Най-важното
България/Икономиката/Светът/Бизнесът
//БЪЛГАРИЯ
Кабинетът прие решение за удължаване на извънредната епидемична обстановка до 30 април. Срокът на предишното решение изтича на 30 януари. Здравният министър издаде три заповеди за мерките през новия период, включително и за графика за провеждане на присъствените обучения на учениците на ротационен принцип от 4 февруари нататък. Носенето на маски остава без алтернатива като предпазно средство.
Министерството на отбраната обмисля дали да не прекрати тръжната процедура за придобиване на бронирани бойни машини за армията на стойност близо 1.5 млрд. лв. с ДДС и да възложи проекта на българска военна фирма. Това стана ясно от изказване на военния министър Красимир Каракачанов в неделя. По думите му за целта трябва да се направи консорциум от български фирми, защото само една българска фирма трудно ще се справи.
Групата за мониторинг на демокрацията и върховенството на закона в Европейския парламент изпрати нови 14 уточняващи въпроса до българските власти - правосъдния министър и главния прокурор. Сред тях фигурират и запитвания докъде са стигнали разследванията за корупционните скандали, в които е замесено името на премиера - „Барселонагейт“, снимките на чекмеджето от спалнята му, аудиозаписите, свидетелстващи за натиск върху бизнеси и политически опоненти чрез проверки от регулатори. (Още
по темата на стр. 22.)
//СВЯТ
Холандското правителство не възнамерява да се откаже от наложения вечерен час въпреки яростните протести из страната заради затягането на карантинните мерки. В Ротердам и Амстердам се стигна до сблъсъци с полицията, демонстрантите палиха огньове по улиците, хвърляха камъни и разбиха витрини на магазини. Органите на реда задържаха над 180 души. „Криминалното насилие трябва да спре”, заяви премиерът Марк Рюте.
Франция иска по-бързо изплащане на средствата от възстановителния фонд на ЕС. В интервю за Financial Times френският министър на финансите Брюно льо Мер казва, че процедурата е „прекалено бавна и сложна” и че е възпрепятствана по „технократски причини“. Страните - членки на ЕС, първо трябва да обявят как смятат да използват отпуснатите средства до края на април. След като тези планове бъдат одобрени от Европейската комисия, изплащането ще започне през втората половина на годината.
Глобалната търговия със стоки се върна за първи път до предпандемичните нива в края на 2020 г., след като претърпя исторически спад заради карантинните ограничения. Обемът на търгуваните стоки се е увеличил с 2.1% на месечна база през ноември, сочат данните на Нидерландското бюро за анализ на икономическата политика, което е над нивото от декември 2019 г. Това е с 1.5% повече от нивото от предходната година и първото увеличение на годишна база след удара на пандемията.
//ИКОНОМИКА
Банките приключват 2020 г. с 4.5% годишен ръст на кредитирането при 7.4% година по-рано. Делът на лошите заеми е малко по-висок от нивото в края на 2019 г., но това се дължи основно на провизии в началото на миналата година, които изкачиха показателя до над 9% през май. След това седем поредни месеца той спада плавно до 7.8%. Ръстът на депозитите е съвсем непокътнат - 9.7%, колкото е и през декември 2019 г.
Програмата за подкрепата на фирми с оборот над 500 хил. лв. все още не е стартирала. Мярката е с бюджет от 78 млн. лв., а допустимият размер на безвъзмездна помощ е 50 хил. лева. Проблемът е, че схемата тепърва трябва бъде обявена, след което предстои кандидатстване, оценка, сключване на договори и едва тогава - плащане. Според представители на бизнеса най-вероятно е тези пари да стигнат до бизнеса през лятото, когато част от предприятията вече може и да са фалирали.
Възстановяването на местните икономики ще е голямото предизвикателство пред общините през 2021 г., показва деветото издание на доклада „Регионални профили: показатели за развитие“на Института за пазарна икономика. Разликите между регионалните икономики в България в социален и икономически аспект остават големи и тези, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция за бързо възвръщане към предкризисните нива на развитие. Безработицата нараства във всички области, като детайлен анализ показва и връзката между динамиката
на пазара на труд и налагането и разхлабването на ограничителните мерки през пролетта и есента на 2020 г.
//БИЗНЕС
Wizz Air осъди летище София и ГВА заради еднаквите такси на стария и на новия терминал. Проблемът за Wizz Air започна, след като в края на октомври 2016 г. таксите на двата терминала бяха изравнени, за да може Ryanair да се премести на новия терминал, след като летището отесня. Това създаде неравнопоставеност за авиокомпаниите, които останаха на стария терминал, предлагащ по-лоши условия. Решението на Върховния административен съд по казуса е от 21 януари и е окончателно.
Таксиметровите услуги поскъпват административно. Транспортният министър Росен Желязков е подписал увеличаването на първоначалната тарифа на таксиметровите превози, което ще се отрази най-драстично върху късите курсове. По сметките на Желязков това значи 1 лв. на курс, но наредбата дава място и за увеличение от над 2 лв. Поддаването под натиска на таксиметровия сектор идва малко преди изборите. В България има регистрирани над 25 хил. таксита, по-често с по двама шофьори.
Apple получи титлата на най-високо оценена марка в света за първи път от 2016 г. насам, сочи доклад на Brand Finance. Технологичният гигант задмина конкурентите си Google и Amazon с оценка от над 260 млрд. долара. Под ръководството на Тим Кук компанията започна да се фокусира върху стратегия за растеж отвъд iPhone и диверсифицира бизнеса с нови предложения като App Store, Apple Podcasts, Apple TV.
HНачалото на ваксинационната кампания на Европейския съюз трудно може да се нарече с друга дума освен “провал”. След като държавите от съюза бяха и продължават да са едни от най-пострадалите от коронавируса в света, очакванията бяха да се използва обединената политическа и икономическа сила, за да се гарантира бърз достъп до ваксини и след поставянето им да започне възстановяването. Нищо подобно не се случва. Към сряда в целия ЕС са поставени точно 10 млн. дози, като дори малка част от тези хора са напълно ваксинирани, защото още не са получили втората си инжекция. За сравнение – Великобритания има вече 7.7 млн. ваксинации, а в Израел поне частично защитено е вече близо половината население.
Тази седмица стана ясно и че доставките на AstraZeneca за ЕС през първата половина на годината ще бъдат намалени с 60%. Тази компания всъщност е в основата на европейската ваксинационна стратегия и без дозите от нея не могат да бъдат постигнати целите, които ще позволят премахване на повечето мерки (вижте повече на стр. 26).
Разбира се, недоволните от тази ситуация трябва да си дават сметка, че само преди няколко месеца надеждите за готови ваксини бяха насочени по-скоро за втората половина на тази година. Скандалите сега са по-скоро нормален етап - те са породени от дефицита и тъй като той няма да бъде решен скоро, най-вероятно ще продължат.
През миналата година България избра също да заложи най-много на AstraZeneca, тъй като това изглеждаше като най-лесното решение - най-евтината ваксина, която няма нужда от скъпа хладилна инфраструктура. Сега обаче доставките ще бъдат забавени и нещо повече - вероятността тя да бъде одобрена само за хора под 65 години, означава, че правителството трябва да напише отначало цялата си ваксинационна стратегия. Евтиното ще излезе много скъпо. Изводът от тази история е също, че не трябва да се разчита изцяло на ЕС за решаване на проблемите. Съюзът никога не е бил решение сам по себе си, а средство, което може да помогне на отделните държави, при условие че те имат управленски интелект да формулират какво искат и енергия да го направят.