Видяха им сметката
ЕЕдва ли има друг сектор, който да е загубил повече от корона кризата. Собствениците на заведения - ресторанти, барове, кафета, сладкарници и клубове, затвориха врати миналия март. После поеха малко въздух лятото, но през ноември отново трябваше да решават най-трудната задача в excela - как да си покрият разходите при почти никакви приходи. Огромната част от тях оцеляха досега благодарение на упоритостта си, кризисно предприемачество и подкрепата на постоянните им клиенти. Някои успешно се ориентираха към доставки за вкъщи, други промениха модела си. Общото между всички е, че те се оправят на практика без никаква помощ от държавата.
Преди време нямаше да прочетете в “Капитал”, че това е проблем. Позицията на медиата винаги е била срещу държавната намеса в бизнеса. Сега обаче е много различно. Икономическите проблеми в момента са причинени от здравна криза, която е сравнително ограничена във времето. (Държавата просто затвори ресторантьорския бизнес заради пандемични мерки.) Колкото помалки са щетите за различните сектори по време на епидемията, толкова по-бързо ще се възстанови икономиката, когато тя свърши. Начинът да се смекчат ударите е добре премерената и навременна държавна помощ.
За ресторантьорския сектор, който, пак да кажем, вероятно е най-засегнатият от кризата, това не се случи. Всички хора от този бизнес, с които репортерите на “Капитал” говориха през последните дни, казваха, че не са получили нито един лев от държавата. Еквивалентът на това е болните хора да не получават никаква лекарска помощ - някои от тях ще издържат, но безсмислено много няма. Темата от корицата на този брой е за тях - за собствениците и работещите в заведения, които понесоха един от най-тежките удари през последната година (вижте я на стр. 11 - 18).
Един от проблемите, за които ресторантьорите споделят, е, че нямат никаква предвидимост - не знаят кога кризата ще свърши и те ще могат да отворят. Това е въпрос, който вълнува всички, но до момента той има само половин отговор. Епидемията и съответно нуждата от ограничения ще свърши, когато голяма част от хората получат ваксини срещу коронавируса. В края на миналата година изглеждаше, че това ще се случи в рамките на тази. Последните развития около доставките на ваксини за Европейския съюз, включително България, обаче объркват първоначалните надежди (вижте историята за противоречията между фармацевтичната компания AstraZeneca и ЕС на стр. 26).
Критика към не особено адекватните мерки на държавата идва и от друго място. Финансовият министър в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков казва в интервю (на стр. 30), че до момента България се справя зле с икономическата част от кризата. Според него основното, което липсва, са точно директни помощи за бизнеса. На първо място сред секторите, които имат нужда от държавни пари, Дянков, който сега е преподавател в London School of Economics, поставя ресторантьорите. Освен тях той смята, че трябва да се помага и на туризма, транспорта, мебелната индустрия, компаниите за авточасти и пр. Цената на всичко това би била висока, но несравнима с това да не се направи нищо.