„ДаллБогг“: пенсия

КФН разреши на десети играч да навлезе на пенсионния пазар в България

КФН разреши на десети играч да навлезе на пенсионния пазар в България.

Новакът в сектора е собственост на едноименния застраховател, контролиран от Тихомир Каменов, който е по-известен с фармацевтичния си бизнес.

Стартът от нулата, когато вече започва изплащането на пенсии, ще е труден, както и завземането на дял на вече разпределения пазар.

ААзбучно правило в бизнеса е, че ако стъпиш пръв на някой пазар, имаш огромно предимство. Това важи с особена сила при българското пенсионно осигуряване. Последният играч, получил лиценз и започнал дейност през далечната 2008 г., е Пенсионноосигурителен институт. И 13 години по-късно той си остава джудже с около 1% от управляваните в сектора 18 млрд. лв. активи. А сумарно с другите две дружества, които не съществуват от самата зора на частните фондове, трите държат едва 5% дял.

Затова и новината, че сега все пак има издаден лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) и намерение на нов, десети, играч за навлизане, сама по себе си е любопитна. Пенсионната компания „ДаллБогг: Живот и здраве“ще е дъщерно дружество на едноименния застраховател, контролиран от Тихомир Каме

нов, който е по-известен с инвестициите си в здравния сектор. В застраховането той навлезе първоначално като здравен фонд, но след агресивна преориентация сега е номер 3 по премиен приход от „Гражданска отговорност“. За разлика от силно ценово чувствителния пазар на автозастраховки обаче при пенсионното осигуряване бързо разместване на пластовете граничи с невъзможното.

Причините за това са комплексни, но най-вече се дължат на масовата незаинтересованост към допълнителното задължително пенсионно осигуряване. То пък е следствие от сравнително малките натрупвания по партидите на хората, а пък това се дължи на комбинация от сива икономика, занижени вноски спрямо оригиналния модел, относително високи такси и удръжки и чести политически атаки по темата. От новата компания не дават особено убедителна заявка с какъв бизнес план смятат да се наместят в тази сложна среда.

Десетият играч

Тихомир Каменов е юрист, но последните 30 години името му се свързва неизменно с фармацията. Първата му компания — търговецът на едро с лекарства „Търговска лига“, е основана през 1991 г. Дълги години по време на прехода и преди приемането на България в ЕС тя е практически монополист в ексклузивното представителство на международните фармацевтични концерни на българския пазар, както и в доставките на лекарства за болничния пазар, като по време на управлението на НДСВ достига пазарни дялове от около 45%. По същото време групата стопанисва и верига аптеки — „Образцови аптеки“.

В началото на 2000 г. групата изгражда фармацевтично производство с бранда „Чайкафарма“, която има заводи във Варна и Пловдив и предстои да изгради производствена мощност и в София. След изграждането на заводите групата се оттегля от аптеч

ния и дистрибуторския бизнес, като в момента търгува на едро предимно със собствените си лекарства и ограничен асортимент от останалите фармацевтични производители, но въпреки това „Търговска лига“има обороти около 100 млн. лв. годишно, което представлява около 7% пазарен дял в доставките на лекарства в България.

През последните близо 15 години групата започва да развива болничен бизнес под бранда Български кардиологичен институт. Първите болници са инвазивни кардиологии, в момента групата е собственик на седем болници — в Шумен, Ямбол, Варна, Велико Търново, Плевен и Бургас, като пет от тях са специализирани само в лечението на сърдечно-съдови заболявания. Две от тях, в Бургас и Плевен, са многопрофилни с акцент върху кардиохирургията, неврохирургията и онкологията и работят под марката „Сърце и мозък“. Освен това групата притежава и 15 медицински центъра.

През 2008 г. групата създава застрахователната компания „ДаллБогг: Живот и Здраве“, която първоначално се занимава само със здравни застраховки, но след това придобива лиценз и за общозастрахователно дружество. По принцип съчетаването на застраховане и осигуряване не е изненадващо и повечето големи играчи на българския пазар са част от такива групи. „Доверие“е собственост на Vienna Insurance Group, която в България контролира и „Булстрад“. „Алианц“също е част от финансов холдинг, който включва застраховател и банка, а белгийската KBC (която в България контролира ОББ и ДЗИ) наскоро придоби NN. От големите само „ДСК-Родина“е без застраховане в групата, но контролирано от банка.

