Икономическите мерки - много, но невинаги приложими
Собствениците на заведения могат да ползват няколко финансови мерки в момента. Едната е която е насочена към запазване на работните места. Държавата поема до 60% от брутното възнаграждение на служителя при определени условия. За сектор хотелиерство и ресторантьорство мярката реално може да се превърне в 80/20, ако се кандидатства (което обаче означава и още бюрокрация) и за изплащане на компенсации в размер на
за запазване на заетостта. Първият проблем на тези схеми е, че много заведения в момента няма откъде да осигурят и 20% от парите, нужни за заплати, тъй като нямат ликвидност. Тоест тя не е удачна за обекти, които на практика не работят. Вторият e, че при тези схеми компанията има задължение да запази служителите минимум няколко месеца след като спре да получава субсидията. Така тези, които са кандидатствали лятото, сега може да са в положение да трябва да плащат пълни заплати, а на практика да нямат бизнес. Собствениците на заведения можеха да кандидатстват и за безвъзмездни до
им през 2019 г. за периода на втория локдаун. По предварителни неофициални данни над 70% от подалите документи са именно от сектора. В публикувания от НАП списък на предварително одобрените над 3 хил. дружества преобладаващата част са именно заведения.
Като вид временна антикризисна мярка от юли тази година заведенията са с а от декември и доставките за вкъщи. В замяна и с идея този сектор да се изсветли минималният осигурителен праг за служителите беше повишен до 800 лв.
От ноември действаше и още една мярка, по която работниците, пуснати в неплатен отпуск заради антиковид мерките, можеха да получават
което на месец прави грубо около 480 лв. (за сравнение - минималната работна заплата от 1 януари е 650 лв.). Допреди дни масово все още се чакаше да бъдат изплатени декемврийските суми. А за януари помощта е в размер на 75% от осигурителния доход на служителите в затворените заведения за октомври 2020 г.
290 лв. месечно по 24 лв. на ден, 20% без ДДС от намалена ДДС ставка от 9%,