Оруел за всички

Авторските права на книгите на Оруел „1984“и „Фермата на животните“изтекоха. 2021 г. носи нови преиздавания, а с това и нови прочити

Авторските права на „1984“и „Фермата на животните“изтекоха. 2021 г. носи нови преиздавания, а с това и нови прочити

“Наричат този роман „политическа сатира“или „антиутопия“. Всъщност това е един гениален разказ за това колко реално и осъществимо е унищожаването на човешкото достойнство и любов. На всичко това, което ни се струва неизтребимо, вечно, космическо…”, пише в предговора към старо българско издание на романа “1984” от Джордж Оруел. Автор

на тези редове е Волен Сидеров. Изданието е от 2004 г., година след неуспешното му кандидатиране за кмет на София и година преди да създаде националистката партия “Атака”.

Този малък детайл подсказва колко широка интерпретация има антиутопичната проза на Джордж Оруел (1903 - 1950) и как различни групи хора могат да се разпознаят в ситуацията, в която са сами срещу една всевиждаща система. За едни алгоритмите на социалните мрежи и онлайн рекламите са форма на следене, съизмерима със създадения през 1949 г. свят на романа “1984”. За втори “новговор”, думата, която Оруел измисля за наложения речник от тоталитарната система в сюжета си, се отнася към разширяващата се терминология около малцинствени групи. За тези, които осмислят днешното извънредно положение с конспиративни нюанси, светът на Оруел се вижда в рестрикциите покрай пандемията. За други паралелите са в неспособността правителствата да се изправят пред нарастващото масово разочарование на гражданите и често кървавите последствия от това.

През десетилетията освен вдъхновител на неизброимо много поп културни фактори (от риалити предаването Big Brother до албума Diamond Dogs на Дейвид Боуи) Оруел е дърпан както от дясната, така и от лявата страна на политическия спектър. Постепенно Оруел се превръща в нарицателно, в найблизката представа за свят, с който не сме съгласни и който се нуждае от възможно най-радикална промяна. Описването на абсурдистки и антиутопични ситуации вече не е просто “кафкианско” (kafkaesque), понякога е и “оруелско” (orwellian).

Прозата му е и най-близкото сравнение към почти всяка литературна творба, която критикува настоящето чрез представяне на едно опасно бъдеще. Това е колкото мързелива, толкова и оправдана асоциация. Маргарет Атууд, авторката на “Разказът на прислужницата”, прочита “Фермата на животните” още на деветгодишна възраст, а “1984” няколко пъти в гимназията. „Преживяването беше силно обезпокоително и разтърсващо, но съм вечно благодарна на Оруел, че ме научи да разпознавам скритите опасности и още оттогава съм внимателна да не изпадна в някои заблуди“, пише Атууд в The Guardian през 2013 г. Тя определя най-известния си роман до голяма степен като женската перспектива към абсолютната дистопия и символично започва да го пише през 1984 г. “Както Оруел ни учи, опасността не е в етикетите - християнство, социализъм, ислям, демокрация [...] Опасността е това, което се извършва в тяхно име.”

Едно от последните събития, които коментиращите в социалните мрежи определиха като “оруелско”? Желанието на Макколи Кълкин да се изреже епизодичното участие на Доналд Тръмп от “Сам вкъщи 2”. Да оставим миналото или да го редактираме според сегашните ни ценности? Казусът е сложен, тъй като Оруел е предупредил, че „който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“.

Настоящето работи за актуалността на Оруел и по други начини: избирането на Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. и последвалите регресивни политики на кабинета му бяха видени като причина за рязък скок на продажбите на “1984” в американските книжарници.

На 1 януари правата на Оруел и наследниците му върху книгите изтекоха в страните, в които те се пазят до 70 години след смъртта на автора. Сред тях е и България, с което в началото на тази година Големия брат започна да гледа от всеки рафт. “1984” и “Фермата на животните” излизат в нови издания и различни преводи от “Хеликон”, “Фама”, “Сиела”.

“С първия си екземпляр на „1984” се сдобих още през 1972 г. и макар никога да не съм я

броял сред своите „настолни библии”, съм я препрочитал неколкократно през годините”, казва Венцислав Венков, автор на новия превод към изданията на Сиела”.

