Картелът на свлачищата
Договорът на държавата с „Автомагистрали“за 570 млн. лв. за укрепване на пътища е бил напълно безсмислен.
Целта е била да се изплатят пари на държавната компания, а след това и на частните, въпреки че работата не започва.
Резултатът е 200 млн. лв., които стоят замръзнали в строителите, вместо да се изразходват за други наистина смислени и спешни неща.
П
Представете си да правите ремонт на апартамент. Ще ремонтирате стаите, баните, кухнята. Вие обаче нито сте сигурни къде точно се намира този апартамент, нито колко е голям, нито колко работа ще има по него. Вече обаче сте предвидили пари за ремонта, че даже сте платили на майсторите над 40% от сумата. Звучи като нещо, което никой смислен човек не би направил, нали?
Държавната компания „Автомагистрали“обаче го е направила. С държавни пари (т.е. на всички нас). През октомври 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“сключва договор за укрепване на 84 различни пътища, свлачища и срутища с „Автомагистрали“
за 570 млн. лв. с ДДС. От тях 220 млн. лв. са преведени на компанията. Обектите са избирани на неясен принцип, някои от тях ги няма в кадастъра или не са отчуждени, поради което работата няма как да започне в близките години. Самата „Автомагистрали“пък няма капацитет да се справи с подобна задача и превъзлага работата на частни компании. Тя нито има правото да го прави, тъй като законът забранява, нито е ясно как избира тези компании и на какъв принцип ще им плаща. Въпреки това договори са сключени, а към частните фирми са преведени 180 млн. лв.
Договорът между пътната агенция и „Автомагистрали“стои неизпълнен вече 17 месеца. От всички 84 обекта е работено едва по
едно срутище — това на Рилския манастир, а на 4 юни 2021 г. служебният регионален министър Виолета Комитова е издала разрешение за строеж за второ. Авансът стои замразен като безлихвен кредит, без да е ясно кога ще се изразходва.
Видно от документи, които регионалното министерство предостави на „Капитал“, както и от одитния доклад на Сметната палата относно „Автомагистрали“, въпросният договор е безсмислен, а плащанията — безпричинно големи.
Джамбовците с късмета
От всички свлачища, станали в последните няколко месеца, едно беше особено интересно — това на пътя за Рилския манастир. То се оказа и единственото, по което се работеше по този договор на „Автомагистрали“. Този обект е прекрасен пример колко абсурдна е цялата ситуация. Пътят там е ремонтиран за 14 млн. лв. през 2019 г., но срутището не е укрепено, което логично създава и проблем и може да увреди новия път. През април 2019 г. АПИ обявява, че укрепва аварийно пътя и монтира високоякостна защитна система. Това явно не е било ефективно и срутището влиза и в новия договор на „Автомагистрали“.
По него обаче не работи държавната фирма, а „Джамбо 33“(става ясно от данните, изнесени от източници на „Капитал“и потвърдени от одита на Сметната палата). Фирмата доскоро беше непозната за широката общественост, към 2019 г. има под 30 служители и 4 млн. лв. оборот. Същевременно тя получава 48 млн. лв. аванси по сключени с „Автомагистрали“договори за общо 104 млн. лв. във връзка с укрепването на близо 20 обекта. По тях не се работи.
Ключов момент е, че около подписването на договорите собствеността на фирмата, създадена през 2004 г., се сменя. До януари 2020 г. собственик е Тодор Джамбазов, а след това съдружник с 50% дял става дружеството „Фючър кепитъл естейт“(ФКЕ). Въпросното дружество малко по-рано
е купило фирма от съпругата на бившия депутат от ДПС Камен Костадинов. Собственикът на ФКЕ е Иван Епихов, който преди години е бил собственик на „Билдинг комфорт“, свързвана във Велико Търново именно с Костадинов.
Опасно, ама не съвсем
Първият въпрос е дали изобщо този договор е бил необходим, дали е било нужно да се възлага директно и без търг на държавната фирма без капацитет. Още през есента на 2019 г. бившата регионална министърка от ГЕРБ Петя Аврамова пише следното в доклада си относно проект за постановление за отпускане на половин милиард за укрепване: „Гравитационните склонови явления и процеси са едни от най-опасните стихийни бедствия, свързани не само с нанасянето на огромни щети, но се явяват и потенциална опасност, застрашаваща живота и здравето на хората. Овладяването на подобен тип дестабилизационни процеси и явления и бързото и навременно възстановяване на нанесените щети от тях по републиканската пътна мрежа е приоритет на АПИ.“Явно тази опасност е толкова непосредствена, че правителството е сметнало за нужно да не ползва обществени поръчки, а да възлага директно. И въпреки това година и половина по-късно по нея не е свършено нищо.
