Последни поръчки

Управлението на кризата от държавата почти убива бизнеса на заведенията.

Затворените от половин година ресторанти, барове и кафенета получават символична и бавна финансова помощ.

Най-големият проблем пред 20 хиляди малки фирми в сектора е липсата на яснота кога ще могат да работят.

Управлението на кризата от държавата почти убива бизнеса на заведенията.

Затворените от половин година ресторанти, барове и кафенета получават символична и бавна финансова помощ.

Най-големият проблем пред 20 хиляди малки фирми в сектора е липсата на яснота кога ще могат да работят.

“Бизнесът няма да е същият.” “От 60 души персонал съкратихме 55.” “Браншът губи част от ценните си кадри.” “Не можем да ползваме мярката 60/40.” “Не сме получили и една стотинка от държавата и не разчитаме на нея.” Това е много малка част от репликите на ресторантьорите, които описват какво се случва в момента в един от най-пострадалите през последната година сектори. В него има над 20 хил. компании, в които работят над 50 хил. души. През последните дни те за пръв път успяха да организират минибунт срещу действията на държавата.

Гневът им е основателен - хиляди предприемачи са на ръба на фалита и хора са без доходи месеци наред. И то не заради вируса, а заради управлението на кризата от държавата. В списъка на „бизнес жертвите“попадат ресторанти, барове, кафенетата, които заедно с търговията са най-разпространеният малък бизнес в страната. Почти шест месеца затваряне в рамките на година ще убият вероятно двуцифрен процент от компаниите в сектора, ще произведат десетки хиляди нови безработни, ще има и периферни силно ударени сектори - производители на храни и напитки, складове, наемодатели.

За десетте месеца от март досега правителството не успя да открои пряко засегнатите сектори и да намери бърз и смислен механизъм за финансова подкрепа. Нито пък ясна и предвидима политика кога и какво затваря и отваря. Накратко, управляващите по лесна инерция копираха ограничителните мерки от Европа, но не и моделите за финансово подпомагане. В случая тук се лееха обещания за бърза подкрепа, но тя оставаше на думи. А проблемът дори не е, че няма средства - през това време бяха отделени милиарди за военни и строителни поръчки.

Държавата всъщност от десетилетия отглежда проблем в сектора, като го остави да работи в сивата зона на неотчетността. Дори предприемач да иска да е на светло, заведението в съседство ще го победи, тъй като не плаща данъци и осигуровки. Сега бумерангът се връща, когато помощите са обвързани с отчетения оборот. А той се е стопил с над 1 млрд. лв. за година, дори и по консервативната статистика на отчетеното пред НАП.

Датата 1 февруари ще донесе облекчение за търговците в моловете и за фитнесите, докато ресторантите ще трябва да чакат още месец, а нощните клубове и повече.

След нови два (а за някои и три) месеца без приходи много собственици обаче вече са в технически фалит. Логично в бранша са, меко казано, изнервени и част от асоциациите в сектора отхвърлят предложената от здравните власти дата за отваряне - 1 март. Те обвиняват управляващите в нечестно отношение и избирателно налагане на мерки.

Стои и рискът заради британския вариант на вируса или сегашното отваряне броят заразени отново да порасне и дори и март секторът да не заработи. Всичко това изисква малко по-гъвкава и по-бърза управленска мисъл - както при ограничителните, така и при икономическите мерки.

Счупена година

Между зле и много зле - така оценяват в момента положението си собствениците на заведения. След няколко месеца без работа и свити обороти през останалото време (виж графиката) секторът е обезкръвен - и финансово, но и кадрово - много ценен персонал напусна бранша трайно.

През 2019 г. - последната силна година за икономиката, оборотите в светлата част на този бизнес надхвърлят 4.4 млрд. лв., ако се съди по данните на Националната агенция за приходите (НАП) на база отчетено през касовите апарати. Това са близо 4%

Първото заведение го затворихме още през февруари миналата година, дори преди първия локдаун, и не сме го отваряли повече. След това затворихме и останалите две в мартенския локдаун. Отворихме през лятото и в началото на септември започнахме леко да възвръщаме оборотите, но в началото на октомври, като се заговори за втора вълна, клиентите секнаха като отрязани с нож.

От 60 души персонал съкратихме 55. Не можем да ползваме мярката 60/40, тя е само за тези, които работят. Ние, като не работим, откъде да вземем средства, за да плащаме на персонала? Вярно е, че наемодателите ни намалиха наемите, но това все пак са си разходи, които трябва да покриваме. Отделно от това трябва да се плаща парно, ток, да не говорим, че мобилните оператори не правят никакви отстъпки - имаш договор за интернет, телевизия и телефони, който дори не можеш да прекратиш, ако не си платиш неустойките.

