Търси се: властелинът на „Булсатком“
Сериалът с най-големия български доставчик на телевизия — „Булсатком“, влезе в поредния си сезон. В последните епизоди в историята до продажба на оператора на Спас Русев не се стигна заради обжалвания от основателя на компанията Пламен Генчев и заради станали едва сега известни „златни“мениджърски договори от миналото. Сред многото герои — кредитори, фондове, кандидат-купувачи, стари собственици, се появиха и нови лица — прокурори, а от последната серия и извънсъдебен администратор в Лондон. А от трейлъра за следващия епизод може да се съди, че предстои опит за нова про
В поредното развитие на сагата активите на най-големия български тв доставчик могат да бъдат пуснати на търг от лондонското дружество собственик.
В британската компания, която е шапка на оператора, беше назначен администратор, чиято цел явно е подготовката за нова продажба.
Споровете между основателя на „Булсатком“Пламен Генчев и останалите инвеститори се задълбочиха, след като офертата му от края на миналата година не беше приета.
дажба. А развръзката ще засегне поне 650 хил. зрители — колкото са тв абонатите на „Булсатком“.
Парите или опцията
В края на миналата година имаше опит за продажба на „Булсатком“, като новината не беше изненада. Компанията премина през финансово преструктуриране заради натрупаните големи задължения през годините и в нея като акционери влязоха кредиторите й — няколко фондове и банки, като целта им беше след време да излязат с печалба от инвестицията. Основателят на тръгналия в Стара Загора оператор, Пламен Генчев, остана с дял 20% като председател на управителния съвет. Той никога не е криел амбициите си да си върне контрола над компанията.
Срокът за подаването на обвързващи оферти изтече в началото на декември, като след първоначалния интерес от повече кандидати на финалната права останаха двама заинтересовани — бившият най-голям акционер в БТК Спас Русев с оферта и Генчев с упражнена опция за придобиване. Според източници от преговорите тогава офертата на Русев е била с около 30% по-висока от тази на Генчев — почти 130 срещу 100 млн. евро. Като част от акционерното споразумение обаче основателят на „Булсатком“има тъй наречената кол-опция, която му дава предимство пред другите кандидати при определени условия — определяне на цена чрез определена формула. Опцията важи до края на 2020 г.
Тук се ражда първият нов сблъсък. Адвокатите на основателя Генчев твърдят, че опцията не е била уважена, макар парите — 100.2 млн. евро, да са били налични в нужния срок (виж карето). По тази причина той започна арбитражно производство в Лондон. Твърденията са, че фондовете акционери предпочитат да сключат сделка с подалия по-висока оферта Спас Русев.
Златни договори и прокурори
От лагера на Генчев твърдят, че са подложени на натиск по друга линия — сключени през 2016 г. договори за управление между тв оператора и Генчев, майка му и още двама негови приближени мениджъри, Николай Колев и Тинко Тотев, които им гарантират обезщетения за общо 50 млн. евро в случай на уволнения от „Булсатком“. Целта им според тях е била чрез тези договори да предотвратят корпоративното превземане отвън на компанията. Според Mediapool и четиримата са държали договорите в касите си, за да ги използват при нужда. Колев и Тотев са уволнени преди две години и си търсят правата чрез искове, но ги изтеглят при офертата на Генчев за „Булсатком“, защото смятат, че тя има превес и те ще се върнат в компанията. Според Mediapool през този април двамата са привикани от Софийската градска прокуратура и им е повдигнато обвинение за опит за присвояване чрез документ с невярно съдържание. Подобни няма срещу Генчев и майка му.
Основателят пък подава сигнал до старозагорската прокуратура, че е бил притискан от мениджмънта на „Булсатком“да се откаже от собствения си договор за управление. Според него по този начин останалите акционери са започнали опити „да разчистят терена“за продажбата на оператора на Спас Русев. Адвокатът на Генчев Първан Първанов твърди, че натискът срещу Генчев в България идва основно от един от акционерите в „Булсатком“— Българската банка за развитие, и от самия Русев (виж карето). Според два източника на „Капитал“до включването на прокуратурата в спора се е стигнало, след като от правната
„Интересувам се, но дали ще участвам ще зависи от условията на евентуалната процедура. Не бих участвал на всяка цена“, заяви пред „Капитал“Русев.
кантора, която обслужва инвеститорите в „Булсатком“, са препоръчали официално на мениджмънта да предприеме това действие.
От „Булсатком“пък отговарят, че до миналата година не са знаели за тези договори. „За тези споразумения се разбира за пръв път от настоящите ни инвеститори и кредитори през февруари 2020 г., когато две от четирите обезщетения са изискани чрез арбитражен съд. Дружеството се е обърнало към компетентните органи да анализират валидността и законността на цялата ситуация в контекста на получаваните кредити без разкриването на тези обстоятелства“, отговориха от оператора пред „Капитал“и уточняват, че се въздържат от повече коментари до получаване на становище от компетентните органи.
Лятна продажба
В разгара на всички спорове в края на май става ясно, че регистрираното в Лондон дружество Bulsatcom UK Holdco Ltd., което е шапка на едноличния собственик на „Булсатком“от години — базираното също в Лондон Bulsatcom Investment Limited, попада под контрола на администратор. Решението идва от акционерите на компанията. Според британското законодателство назначаването на администратор замразява всякакви съдебни производства срещу компанията. По думите на Първанов именно това цели и действието: да спре евентуалното изпъл
нение на арбитражното производство по спора за опцията.
Според източници на „Капитал“администраторът до седмици може да реши да пусне активите на Bulsatcom UK Holdco Ltd. на търг, което реално ще е продажба на собствеността на „Булсатком“. Всичко зависи дали по този въпрос ще са единодушни акционерите и инвеститорите извън Генчев в Bulsatcom UK Holdco — фондовете BlackRock и Blantyre Capital (които дотук действат синхронно), Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и друг фонд—Integral. Засега, ако се съди от действията, всички фондове и банки са на едно мнение във фронта си срещу Генчев. Не толкова единна може би е позицията им по отношение на бърза продажба на „Булсатком“. Целта на фондовете е да излязат на печалба от цялата операция, което не е гарантирано при евентуален търг и последващи потенциални дела.
Кой ще е бъдещият главен герой
През последната година новият мениджмънт на „Булсатком“начело с назначения миналия февруари главен изпълнителен директор Станислав Георгиев успя да намали изтичането с бързи темпове на тв абонати и да запази приходите на стабилно ниво. Според неофициални данни от пазара в момента клиентите на телевизионна услуга са около 650 хил., което оставя оператора лидер в този сегмент. Така че оценката поне за момента отново се движи в същия диапазон от над 100 млн. евро.
Друга въпросителна е дали Спас Русев още се интересува и колко би предложил. „Не планирам да се финансирам от ББР и моя интерес не зависи от финансиране от ББР или от друга българска банка“, заяви пред „Капитал“Русев. Според източници на „Капитал“в случай на търг освен Русев и Генчев (ако пожелае) интерес към „Булсатком“може да има и от компании като собственика на БТК United Group (който може да наддава самостоятелно), този на „Теленор България“— PPF, Първа инвестиционна банка (която финансира Генчев), Canal+ и др. Разбира се, не е ясно колко от тях ще подадат оферти. Така че засега няма яснота свършва ли сериалът това лято или ще има и нов сезон наесен.
Клиентите на телевизионна услуга са около 650 хил., което оставя оператора лидер в този сегмент.