуба 2.4 млн. лв. Все пак „Спарки“има натрупана печалба от предходни години малко над 7 млн. лв.
През миналата година дейността на завода се забавя, като разходите също значително се свиват, основно за материали. Спад има и в разходите за заплати, като явно част от мерките за преструктуриране на предприятието включват и съкращения. През 2020 г. работниците са намалели с около 50 души, като към октомври заетите са 290 души. В началото на предната година в завода са работели близо 500,
в апогея си преди световната криза е имало персонал над 800 души.
По пътя на преструктурирането
След операцията по прехвърлянето заявката е, че съкращенията приключват, а преструктурирането ще се фокусира върху самата дейност на компанията. „Допълнително намаляване на работниците не се предвижда. Целта е да се изгради продуктова гама и да се увеличи оползотворяването на капацитета на фабриката, което, ако доведе до някаква промяна, ще бъде към увеличаване, а не към намаляване на персонала“, каза Макс Зиф в писмени отговори до „Капитал“. По думите му още тази година се очаква компанията да отчете оперативна печалба. „Това обаче ще зависи от влиянието, което COVID-19 ще окаже върху клиентите ни и върху поръчките, които ще получим от тях в резултат на това“, добави Зиф. Той отказа да коментира
срока на заема от ББР, но посочи, че компанията има последователен бизнес план, който трябва да й позволи да управлява дълговите си нива.
„Плановете ни са да разширим бизнеса“, каза Зиф. По думите му към момента не се водят разговори за продажба на компанията. „Първоначалният план беше да се стабилизира бизнесът и да се спасят работните места. Вярвам, че със значителната подкрепа, която имаме от ББР, сме на път да постигнем това. Точно в момента сме фокусирани върху това да адаптираме бизнеса за бъдещето“, добави той.
От ББР също не коментираха дали и кога се предвижда препродажба на компанията. Това обаче неизбежно ще стане в един момент, тъй като оперирането на машиностроителен завод не влиза в бизнеса нито на банката, нито на консултанта. Въпросът е колко време ще отнеме това и дали на финала държавната ББР ще получи парите си.
Управител на дружеството купувач е британецът Макс Зиф, чиято компания „Сердика файненшъл сървисис“беше наета в началото на миналата година да оздрави „Спарки“.