От друга страна, не можеш да вземеш и кредит, защото банките са ни сложили в черна листа и не дават и да се чуе за нашия бранш.

Засега фирмата е подала документи за получаване на компенсации на базата на оборота. Които, освен че са малки, не се и изплащат навреме. Намалената ставка по ДДС няма никакво значение, след като не работим.

Основният проблем е, че няма предсказуемост в действията на държавата - един ден кажат едно, друг ден - второ, което не позволява никакво планиране в обозримо бъдеще.

от БВП на страната, поделени между около 21 хил. обекта. Вероятно още толкова са и недекларираните продажби. Заетите в сектор хотели и ресторанти през миналата година са били 183 хиляди. От тях поне 50 хиляди са работили на трудов договор в заведения, клубове, барове по данни от КАПИ (измерени на база средносписъчен брой на трудов договор).

Два локдауна и година по-късно отчетените обороти в сектора са се свили с почти 30%, а само за декември с цели 63%. Работещите са се стопили с десетки хиляди. През септември, за когато са последните налични данни, наетите са с 20% по-малко спрямо същия месец на 2019 г. Но това не е най-страшният откъм данни месец от миналата година. През април и май, когато беше първият локдаун, наетите в сектора са с почти 40% надолу спрямо същите месеци на 2019 г.

И това е само видимата през числа част на проблема - много от обектите са под наем, имат и кредити, а достъпът им до финансиране е силно ограничен - още през пролетта банките масово ги сложиха в графата “силно рисков”. В същото време около 30% от приходите им са постоянен разход (наем, заплати, електричество), който се оптимизира трудно.

С бизнеса на заведенията са свързани и много други компании - производители, доставчици, изпълнители, наемодатели, външни артисти, музиканти, диджеи, осветители, които понасят последиците от ограничителните мерки. Рискът от нарастваща междуфирмена задлъжнялост също се увеличава. Собственик на ресторант например посочва, че много доставчици са им носили стока на доверие, с отложено плащане.

И все пак на индивидуално ниво картината е шарена. Въпреки кризата сезонните заведения по морето и други курортни селища в страната отчетоха добро лято. Те са проектирани и в кратък сезон да излизат над нулата, но пък са малък процент от общото.

Вътрешният туризъм отбеляза сериозен ръст между юли и септември, когато и заведенията работеха почти без ограничения. В другата крайност са обектите в зимните курорти, които в момента би трябвало да са в силния си сезон. Ресторантите в хотелите отвориха с условности още в края на декември, но на фона на полупразните курорти нямат с какво да се похвалят. Най-ощетени от кризата в бранша са нощните заведения, които бяха затворени от март до юни и отново през октомври, при положение че за тях лятото всъщност не е силен сезон - тогава хората са на морето или в открити заведения.

За градските ресторанти реалността е пъстра (но основно в тъмни краски) в зависимост от типа на заведението, локацията, има ли градина и т.н. Повечето ресторантьори описват плаха пролет, последвана от добри летни месеци и спад през есента. София има малко по-различна динамика - собственици на ресторанти в центъра отчитат по-силни юни и юли, след което градът традиционно се изпразва заради летните ваканции, а тази година липсата на чуждестранни туристи остави заведенията полупразни през август и септември. Изцяло беше пропуснат и “златният период” с коледните и новогодишните празници.

Дори “добрите” месеци нямат нищо общо с реалността преди кризата. Собствениците на ресторант от високия клас например пресмятат, че средната стойност на поръчката е спаднала наполовина, а оборотите в месеците, в които са работили, са намалели поне на една трета. С над една трета са се

Официално отчетеният оборот на сектора в НАП за 2019 г. е 4.4 млрд. лв. Но заради сивия сектор вероятно е двойно повече.

свили и клиентите. Други посочват дори 5-10 и повече пъти спад на оборотите и посетителите. Собственици казват, че не само са на загуба като цяло за 2020 г., но очакват същото и тази година. Ако има “добра” новина, то тя е, че повечето от тях са успели да договорят отстъпки в наемите, разсрочили са и кредитите, но задлъжняването е масово явление в бранша.

Основният проблем: липсва предвидимост

Собствениците на заведения са единодушни кой е най-големият проблем в момента:

липсата на каквато и да е яснота за идните месеци - от една страна е непредсказуемият ход на епидемията, от друга - непредсказуемите решения на държавата. “И да ни пуснат след 2-3 седмици, как да отворим, когато не знаем дали клиентите са готови да се върнат, дали ще можем да плащаме наеми и заплати и дали следващия месец няма да ни затворят пак заради трета вълна на епидемията”, казват мнозина собственици.

