Барак Обама „Обетована земя“
Плейлистите на Барак Обама са вече традиция, а селекцията от песни, които е слушал по време на писането на автобиографията „Обетована земя“, започва с The Weight на Арета Франклин и The Thrill is Gone на Би Би Кинг. В обемната книга с твърди корици 44-ият президент на САЩ (два мандата в периода 2008 - 2016 г.) проследява ключовите събития от детството си насам, историята на семейството, влизането в Белия дом след мандата на Джордж Буш, а след последните неочаквани развития в американската политика тези събития изглеждат дори още по-далечни във времето.
Автобиографията има не само историческа, но и литературна стойност. Моментите на нормалност през деня, влиянието на известността и очакванията върху семейството му, колебанията, когато независимо какво си обещал на избирателите започваш найнапред с това, което е възможно да бъде реализирано - тези предизвикателства са представени като оформящи характера и визията на Обама. Той изглежда като персонаж, който в сблъсъците с реалността постепенно придобива чертите си, вместо да преминава през трудностите като непобедим герой.
„Обетована земя“е завършена през август 2020 г. (книгата излезе едновременно на 25 езика след мемоара „Моята история“на съпругата му Мишел Обама, също преведен на български) и в предговора Барак Обама пише, че независимо от изхода на президентските избори през ноември същата година присъдата над САЩ не е произнесена. В миналото и настоящето на страната той вижда възможност да се провери адекватността на демократичните политики: „Затова светът гледа към Америка - единствената велика сила в историята, съставена от хора от всички краища на планетата, включваща представители на всички раси, религии и културни традиции - за да види дали наши
ят експеримент с демокрацията работи. Да види дали можем да направим нещо, което никоя друга нация не е правила. Да види дали наистина можем да живеем според своите идеали.“
В „Обетована земя“Обама описва своя вицепрезидент и настоящ държавен глава на САЩ Джо Байдън едновременно като човек, който е твърде доверчив, но също така честен, лоялен, резервиран към военните действия на САЩ в Близкия изток и подходящ медиатор между републиканците и демократите. Разбираемо, Обама е силно критичен към противоположния като ценности и възгледи Доналд Тръмп. Избирането на Тръмп е разгледано в по-широк план - Обама разсъждава как конспирациите и превръщането на политиката в медийно шоу през 2016 г. изместват публичния диалог и подсилват представата, че той е нелегитимен президент, прекъснал естествения ход на нещата.
По странен начин тези контрасти работят за мястото му в историята - както пише в ревюто си американският журналист Гари Юнги, водил курс по медийното отразяване на мандата на Обама, за младите е практически невъзможно да са критични към бившия президент. В ерата на Тръмп той изглежда все повече като светец, чийто ореол трябва да бъде пазен въпреки хаоса, който американските военни предизвикват в Северна Африка и Близкия изток първо под управлението на Буш, после под това на Обама.
Въпреки че Обама е често критичен към двата си мандата (той описва приноса си към заличаване на социалните неравенства в САЩ като незначителен), самооценката му е, че е направил максималното спрямо ситуациите, в които е попадал. Може би и затова плейлистът в Spotify завършва с Beautiful Day на U2.
Затова светът гледа към Америка - единствената велика сила в историята, съставена от хора от всички краища на планетата, включваща представители на всички раси, религии и културни традиции - за да види дали нашият експеримент с демокрацията работи. Да види дали можем да направим нещо, което никоя друга нация не е правила. Да види дали наистина можем да живеем според своите идеали.
на DreamWorks и книгата на Уилям Стайг. Сега историята му се пренася и върху музикалната сцена, където ще попадне в още необичайни ситуации и ще се впусне в борба за любовта на прекрасната Фиона. Компания им правят приказни герои от анимационните филми на Disney – Питър Пан, лорд Фаркуад, Магарето, Синята брада, Пинокио, рицари, елфи и т.н. Постановката е на американския режисьор Уест Хайлър по музика на Джанин Тезори и стихове на Дейвид Линдзи-Абер. Софийска опера и балет, от 19:00 и от 16:00 ч.