Капанът AstraZeneca
Конфронтацията между ЕС и британско-шведския фармацевтичен гигант заради ваксините ескалира. И това пряко засяга България
Конфронтацията между ЕС и британско-шведския фармацевтичен гигант заради ваксините ескалира. И това пряко засяга България
Европейската комисия (EK) и британско-шведският фармацевтичен концерн AstraZeneca, който се очаква да е един от основните доставчици на ваксини срещу новия коронавирус за Европа, влязоха в рязка спирала на напрежението от миналия петък насам. Това може да има неприятни последици както за овладяването на глобалната пандемия, така и за България в частност. Причината за набиращата скорост конфронтация беше изненадващото изявление на AstraZeneca, според което доставките на гиганта за евросъюза ще бъдат „по-ниски от очакваното“. По неофициална информация на агенция Reuters става дума за драстично намаляване на пратката за първото тримесечие от 80 на 31 млн. дози, което е редукция с близо 60% спрямо планираното.
След серия спешни консултации и напрегнати разговори еврокомисията заплаши в понеделник вечер, че в отговор ще затегне експортния контрол на ваксините за COVID-19, а висши европейски представители почти открито обвиниха корпорацията, че орязва доставките, пред
назначени за ЕС, за да изнася продукта си за други държави, предложили по-висока цена. До края на тази седмицата също така Европейската агенция по лекарствата трябва да прецени дали да допусне ваксината за масова употреба в евросъюза.
Britannia first!
От изявленията на изпълнителния директор нa AstraZeneca Паскал Сорио, направени във вторник, става ясно, че въпросната държава, за която са изнасяни ваксини, произведени в ЕС, почти сигурно е Великобритания, където се намира централата на фармацевтичния гигант. „Договорът с Великобритания беше сключен три месеца преди сделката за европейските ваксини. Така че във Великобритания разполагахме с допълнителни три месеца, за да поправим всички проблеми (във веригата за доставки – бел. ред.), които имаме. Докато в Европа бяхме три месеца назад“, коментира той в интервю за италианския вестник La Repubblica. „Това, което сме поели спрямо Европа, не е ангажимент, а обещание да направим всичко по силите си“, без заобикалки обявява Сорио в отделно интервю за германския вестник Die Welt. Което явно е
намек, че договорката с евросъюза вероятно не е твърде силно юридически обвързваща и Брюксел не е в изгодна позиция да съди AstraZeneca заради орязаните доставки на ваксините. Това косвено се потвърждава и от съдържанието на изтекъл вариант на договора между ЕС и германския фармацевтичен производител CureVac, който е на финалната права преди пускането на своя продукт. Доста вероятно е въпросното споразумение да е типово и да е сключено с незначителни промени с всички компании, обещали да доставят ваксини за ЕС, включително и AstraZeneca. Въпреки това външният министър на Латвия Едгарс Ринкевиц открито призова европейските страни да заведат дела срещу AstraZeneca заради намалените доставки.
Паралелно в редица германски медии, включително авторитетното издание Handelsblatt, се появиха публикации, базирани на изказвания на висши дър
жавни представители, според които ваксината на AstraZeneca е показала изключително ниска ефективност - от порядъка на 8-10%1, при хора над 65-годишна възраст. Още във вторник сутрин официален представител на фармацевтичната фирма отхвърли тези твърдения, определяйки ги като „напълно неверни“. По-късно във вторник публикациите бяха косвено опровергани и от министъра на здравеопазването на Германия Йенс Шпан, според когото няма данни, които да говорят за ефективност от 8% при по-възрастните, и най-вероятно е станало объркване с количеството участници в проучването, които попадат в тази възрастова група, съобщава Reuters.
Така най-вероятно въпросните публикации трябва да се тълкуват като дискретен имиджов удар под пояса по AstraZeneca от страна на най-влиятелната държава в ЕС. Според различни спекулации обаче тази интрига може да има и съвсем реални последици, като ваксината на AstraZeneca първоначално бъде лицензирана от Европейската агенция по лекарствата за използване само при хора под 65 години поради недостатъчно данни от клиничните изследва
AstraZeneca свива доставките на ваксини за ЕС с 60%.
ния за по-горната възрастова група. Подобно допускане е направил и директорът на регулаторния орган Емер Кук по време на изслушване пред Европейския парламент. По този повод Паскал Сорио коментира пред La Repubblica, че “при възрастните има много силно производство на антитела, което е подобно на това при по-младите хора”. И обобщава: “Не знам откъде е дошло това число.”
