В хармония с чистата храна

управител и съдружник в “Био България” по-голям интерес към „Хармоника“в много малки градове, докато преди беше основно в най-големите.

Очаквате ли тази възходяща тенденция да продължи, или ще има спад в доходите на потребителите, който да доведе и до спад в търсенето?

По принцип сегментът на биохраните е доста малък в България. Тук доходите никога не са били високи. Ние сме сравнително малка фирма и винаги ни е било много трудно да планираме. Особено по време на пандемия. Стараем се да работим както винаги досега – да ставаме по-добри в това, което правим, да събираме екип от хора, с които можем да правим добре повече неща, да си развиваме гамата продукти и т.н. Опитваме се да се развиваме органично, не правим големи планове за финансови стимули или нещо друго, което да ни донесе по-бързо развитие. И това е, защото целта ни е да сме по-скоро пример, че и в България е възможно да се работи отговорно към природата и като продукт, и като начин на работа, и като отношение към фермерите и клиентите. И това да е нещо успешно, което продължава толкова години. Все повече хора знаят, че земеделието е изправено пред сериозни предизвикателства и че има огромни проблеми от гледна точка на климат и на биоразнообразие. Известно е, че 25% от емисиите на парникови газове идват от земеделския сектор и че за разлика от транспорта или енергетиката в земеделието решенията не са толкова ясни, защото то е много регионално, много специфично. Предизвикателството е в това да се гарантира хранителна сигурност, защото добивите ще бъдат поставени под напрежение. Ще трябва да намерим начините да осигурим повече храна от всякога, без това да е за сметка на климата и биоразнообразието, както често е било досега. Така че тепърва ще бъдем поставени пред проблеми в земеделския сектор и производството на храна и това прави планирането трудно.

Кои са топ 3 на продуктите с марката “Хармоника”?

Млечните ни продукти се продават добре, вафлите са добра категория, яйцата, сиропите, бозата.

Защо има толкова много продукти под една марка?

Две са причините. Това, което обединява всички продукти, е желанието да търсим решения в различни продуктови категории. Ние си харесваме някоя категория, в която виждаме, че преобладават промишлените решения, които според нас са спорни и не са добри нито за фермерите, нито за крайните клиенти, и решаваме да търсим там добро решение. Опитваме се да създадем продукти, които да показват един по-добър начин за правене на нещата. И затова ни е интересно да правим все повече и повече неща. А другото е, че ние сме сравнително малка фирма и сме независими. Затова можем да си позволяваме експерименти и грешки за разлика от по-големите фирми в хранителния сектор, където е много важно, като пуснат един продукт, той непременно да е успешен. Те нямат право на грешки, докато ние можем да експериментираме и да пуснем продукти, които впоследствие да отпадат. И затова се случва ние да сме готови да пуснем нещо, без да го планираме особено прецизно, и след това пазарът да си каже думата. Всяка година имаме спрени продукти.

Как избирате и колко време давате шанс на един продукт? Как управлявате такова голямо портфолио?

Ние имаме възможност да поддържаме

Как си почивате, имате ли хоби?

>Почивам си със спорт в планината. Днес се качихме със ски до Мусала с един приятел. Имам три деца и се опитвам да прекарвам с тях и жена ми колкото се може повече време.

Кой е любимият ви продукт с марката “Хармоника”?

>Това е същото като да питаш някой родител кое е любимото му дете. Най-много ям кисело мляко, а сега има и една козя извара, върху която слагам малко сладко от зелени смокини – също продукт на “Хармоника”, и става фантастично.

Откъде се информирате за новостите в бранша?

>От пътувания, интернет, изложения, книги, както и от разговори с хора.

Къде бихте пътували след падане на ограниченията?

>На всички толкова ни липсват контактите на живо, че преди да пътувам, бих направил един купон. Може би бих отишъл до всички ферми и партньори, с които работим, и после бих тръгнал нанякъде без план.

много малки стъпки. Например един регистър на биоземеделците се прави с години. Има много лесни решения, но за тях явно няма разбиране и достатъчно енергия. Според мен биоземеделието може да се развие доста по-бързо и възможностите са много. Друг проблем, с който се сблъскваме, е липсата на знание и на подкрепа от самите земеделци - тези, които решават да се захванат с биоземеделие по убеждение или по някаква друга причина. Няма структура за споделяне на знания, няма подкрепа. Повечето фермери са ентусиасти, учат се от грешките си, не разчитат на някакви научни или държавни институции. Много от тях приемат биоземеделието като нещо от миналото, средновековно, а не като иновации или решение на актуалните проблеми. А когато липсва научна среда или други знания, които се използват в практиката, добивите остават сравнително ниски. Иновациите са рядкост. Ние знаем кои фермери са изключителни и са направили невероятни неща, но те си остават единици. А могат да бъдат пример за другите. Потенциалът е огромен, имаме невероятна природа и може наистина България да е символ на чисто и качествено земеделие. Но това разбиране не се среща често. В процеса на изготвяне на новата Програма за развитие на селските райони експертите казват, че биоземеделието трябва да бъде поставено в основата й, но ние виждаме, че усилията са в съвсем други посоки.

Бихте ли описали как сте структурирали компанията като мениджмънт, как я управлявате в пандемията, какво променихте?