Доколко поколението в началото на 70-те години е правило паралели между описаното в книгата и тоталитарна България? “Не се искаше кой знае колко акъл да осъзнае човек аналогичността на ситуацията. Но също така и индивидуалната си безпомощност да направи нещо срещу системата, което на свой ред пораждаше примиренчество”, казва още Венков, който е сред най-изявените преводачи от английски език: през годините той е работил още по книги на Джон Стайнбек, Харуки Мураками, Джеймс Патерсън, Джон льо Каре, Кърт Вонегът, Греъм Грийн.

“Обяснявам си постоянната актуалност на книгите на Оруел с лесно предсказуемия човешки стремеж да се налагаш на околните. Дори с цената на фалшифициране на миналото, настоящето и бъдещето в добавка към „казионното” властово насилие. За мое огромно съжаление не знам да е съществувал в човешката история управник, който не се е поддал на изкушението да се възползва от тази възможност.“

Въпреки различните асоциации, които може да направим с локалния ни опит, антиутопията е жанр, който рядко е изследван в България - през последните години в тази посока бяха романите “Тихото слънце” на Петър Денчев и наскоро излезлият “Резиденцията” на Георги Тенев. “Мисля, че произведенията, които проектират дистопично бъдеще, се опитват да ни кажат, че е невъзможно чрез политически средства да се постигне един по-добър, поподреден, по-справедлив свят. Защото политическата система в един момент започва да се самовеличае и да поддържа собственото си съществуване заради самата себе. Не без помощта на обществото, разбира се, казва Петър Денчев. Затова и привличането на тези теми към левия или десния спектър няма особено значение. Те винаги биха могли да бъдат четени според конюнктурата.”

Издателство “Кръг” се включва към кампанията по поразличен начин. На български след дълга пауза излизат „Глътка въздух“(1939) и „Не оставяй аспидистрата да увехне“(1936), два ранни и по-слабо познати романа, както и антология с афоризми на писателя.

“Книгите са много различни една от друга, но се разграничават и от тези, с които Оруел остава най-категорично в историята”, казва Николета Руева, главен редактор на “Кръг”. “Според мнозина „Глътка въздух“е предвестникът на „1984“. Засягат се същите теми, правят се сходни прогнози, но с по-ведър и лек тон. Оруел на места звучи дори хумористично. Нищо подобно няма да прочетете в „Не оставяй аспидистрата да увехне“– книгата е жлъчна, остра и силно политическа. Писана е непосредствено преди Гражданската война в Испания, в която Оруел взима активно участие и която завинаги оставя отпечатък в творческия му глас.” За Руева значимостта на тези две произведения е в шанса да опознаем Оруел в младите му години.

През март се очаква и издание от популярния сайт за литература “Аз чета”, символично по две причини - от създаването му се навършват 15 години, а първото ревю на него е било ревю на “1984”. И тази версия на романа ще бъде съпътствана с нов превод, и то такъв, който ще В последната си “поява” в киното Оруел е един от героите в “Мистър Джоунс” на Агнешка Холанд. Филмът от 2019 г. е за първия британски журналист, който пътува до СССР и става свидетел на “гладомора” по време на сталинисткия режим. Вследствие на репортажите му писателят се дистанцира от британската интелигенция, внимателно симпатизираща на Сталин, и прави своя версия на описания тоталитаризъм в “1984”. Другата обсъждана линия на влияние е новелата “Ние” от 1929 г. на Евгений Замятин, чиито прилики с “1984” са често повод за реакции, че Оруел дължи много на руския писател. породи коментари - за Борислав Стефанов авторитарната фигура на антигероя в сюжета се нуждае от осъвременяване, поради което в това издание Големия брат ще бъде Големия батко.

На Запад началото на 2021 г. означава различен прочит на Оруел в различни формати. Издателството Penguin пуска две нови аудиокниги: популярният британски актьор Питър Капалди (Doctor Who) е гласът в “1984”, а комикът Адам Бъкстън чете “Фермата на животните”. 2021 г. може би ще донесе и повече новини и около новата филмова адаптация на “1984”, първата пълнометражна след тази на Майкъл Радфорд с Джон Хърт и Ричард Бъртън, излязла през...1984 г. Екранизацията по сценарий на Джеймс Греъм се подготвя още от 2012 г. и все още е в етап на развитие. Театрална адаптация на романа се очаква да бъде преработена като сериал от пет епизода.