Да се огледаме на кръстовището

„Железният закон на олигархията“е термин, използван за пръв път от немския социолог Роберт Микелс. Той наблюдава какво се случва в Африка след „освобождаването“на държавите там от колониалното управление на европейските държави. Прави му впечатление нещо много странно. Въпреки че африканските държави получават пълната възможност да изградят свободни и демократични институции, които работят в интерес на хората, те правят точно обратното. В огромна част от тях се запазват структурите, които са организирани само в една посока - да източват публична стойност като природни ресурси и държавни пари към една много малка група хора. Железният закон на олигархията гласи, че често дори революциите и радикалните движения не могат да прекъснат порочния цикъл на кражби.

В много случаи един корумпиран режим бива махнат с обещание за „генерална промяна“, но новодошлите започват да се възползват от създадените схеми, а понякога дори и ги засилват. Този африкански модел се видя много добре в България през 2008 г., когато Бойко Борисов дойде на власт с обещанието да се пребори с корупцията на тройната коалиция. Стана това, което стана - 11 години по-късно България е проядена от алчна олигархия, епидемия от клиентелизъм и почти пълен разпад на институциите.

„Железният закон на олигархията“, разбира се, не е окончателна присъда. В книгата си „Защо нациите се провалят“икономистите Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън разказват как може да се излезе от порочния кръг на обедняване. Оздравяването на всяка институция създава около нея процеси, които произвеждат повече свобода и стойност. Понякога - доста рядко всъщност, държавите имат шанс да променят повече от една институция наведнъж. Аджемоглу и Робинсън наричат този важен, но кратък момент „критичен кръстопът“. България сега се намира точно на такъв критичен кръстопът.

Подобно на Африка през 70-те години на миналия век възможността не значи, че успехът е сигурен. Олигархията

защитава и ще защитава яростно железния си закон и всъщност собственото си оцеляване. В този брой на „Капитал“ще видите няколко текста, които показват както дълбочината, до която е разядена България, така и съпротивата срещу първия по-сериозен опит за промяна. Всички те дават възможност да се огледаме какво се случва на „критичния кръстопът“.

Темата от корицата разказва в повече подробности за случилото се в „Автомагистрали“- дружество, което показва особената крадлива креативност на предишната власт. Тя не просто използваше институциите за източване на стойност към малка група избрани, но и създаваше нови инструменти това да се случва в особено големи размери. В конкретния случай това е държавната фирма, направена за безпрепятственото усвояване на близо четири милиарда лева (още на стр. 11-17).

Злоупотребите явно са били във всичко. От историята на стр. 26 ще разберете как компанията, която печели търга да доставя тръбите за газовата връзка със Сърбия, е свързана с един от близките приятели на Бойко Борисов (и негов партньор на белот) - Александър Сталийски. Между другото поне още двама от хората, които са играли на карти с бившия премиер, направиха чудовищни пари от държавата - Валентин Златев и Иван Ангелов.

Един от най-зловещите примери на морален и институционален разпад през последните години е сюжетът с търговията на органи, която се е случвала в България. Тя се е случвала със знанието и пълното бездействие на двама министри и поне две специални служби (стр. 22 - 25).

През последните години на хората, които не са част от олигархията, някак си им вървеше много по-трудно. Добър пример за това е текстът за компанията, която от 20 години се опитва да построи пристанище за пропан-бутан до Варна. Последно искат от собственика да „подкрепи“кандидата на ГЕРБ за кмет в града през 2019. Той не го прави и общината му спира проекта. Това са част от нещата, видими на кръстовището, на което е България в момента. Добре е да се видят, защото прозорецът за промяна няма да е отворен завинаги.