СДЕЛКИ & ПРОЕКТИ

„Лукойл Нефтохим“инвестира 339 млн. лв. в нов собствен ТЕЦ.

Още тази година компанията планира да започне реконструкция и разширение на топлоелектрическата централа на територията на комбината. От представения пред КЕВР 5-годишен бизнес план за ТЕЦ „Лукойл Нефтохим Бургас“се вижда, че до 2024 г. в проекта ще бъдат вложени общо 339 млн. лв. Причината за инвестицията е, че сега съществуващата централа, която би следвало да подсигурява непрекъснатия производствен процес на химическите инсталации, често аварира.

Слаб интерес към поръчката за 1 млрд. лв. за магистралата Русе - Велико Търново.

Въпреки че това е първата голяма открита процедура от няколко години насам, има едва пет кандидата за двете обособени позиции в търга. За сравнение - търгът за 42 млн. лв. за обход на Пловдив привлече 12 участника.

Съоснованият от българи стартъп LatticeFlow набра 2.8 млн. долара.

Младата швейцарска компания разработва продукт, чиято цел е да намира проблеми в невронните мрежи - популярен модел на машинно самообучение - и да помага за тяхното отстраняване. Инвестицията идва от фонда за рисков капитал Global Founders Capital, който преди това е помагал на компании като Slack и Revolut.

Akuo Energy подготвя покупката на ВЕЦ „Своге“,

става ясно от съобщение на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) във връзка с предстоящото отпускане на заем от 17.5 млн. евро на ВЕЦ-а. Френската компания има четири водноелектрически централи в България, докато ВЕЦ „Своге“е собственик на пет централи по поречието на река Искър. Справка в Търговския регистър показва, че френската компания наскоро е регистрирала ново дружество в страната - „Акуо България Своге“, което вероятно ще бъде купувачът. От Akuo Energy засега отказват коментар.

А?Ако Агенция „Пътна инфраструктура“бе частно дружество, индикаторът й за ефективност нямаше да е положителен. След като получи 180 млн. лв. от държавата за изграждането на тол системата, нае стотици допълнителни служители и плаща комисиони на посредници, сега се оказва, че инвестицията и повишените разходи засега не носят повече приходи. Корона кризата, разбира се, е част от проблема, но в основата му са преди всичко поредица лоши мениджърски решения, които задълбочиха проблемите.

Първо, бяха предоговорени условията с доставчика Kapsch - в негова полза, не в полза на държавата. Това се случи с анекс през 2018 г., който на практика опрости дейности за 20 млн. лв. без промяна в цената на договора. После цялата тол система трябваше да заработи през август 2019 г., но бе отложена заради лоша комуникация с бизнеса и липса на планиране от страна на пътната агенция и регионалното министерство. След това под натиска на превозвачите беше намален обхватът на платените пътища и таксите, които трябва да се плащат.

В крайна сметка толът тръгна през март 2020 г. - посред пандемия, с огромно закъснение и с много ниски такси. Близо година по-късно парите за пътища не растат, даже леко намаляват предвид новите разходи - комисиони за търговци, ново държавно звено със стотици служители и т.н. Това обаче не спира АПИ да харчи още пари - сега системата ще се поддържа срещу още 141 млн. лв. от частния оператор, защото държавното дружество изведнъж е открило, че не може да се справи.

Най-странното е, че насред целия този хаос никой нито в правителството, нито в МРРБ, нито в АПИ, нито в самото тол управление, не признава, че са допуснати грешки. „Толът е печатница за пари, изкарвайте си пари...”, каза премиерът Бойко Борисов през юни 2019 г. Очевидно е, че някои изкарват. Но не и държавата.