Не се възприемам много в мениджърска роля. Това, което е типично при нас, е, че ние се опитваме да осигуряваме на хората ни повече свобода и човечно отношение. Затова ни е много важно тези, които идват при нас на работа, да могат да поемат отговорност, да вземат решения, да можем да им се доверим. По този начин ние успяваме да управляваме доста процеси със сравнително малко хора. Колкото повече растем, толкова по-важно става хората да могат да вземат решения на място спрямо опита, който имат, спрямо целите и ценностите, вместо да следват някакви писани процеси и правила. По-лесно и по-евтино е някой да сбърка, за да се научи, вместо да се опитваме да създаваме система за предотвратяване

Търпението и вярата, че ще се намери път и че ще се справим, са ключови при вземане на решения.

на грешки и вземане на решения на много нива. Това наше устройство на бизнеса се оказа много полезно миналата година, когато започна пандемията. Липсата на някакви формални процеси позволи за дни да се реорганизираме и всички усилия и ресурси да отидат там, където бяха нужни. Няма излишни съвещания или формалности. Аз самият гледам да вземам малко решения, смятам, че ако трябва да вземам решения, това означава, че отговорностите не са много добре разпределени. Решенията трябва да се вземат там, където се случват нещата. Разчитаме на разум и на хора, които наистина знаят каква е целта, какво се стремим да постигнем и какви са ценностите ни.

Какъв е вашият личен урок от тази криза?

Най-интересното е, че си дадохме сметка, че не сме безсмъртни. Може би бяхме го забравили, а смъртта е това, което ни обединява, защото е единственото нещо, което е сигурно. И като си го припомняме, мисля, че помага по-добре да се държим с близките и по-добре да приоритизираме кое е важно и кое не.

Разкажете за едно ваше трудно бизнес решение.

Ние сме минавали през много трудни моменти през цялото време и не сме знаели дали и как да продължим. Особено първите години. Решението да продължим е било най-трудното бизнес решение, защото е трябвало с много вяра и смелост да го направим. И в такива трудни моменти е много важно човек да направи следващата стъпка. Това не важи само за бизнеса, а за всичко. Да продължиш да си вършиш работата или това, което умееш да правиш, докато достигнеш някакъв нов хоризонт или до някаква нова надежда. Спомням си преди няколко години ходихме с моя съдружник Методи на една среща в Австрия с човек, който върви по същия път и развива сериозен бизнес. И той ни каза, че най-важното качество, което трябва да имаме, е търпението. Защото работата ни е като на градинар. Посаждаме едно цвете и след това трябва да го изчакаме да порасне. Не може да го дърпаме, да го бутаме, каквото и да му правим – няма да порасне побързо. Единствено трябва да изчакаме. И затова, като ме питат за съвет, казвам, че търпението и вярата, че ще се намери път и че ще се справим, са ключови при вземане на решения. Ние се опитваме да развиваме “Хармоника” като пример в много отношения – не само като пример за качеството на храната, защото там мисля, че вече имаме изградено някакво доверие, но и за всички решения, които вземаме. Например за хартията в офиса или за тока, който използваме в мандрата. От януари имаме шанс да купуваме зелен ток за мандрата. И се надявам много други производители да последват примера ни и да направят същото.

Как подбирате хората, които работят в компанията?

Трудно е още по време на входящото интервю да стане ясно дали един човек ще успее да се впише в нашата култура или не. Когато дойде някой с опит в по-структурирана компания, при нас се затруднява от липсата на правила и тази свобода много често я възприема като липса на ред. И затова търсим хора, които могат да се самоорганизират, които могат да носят отговорност и не се притесняват да питат и да се учат. Хора, които идват, мотивирани заради смисъла от това, което правим.

Какви са плановете за развитие на бизнеса, къде виждате “Хармоника” след три години например?

Имаме много планове и идеи за нови продукти, даже не само хранителни, и правим проучвания. Общото е наистина да търсим такива решения, че всеки продукт да разказва историята за някакъв нов начин на работа или интересно решение в производството или преработката на дадена култура. Надявам се да продължим да бъдем пример за хора, които искат да правят отговорен бизнес, който не е фокусиран само върху печалбата. Ще се радвам, ако след време някой, който е решил да прави нещо и търси добрите примери, се сеща и за нас. Надяваме се да продължим с нови продукти и това ми се струва ключово. И да събираме все по-добър екип от хора, защото без тях дейността е невъзможна.

Интервюто взе Мара Георгиева

Нестандартен. Така буквално може да се нарече бизнесът на пловдивската "Булминт уан", защото конкурентите й в Европа се броят на пръстите на едната ръка. Компанията прави заготовки от сребро и злато, които после някой монетен двор по света ще превърне в инвестиционни монети. Това включва целия цикъл на производство - от рафинирането на металите до крайния продукт. Понякога той може да тежи 1 кг - като сребърните монети за Норвежкия монетен двор, или дори 3 кг - за Чешкия монетен двор. "През 2021 г. ще правим същите монетни заготовки, но от злато. Участваме също с нашия партньор Чешкия монетен двор в търг, на който тиражът е около 10 хил. заготовки от сребро", обяснява основателят и управител на "Булминт уан" Пламен Запрянов.

През последните три години бизнесът на компанията се развива толкова стремително, че сегашната сграда вече е тясна, а машините не достигат, за да изпълняват нарастващите поръчки, които идват основно от Европа, но и от по-далечни дестинации, като например Южна Корея. Затова и през тази година собствениците планират да инвестират около 10 млн. лв. в изграждането на нова фабрика край Пловдив

В началото бяха DVD-тата

Мажоритарен собственик на компанията е Пламен Запрянов, който в момента има дял от 51%. Партньори са му Владимир Спасов с 34% и Иван Панов с 15%. Преди да създаде компанията си, Запрянов работи в Института за цветни метали край Пловдив. Двамата с Панов навлизат в частния бизнес през 2004 г. с производство на т.нар. сребърни мишени за магнетронно разпрашаване. Те