Това, от което те имат нужда, е най-вече повече предвидимост, която е затруднена около развитието на вируса. Но и властите със сигурност могат да бъдат много

собственик на гурме ресторанта Nikolas 0/360 в София

Единственото нещо, което е ясно след тези 10 месеца пълен хаос, е, че бизнесът няма да е същият, поне в близката година, че и две, просто защото никой не знае какво ще се случи.

Дали ще ни разрешат да работим след дни или седмици не е от чак такова значение, защото огромната несигурност води до нежелание от наша страна да отворим бързо. Ако отворим, ще трябва да плащаме пълен наем, заплати, осигуровки, режийни - без облекчения. Ще трябва да вложим няколко хиляди лева и в продукти и напитки, за да заредим. Ще трябва да намерим и още персоналА не знаем дали след няколко седмици няма да трябва да затворим пак.

Нямаме добра информация и за нагласата на хората - дали биха дошли, ако отворим, на тази фаза от епидемията. Постоянните новини и клюки за незаконно работещи заведения - каквито наистина има, създават грешна представа, че хората масово искат да ходят по заведения, и създават фалшиви надежди, че като отворим, и ще сме пълни и ще работим нормално, но това едва ли е така

Видяхме през лятото, че нормалното сега не е нормално. Имахме що-годе добър юни - след като отворихме градината, и юли. Август посещаемостта падна, септември и октомври беше много слабо. Във втората половина на ноември имаше осезаемо раздвижване - поне в петък и събота вечер, и после ни затвориха.

Като цяло средната стойност на поръчката спадна двойно. А оборотът в месеците, в които сме работили, е под една трета. Поне толкова са спаднали и клиентите. За щастие имаме разбрани наемодатели, които направиха отстъпки.

Лошото е, че дългосрочно нещата не изглеждат добре. Браншът губи част от ценните си кадри, защото в този твърде дълъг период на несигурност сервитьори, бармани, помощник-готвачи търсят трайна преквалификация.

Няма да има скоро и международен туризъм в мащабите от преди и заведения като нашето, ориентирани предимно към чужди гости, ще страдат.

по-ясни и конкретни в критериите си за налагане, затягане и отхлабване на мерките - нещо, което липсва вече 10 месеца.

Неравнопоставеността на мерките и липсата на ясни критерии защо едни бизнес субекти работят, а други - не, при привидно близка степен на риск е това, което основателно дразни хората от бранша. Ограниченията в България всъщност са един не особено добре обмислен в детайлите си компромис между исканията на здравните експерти и управляващите - хем рисковите места да затворят, хем икономиката и социалният живот да не пострадат твърде много. Подобен подход води до парадоксално съжителстване на крайности - от една страна, затворените ресторанти, а от друга - претъпканите хипермаркети. Това ерозира доверието в мерките като цяло.

Властите могат да опитат и да проявят повече гъвкавост при мерките в различните обекти, като изготвят по-прецизна оценка на степента им на риск. В момента например всички заведения са лишени от възможността да сервират на открито, което за някои видове обекти - пицарии, кафетерии, сладкарници, бистра със семпла и по-бърза храна, би било удобно решение, поне за през деня, без да носи голям здравен риск.

Управляващите не правят разлика и между видовете обекти. Степента на риск не е една и съща в големи заведения с музика на живо, шумни компании до късно, големи маси, танци и песни и малки ресторанти от семеен тип, в които хората вечерят за час с роднини, или гурме ресторанти, където обстановката е съвсем друга. Не се отчита и вентилацията например.

Но най-вече браншът настоява и да се преосмисли формулата на някои икономически мерки, така че те да поемат по-съразмерно удара върху бизнеса и персонала. Още повече че предстоят още много дълги и тежки месеци дори след като отворят. Защото на практика сега съществуващата подкрепа (с изключение на оборотното финансиране) е насочена предимно към компании без ликвидни проблеми и често не е съобразена със спецификите на конкретния бизнес (виж карето). Такава е дори и спорната мярка за по-ниска ставка на ДДС (от 20 на 9%) - тя би имала ефект само при работещ бизнес.

Масово собствениците на заведения обясняват, че не могат да прилагат 60/40, защото тя е само за бизнеси, които работят, а те са принудително затворени. Има и още - над 99% от дружествата в сектора са микрофирми, в които персоналът са собствениците от едно семейство. И ако са се регистрирали като самоосигуряващи се, сега трудно могат да ползват някоя от схемите за запазване на персонала. Но дори и по-добре измислените мерки понякога се изплащат с ужасно закъснение. Справка - грантовете за микро- и средни фирми, които се бавеха почти година.

Проблем за бранша е, че голяма част от него е на сиво (без да ги оправдаваме) и реално не може да получи помощ, съответстваща на реалните му обороти и доходи.

В отговор на всички искания на сектора властта приложи тактиката разделяй и владей. Във вторник, ден преди обявения протест на собствениците на заведения, здравният министър Константин Ан