(Не)обяснимото бързане на ГЕРБ със закона за главния прокурор
След десет години отричане на проблема управляващите изведнъж форсираха механизъм за разследване на обвинител №1
“Каквото и да го- ворите, заявявам нашата категоричност този закон да бъде приет до края на мандата на това Народно събрание!“Това обяви в сряда депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, първи сред вносителите на законопроекта за създаване на уникалната и за българското, и за световното право фигура на прокурор по разследването на главния прокурор. Въпреки силния отпор на професионалната общност и на експертите в сряда преправеният проект мина на второ четене в правната комисия - с по-малко от час обсъждане, с меки възражения от страна на левицата, чиито депутати гласуваха въздържали се. В петък се очаква да бъде приет окончателно в парламента.
В деня, когато парламентът гласува този закон на първо четене - 18 декември, специализираната прокуратура обяви, че е прекратила проверката за изтеклите аудиозаписи, където глас като на премиера Борисов описва как е нареждал да се проверяват и натискат бизнеси и политически опоненти, да се въздейства върху разследвания и др. Нямало данни за престъпление. Три дни по-късно и Софийската градска прокуратура обяви, че няма да разследва снимките на чекмеджето в спалнята на премиера, пълно с кюлчета злато и пачки с банкноти по 500 евро. Файловете не били оригинални.В съвпадението на тези събития няма нищо случайно.
Рязко обръщане
ГЕРБ бърза. За първи път от десет години насам, когато Съдът по правата на човека в Страсбург обяви в решението по делото „Колеви“, че българският главен прокурор е практически безнаказан и не може да бъде разследван дори при публично изказани подозрения в убийство, властите у нас се форсираха, за да приемат закон, който според тях ще реши
този проблем. Доскоро официалната позиция на ГЕРБ беше, че такъв проблем няма, просто има неразбиране от страна на европейските институции. Подобна теза развиваше и предишният правосъден министър Данаил Кирилов, докато се опитваше да замъгли темата.
Изведнъж в началото на декември 2020 г. група депутати от ГЕРБ извадиха странен законопроект, който предлага създаването на специален прокурор със седемгодишен мандат и висок статус, чиято единствена задача ще бъде да разследва евентуални сигнали срещу главния прокурор. Новият супервайзър на Главния да бъде избиран с обикновено мнозинство от пленума на ВСС по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия на съвета, която се състои от 11 души, включително главния прокурор. И доколкото главният прокурор е силната фигура във ВСС и диктува решенията, това означава той да си избере кой да го разследва.
Като гаранция за независимост на новия „надглавен“прокурор е записано, че върху него главният прокурор не упражнява методическо ръководство и надзор за законност.
Проектът беше внесен на 3 декември без никакво обществено обсъждане и предизвика първо стъписване, а после остри критики от експертите. Въпреки това още на 16 декември той мина през правната комисия, а два дни по-късно, непосредствено преди коледната ваканция, бе гласуван на първо четене в зала. Управляващите скриха, че междувременно Съветът на Европа е изпратил критично писмо, в което се казва, че и този проект не може да гарантира независимо разследване срещу главния прокурор, защото няма как това да стане от човек в системата на прокуратурата, избран под неговия контрол.
През януари директорът по правата на човека към Съвета на Европа Кристоф Поарел изпрати нови коментари до българските власти във връзка с проекта. В тях дипломатично се казва, че предложената реформа, въпреки че съдържа няколко добри предложения, може да бъде само временно решение, при това - не в този вид, в който се предлага. При всички случаи, за да има смисъл дори само временно да се предлага подобна фигура на разследващ главния прокурор, докато се предприеме истинска реформа, той трябва да бъде избран при строг регламент, да бъде подчинен на ясни правила за отчетност, както и да може да бъде заместван, ако временно се окаже в невъзможност да си изпълнява задълженията. В никакъв случай не трябва да се допуска членовете на прокурорската колегия да могат да блокират назначението или с помощта на няколко членове на
След десет години отричане на проблема управляващите изведнъж форсираха механизъм за разследване на обвинител №1.
Това става въпреки недвусмислените критики на експертите и на европейските институции.
Залогът е гарантиране на статуквото.
съдийската колегия да формират силно ядро, което да направи избора, се казва в бележките. Трябва да се даде възможност специалният прокурор да бъде подпомаган от разследващите от МВР, да му се възложи да разследва и заместниците на главния прокурор, а неговите откази за започване на разследване да подлежат на съдебен контрол. Да се въведат специални правила за отстраняване на главния прокурор. Мандатът на специалния прокурор не бива да е седем години, а само три, докато се направи същинска реформа.
В писмото на Поарел се дават критерии и за същинската реформа, която минава на първо място през реформа на ВСС по критериите на Венецианската комисия, което означава - мнозинство на съдиите, избрани от съдии в Съдийската колегия, редуциране на парламентарната квота и вкарване през нея на представители на други юридически професии в Прокурорската колегия и т.н. Предлага се също да се помисли за механизъм за разследване срещу главния прокурор, извършвано от ad hoc определени разследващи измежду списък на съдии. Подобен механизъм предложи на парламента Антикорупционният фонд, подкрепен от анализ на правния си експерт Андрей Янкулов.
