Медийното ядрено оръжие

Само за половин година се смени собствеността на двете най-големи български медийни групи

ППридобиването на „Нова“от „Юнайтед груп“и на bTV от PPF даде в ръцете на новите собственици най-силните медийни оръжия в България.

„Нова броудкастинг груп“(НБГ), собственикът на „Нова“и „БТВ медиа груп“(БМГ), доминират медийния сектор и като привлечени рекламни инвестиции - държат близо 75% от целия пазар на реклама в страната, и като привлечена аудитория. По данни на агенция ГАРБ по-силната от двете групи е тази около „Нова“. Тя държи 45% дял от рекламния пазар. На второ място след нея е БМГ с 35%. По дългосрочните прогнози в сектора са, че на практика този дуопол няма да бъде разрушен и двете компании ще продължават да са лидери в медийния сектор.

Всичко това ги прави силен инструмент за влияние. Затова и смяната на собствеността за по-малко от половин година в двете компании е изключително важна и изостря вниманието на всички в сектора в две посоки: Какво ще е пазарното поведение на двете групи, тъй като от политиката им зависи накъде ще поемат рекламният и медийният пазар в България (повече за това вижте в текста на стр. 42)?

Дали те ще защитят свободната журналистика, или ще започнат игра с правителството и интересите около него. От това в някаква степен зависи и какво ще става в българската политика, а оттам и какви перспективи има България през следващите години.

Какъв е образът на телевизиите до момента

През последните години bTV и „Нова“формираха сякаш два лагера. bTV се утвърди като обективен към властта канал, който

на преобладаващия медиен фон изглежда като критичен. В ефира й се появиха редица разследвания, които имаха силен обществен и политически отзвук. Влизането на новия собственик в телевизията показа намерение за бърза промяна и тя започна първо през новините. Една седмица след като новият собственик на „БТВ медиа груп“- чешкият фонд на Петр Келнер PPF, назначи

нов изпълнителен директор на bTV - Мартин Швехлак, новият мениджър, който замени Флориан Скала на поста, реши да се раздели с дългогодишния директор на „Новини, актуални предавания и спорт“Венелин Петков. Позицията е една от ключовите в медиата, защото именно от ръководителя на тази дирекция най-ясно се вижда дали телевизията е независима от властта.

След придобиването на „Нова“от братя Домусчиеви цялата група рязко засили проправителствения си курс. От медиата бяха отстранени голяма част от журналистите с критични гласове. Изчезнаха и разследванията. Какво обаче ще се случи сега?

Вятърът на промяната

Според члена на УС на Асоциацията на европейските журналисти Иван Радев изглежда, че „продажбата на „Нова броудкастинг груп“по-скоро е добра новина и тъй като новият собственик не е толкова ангажиран с политическата конюнктура в България, телевизията би могла да се върне към по-чисти журналистически основи и да бъде по-независима“.

По думите на Радев при bTV смяната на собствеността пък би могла да накара телевизията да промени досегашния си критичен облик и да търси повече компромиси със силните на деня в политиката.

Преподавателят по европейско медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“Нели Огнянова обръща внимание, че смяната на собствеността на двете големи медийни групи „Нова броудкастинг груп“и „бТВ медия груп“създава неизвестност, граничеща с безпокойство, по три линии – за свободата на изразяване, за зоната на публицистиката и за медийния плурализъм.

„Трябва да мине известно време, за да се види дали новинарството в двете групи ще отговаря на стандартите на свободната и независима журналистика, или ще се очертаят обичайните забранени за критика теми и личности, забранени за участие хора и обичайни доверени коментатори – често дори без оглед на темата“, казва Огнянова.

Тя обръща внимание, че съществуват опасения, че в големите телевизии изчезна окончателно зоната на публицистиката. „За съжаление това се отнася и за БНТ и предстои да ни предлагат телевизия по Постман (Да се забавляваме до смърт!). Това вече е факт, но ще следим съдбата на новините и актуалните предавания, съдържанието на сутрешните блокове, наличието на разследвания, както и съдбата на новинарите – и да си правим изводите. Излишно е да напомням нивото на журналистиката в печатните издания на Пеевски, които стават собственост на Юнайтед: тук само мога да пожелая завръщане към принципите на професията“, коментира Огнянова.

По думите на Нели Огнянова Комисията за защита на конкуренцията не дава знак да отчита ефектите върху плурализма и на хоризонталната, и на вертикалната интеграция, както и факта, че придобиващото предприятие „Юнайтед груп“вече е собственик на БТК, която има господстващо положение на пазара на наземно цифрово разпространение на телевизия, и НУРТС – доставчик на аналоговото разпространение на радио. „Обстоятелството, че в сходни позиции е двойката bTV – Теленор, не прави ситуацията с плурализма по-приемлива, точно обратното“, допълва Огнянова.

Преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет проф. Орлин Спасов смята, че най-сериозният проблем е концентрацията на пазара. „Когато тя стане прекалено голяма, както в случая с новите сделки – придобиват се едновременно телекоми и мощни медийни групи, възможностите за формиране на общественото мнение по неплуралистичен начин се увеличават. А пазарното пространство за малкото български играчи драстично намалява“, каза Спасов.

Преподавателят припомни, че България вече има дълъг опит с присъствието на големи чужди инвеститори в медийната сфера, но тяхната роля е амбивалентна. Според него инвеститорите бързо са се ориентирали основно към печалбата и оставиха на второ място поддържането на по-високо качество на съдържанието и допуснаха българските редакции до голяма степен да определят медийната политика на локално ниво. „Благодарение на това медиите с чуждестранна собственост само на теория оставаха независими, докато на практика често бяха силно въвлечени в българските политико-медийни сюжети и не бяха имунизирани срещу влияния“, убеден е Орлин Спасов.

Ще следим съдбата на новините и актуалните предавания, съдържанието на сутрешните блокове, наличието на разследвания, както и съдбата на новинарите и ще си правим изводи. Нели Огнянова, преподавател по европейско медийно право в СУ