Списъкът със срутища и свлачища изглежда писан „на коляно“, променя се няколко пъти досега. От справка на МРРБ, предоставена на „Капитал“, става ясно, че към настоящия момент явна фактическа грешка има при нанасянето в кадастъра на 40 обекта. Тоест първо трябва да се коригират координатите на обектите, защото не е ясно къде са точно. По някои трябва да се отчужди земята, преди да започне работа. Източник на „Капитал“разказа, че един от обектите попада в сервитута на жп линия, съответно Националната компания „Железопътна инфраструктура“оспорва подробния устройствен план. Според източника няма как този обект да бъде завършен — никога.
Това се потвърждава и от един от проектантите, работил по тези проекти, който твърди, че неговата работа е свършена, но пари все още не е получил, защото няма издадено строително разрешително. По неговите думи има доста сериозни проблеми в проектите — на много места трябва да се променя кадастралната карта, което е кошмарно трудно упражнение, дори без да се взима предвид отчуждаването. Проверка в регистъра на обществените поръчки също така показва, че няма пуснати поръчки за надзора на повечето от обектите, без което е невъзможно изобщо да се издаде разрешително.
Едва след ПУП-овете предстои и изготвянето на техническите проекти. Тук възниква въпросът как без технически проект изобщо е изчислявана сумата на всяко укрепване. Така на практика по обектите не може да започне работа веднага, колкото и да са „спешни“. Така целият процес изглежда, че не е имал за цел да се укрепят пътищата възможно най-бързо и ефективно, а да се усвоят едни пари по непрозрачен начин. Бонус за действащите по тези схеми е, че in-house процедурите имат занижени критерии за прозрачност за разлика от търговете.
Още по-абсурдно е, че в доклада си Аврамова посочва, че парите по този договор ще бъдат събрани от тол системата. За 2020 г. по разбираеми причини абсолютно всички приходи от винетки и тол такси са 370 млн. лв. — по-малко дори от предходната, преди да се поемат такива мащабни ангажименти за инфраструктура. Така през 2019 г. МРРБ е прогнозирало някакъв бюджет, раздало е бъдещите приходи от него и накрая се е оказало с огромна дупка.
До редакционното приключване на броя от АПИ и „Автомагистрали“не отговориха на въпросите.
Добри връзки — добри аванси
Работа може да не се върши, но за нея се плаща, и то много. АПИ е платила почти 219 млн. лв. на „Автомагистрали“вече, а държавната фирма след това е платила над 80% от сумата, или над 180 млн. лв., на някои частни компании. Това е първият проблем, защото тези пари стоят в частните фирми и сякаш им се дава безлихвен кредит за неопределен срок от време. Междувременно
Бившата регионална министърка Петя Аврамова иска парите за свлачища от Министерския съвет, защото има опасност за хората, но почти две години след това работата е напреднала само по едно от общо 84.
Поне половината обекти по договора са нанесени грешно в кадастъра и грешката тепърва трябва да се отстранява.
стана ясно, че към момента АПИ дължи над 600 млн. лв. на строителни фирми, които са завършили ремонти, а в сметката й има далеч по-малко.
Освен това държавната фирма „Автомагистрали“не спазва in-house регламента, при който трябва да се справя сама и има право да превъзложи максимум 20% от дейностите по закон. Самият изпълнителен директор на компанията Стоян Беличев (който тези дни беше уволнен, но не напуска) каза пред „Капитал“през 2019 г.: „In-house не позволява превъзлагане на строително-монтажни работи.“
Всъщност обаче „Автомагистрали“никога не е имала намерение или възможност да се справи сама — сключва договор с АПИ на 23 октомври, още на 24 октомври изпраща покани до 32 фирми от частния сектор. От тях има 16 договора за инженеринг, т.е. проектиране и строителство, или цялата работа по свлачищата. Тяхната обща сума е 60 млн. лв.
Сметната палата констатира, че стойността на превъзложените договори е 198 млн. лв., или 42% от големия договор с АПИ. Одитният орган изтъква, че „Автомагистрали“е нарушила закона, защото е надвишила допустимата част, която може да превъзлага.
От договори, които „Капитал“видя, става ясно, че дори и договори за наем на техника и доставка на материали също имат скрити клаузи за подизпълнение. Например фирмите доставят материалите, но се ангажират на място да има човек, който следи за използването им и контролира процеса — абсурдна клауза за прост доставчик на фракция например. Експерти от МРРБ сега анализираха клаузите на сключените договори и установиха, че те са привидни, защото предметът очевидно е прикрити строително-монтажни работи, научи „Капитал“.
На този фон не е изненадващо, че компаниите, които „Автомагистрали“кани да подадат оферти за въпросните договори, са избирани, без да има разписан и прозрачен механизъм. Юрист подхвърли пред „Капитал“тезата, че така се поставят определен кръг от дружества в строителния бранш, защото няма условия на реална конкуренция и не е анализирано дали е държавна помощ. Или с други думи — картел, финансиран от държавата.