Повторното отправяне на бележки от директора по правата на човека, които бяха отразени и в информацията за изпълнението на делото „Колеви“, е доста необичайно развитие, което е по-скоро знак, че в Съвета на Европа са наясно, че българските власти ги разиграват.
Пренаписаният проект
Веднага след това - на 19 януари, управляващите отново пренаписаха законопроекта. Очевиден е опитът да нагодят някои параметри в него по становището
на Съвета на Европа, но концепцията остава непокътната, а и промените не са особено съществени. Предлага се прокурорът, който ще разследва главния, да има 5-годишен мандат, номинации да могат да правят шестима измежду всички членове на съвета (не само от Прокурорската колегия), изборът да става с мнозинство от поне 15 гласа и др. Спецпрокурорът да може да разследва и зам. главните прокурори, а неговите откази да започне разследване да подлежат на обжалване пред спецсъда. Спецпрокурорът ще може да възлага действия по разследването на следствения отдел към специализираната прокуратура, а когато не е в състояние да извърши неотложно действие, той ще бъде заместен от прокурор от специализираната прокуратура, определен от нейния ръководител. Другояче казано, разследването на главния прокурор и заместниците му не само остава в рамките на прокуратурата, но и самият разследващ на главния прокурор лесно може да бъде подменен във важни моменти.
Нещо зад кулисите
В това форсиране на закона, който срещна толкова силна и еднозначна критика, няма нищо нормално. „Нещо зад кулисите налага този проект да бъде придвижен токова бързо“, заяви в интервю пред „Дневник“Андрей Янкулов. Както обичайно, подобни непоследователни и ирационални действия засега произвеждат само спекулации за истинските причини за бързането. Наблюдатели посочват поне три възможни и еднакво правдоподобни:
Първата: На ГЕРБ започва да им тежи негативният образ в международен план - корумпирано управление, сериозни проблеми с върховенството на закона, блокирана от години съдебна реформа, в центъра на която неизменно е безконтролната и безотчетна фигура на главния прокурор, с която управляващите са принудени да се съобразяват и затова не предприемат реформи. Като слабо място на тезата може да се посочи липсата на респект на българските власти към международните ангажименти. Илюстрация за реалното отношение към тях се съдържа в изтеклия запис с гласа на премиера Борисов от лятото на м.г.: „...нали им обяснявах, че понеже съм прост и не знам английски всъщност и не съм разбрал, това което ми е казал правилно... И викам, а, бе, не е с лошо, прост съм. Нали английският ми е лош. Всъщност, аз мислех, че това искате.“
Втората: Управляващите са наясно, че съдебната реформа и специално статутът на главния прокурор ще е една от темите на предстоящата изборна кампания - след протестите и масовото недоволство от лятото ще трябва да дадат отговори на тези въпроси. Слабото място: в България твърде малко хора се интересуват от съдебната реформа и главния прокурор. За повечето хора това е просто част от борбата за власт.
Третата теория е най-правдоподобна - става въпрос за гарантиране на статуквото и преподписване на споразумението за взаимно ненападение между основните играчи на паралелната сцена, където се води истинската политика у нас. ГЕРБ са притиснати да не оставят въпроса за статута на главния прокурор за следващ парламент, защото там нещата не са сигурни. Какъвто и да е балансът на силите в новото Народно събрание, в него със сигурност ще влязат представители на десницата, които ще изострят дебата за прокуратурата и ще го направят по-труден за манипулиране. Това е сериозна причина да се бърза с избора на един фигурант с надеждата, че така ще секне интересът на европейските институции към главния прокурор и неслучилите се разследвания за корупция.
Бойко Борисов със сигурност си спомня какво се случи през 2013 г., след като ГЕРБ не успя да състави правителство. Тогава новият все още главен прокурор Сотир Цацаров не само извади всички дела срещу дясната му ръка Цветан Цветанов, но и поиска възобновяване на разследването на убийството на Чакъра, където основният заподозрян е именно Борисов. Разбира се, производствата бяха прекратени веднага след смяната на конюнктурата, но лошите спомени остават.
И това беше при Цацаров. Може само да се фантазира какво би предприел Гешев в подобна ситуация, когато наставниците му наредят да настъпи.
Още по-сложно ще бъде, ако се окаже, че опазването на Гешев минава през разследванията срещу Борисов. Корупционните скандали и политическите гафове на премиера станаха международна новина още преди месеци. Миналата седмица мониторинговата група към европарламента зададе нови въпроси към правосъдния министър и главния прокурор. Министърът бе попитан какво се прави по отношение на огромните правомощия на главния прокурор. А Гешев - какво става с разследванията по корупционните скандали около премиера - „Барселонагейт“, снимките на чекмеджето от премиерската спалня, изтеклите аудиозаписи със заплахи към опоненти и др. По всичко личи, че от Брюксел няма да спрат да питат поне докато Борисов продължава да се явява като лицето на държавата там. Класическа патова ситуация.