Какъв е ефектът за България
Евентуалното негативно развитие на конфронтацията между AstraZeneca и ЕС би създало сериозни проблеми и за българската ваксинационна стратегия, която и в момента е доста бавна. На практика фармацевтичният гигант е най-големият потенциален доставчик за страната ни със заявени 4.5 млн. дози, които трябва да стигнат за имунизацията на 2.25 млн. души. На продукта на AstraZeneca се възлагат големи надежди, че ще осигури бързо и повсеместно ваксиниране, тъй като е евтин, издръжлив, може да се съхранява по-дълго при по-високи температури и не изисква наличие на специализирана хладилна апаратура. Страната ни по принцип се надява да получи половин милион дози от тези ваксини (достатъчно за 250 хил. души) още до средата на лятото на тази година. Евентуалното лицензиране само за хора до 65 години обаче ще промени тотално българския ваксинационен план, тъй като до момента тази възрастова група беше с относително нисък приоритет. Така изведнъж скоро може да се отвори възможност за по-ранно ваксиниране на помлади българи.
„Резултатът от дискусиите с AstraZeneca днес е разочароващ заради липсата на яснота
В отговор ЕС въвежда предварителни разрешителни за износ на ваксини.
Страната ни е поръчала най-много дози точно от тази фирма.
Болниците по света отново са натоварени с потоци от пациенти с COVID-19. На места, които са далеч от Лондон, Кейптаун и Лос Анджелис, линейки чакат с часове, за да разтоварят болните, а хладилните камиони са вече подготвени, за да прибират починалите. Ваксините са единственият изход от тази ситуация. Въпросът е колко бързо могат те да обърнат нещата към по-добро.
Ваксините намаляват смъртните случаи и приетите в болница по два начина: защитават директно ваксинираните, като предотвратяват разболяването им; и предлагат непряка защита на неваксинираните, защото вероятността тези, които вече са били инжектирани, да ги заразят, е по-малка. Измерването на комбинирания ефект - и колко бързо той започва да действа - е възможно само там, където масовата ваксинация вече е в ход. Но ранни резултати вече започват да пристигат.
Повечето страни ваксинират първо възрастни хора заедно със здравните работници. Преобладаващият дял смъртни случаи от COVID-19 - около 85% в Ан
глия например, са на хора на възраст над 70 години. Болните в COVID-19 отделенията също често са на тази възраст. Следователно честотата на приетите в болница и смъртните случаи трябва да спаднат рязко няколко седмици след като голяма част от възрастните хора получи първата си доза от ваксината. Въпреки това болниците ще продължават да срещат трудности, докато повече хора на средна възраст също не бъдат ваксинирани. Това е така, защото в момента най-тежък е натискът върху отделенията за интензивно лечение и повечето пациенти в тях са на възраст между 50 и 60 години. Това може да изглежда странно, като се има предвид по-високата смъртност сред възрастните хора. Но вентилаторите и други машини за поддържане на органите предизвикват много стрес за тялото и възрастните хора са често твърде крехки, за да ги понесат. Например отделенията за интензивно лечение в английските болници в момента лекуват приблизително толкова пациенти на възраст 20 - 49 години, колкото пациенти на възраст 70 или повече години.
Тази структура означава, че когато ваксинацията е бавна, броят на свързаните с COVID-19 смъртни случаи на хора на средна възраст може да се увеличи през следващите седмици и месеци, тъй като интензивните отделения се пълнят. Обикновено тези отделения разполагат с по една медицинска сестра на пациент. Все по-често обаче медицинските сестри в интензивните отделения трябва да се грижат за по няколко пациенти. Две скорошни проучвания, едно от Англия и едно от Израел, стигнаха до заключението, че когато разгледаните интензивни отделения са били запълнени до максимален капацитет, смъртността в тях е била с около 20 - 25% повисока от очакваната предвид характеристиките на приетите пациенти.
Поемане на глътка въздух
В Израел вече могат да се проследят първите доказателства за това как масовата ваксинация може да промени нещата, тъй като страната ваксинира своите граждани по-бързо в сравнение с всички останали. До 19 януари, месец след началото на кампанията, Израел предостави на 26% от своето население от 9 млн. души поне първата доза. Както се случи и в други страни, всичко започна с по-възрастните хора. А сега се появяват някои резултати за тях.
В скорошен анализ Ран Балисър от изследователския институт Clalit в Тел Авив и колегите му всеки ден сравнявали група от 200 хил. души над 60 години, които са били ваксинирани, с подобна група от неваксинирани лица. Те проследили разликите в скоростта на инфектиране между групите, като сравнявали резултатите от тестовете на хората в тях, които са били тествани за COVID-19 след докладване на типичните симптоми или близък контакт с някого, който е доказано положителен.
За първите 12 дни на изследването нивата на положителни тес
Когато интензивните отделения са били максимално запълнени, смъртността в тях е била с около 20 - 25% по-висока от очакваната.