От фондовете с местни собственици също всички са формал

но или неформално свързани със застрахователи — „ЦКБ-Сила“, дъщерно на „Химимпорт“, под чиято шапка е и „Армеец“. „Съгласие“е индиректно свързана със същата група макар и формално да е част от паралелна финансова структура, в която също има и едноименен застраховател. „Бъдеще“се свързва с „Еврохолд България“и притежавания от него „Евроинс“. „Топлина“се контролира официално от Христо Ковачки, който е мажоритарен собственик и на ОЗК, а Пенсионноосигурителен институт е свързано със собствениците на „Лев инс“.

Един добре разпределен пазар

Десет пенсионни компании може и да не звучи впечатляващо много и секторът често е обвиняван, че няма достатъчно конкуренция, а събираните такси са високи — основно на законовия таван. Всъщност за много повече играчи трудно би се намерило място, тъй като достигането на критична маса клиенти е ключово за минимализиране на рисковете и постигане на ефективност. Изпълнителният директор на „ДаллБогг“Бисер Иванов смята, че всяка допълнителна конкуренция е предпоставка за повишаване качеството на услугите и удовлетворението на клиентите: „Не сме обременени с негативната доходност от световната криза през 2008 г. и ще се стремим към осигуряването на по-висока доходност на нашите

Още от зората Q на прехода Тихомир

Каменов е известен предимно с инвестициите си във фармацевтичния и здравния сектор. Неговата „ДаллБогг“също стартира през 2008 г. като здравен фонд, преди да се преориенира към автозастраховки и най-вече „Гражданска отговорност“| снимка Валентина Петрова

Привличането на клиенти в пенсионния сектор е трудно заради ниската заинтересованост — много хора дори не знаят в кой фонд са осигурени.

пенсионноосигурени лица. Като новолицензирано дружество едно от нашите предимства е, че няма да губим време в привеждане на дейността си в съответствие с новите изисквания на Кодекса за социално осигуряване. Така ще можем да съсредоточим усилията си към набирането на осигурени лица. Ние сме надеждни, атрактивни, активни и умни“, коментира Иванов пред „Капитал“.

Именно привличането на клиенти обаче е неясната част. В задължителните универсални пенсионни фондове се осигуряват всички родени след 1959 г., които сами не са се отказали от частната втора пенсия и са заложили изцяло и само на НОИ. Това са 3.86 млн. осигурени души към момента и десетки хиляди нови постъпващи на пазара на труда всяка година. Проблемът е, че при ниската заинтересованост и финансова култура (много хора дори не знаят в кой фонд са осигурени) привличането на клиенти е трудно. А повечето младежи при започване на първа работа не избират фонд — през 2020 г. едва 6% от тях са направили това. Всички останали се разпределят служебно от НАП, като в кой фонд колко ще отидат зависи от реализираната годишна доходност, начислени такси и брой приети индивидуални заявления през предходното тримесечие.

Така че поне в началото за новосъздадена компания би било трудно да привлича много клиенти по тази линия. А заявката на „ДаллБогг“да залага на „образователни и разяснителни кампании, насочени към лица, на които им предстои включване на пазара на труда“, звучи по-скоро като лозунг, отколкото като работещо решение.

Закъснели за партито

Да си част от пенсионния пазар на пръв поглед изглежда доста атрактивно. Осигуряването

за втора пенсия е задължително и по 5% от всяка заплата се насочват към някой от деветте настоящи фонда (има вариант и към НОИ, но засега избралите това са малко). Още на входа се удържа такса, а такива има и върху управляваните активи и резултатът за 2020 г. е 56 млн. лв. печалба за сектора.

Като се погледне в детайли обаче, нещата не са толкова прости. Досега пенсионните фондове бяха във фаза на натрупване (само събираха вноски и инвестираха), но от тази година навлизат във фазата на изплащане (започват да се пенсионират жените, родени през 1960 г.). Стартирането на този етап от нулата определено изглежда предизвикателно и носи рискове.

Най-общо казано, един пенсионен фонд е стабилен при изплащането на пенсии, ако в него има достатъчен брой хора на различна възраст. Но например, ако към „ДаллБогг“се насочат много хора, на които трябва да плащат пожизнени пенсии, а нямат достатъчно работещи и правещи вноски клиенти, това би било проблем и би изисквало съществен ресурс. А обичайно по-голяма динамика между фондовете има при хората на възраст, близо до пенсиониране.

Вариант за „ДаллБогг“би било да се насочи предимно към младежи и тяхната заявка е такава. „Като компания с характер ние ще се стремим да привлечем активни хора с визия и отговорност към бъдещето си“, заявява Иванов. Пенсионните фондове обаче по закон нямат право да връщат клиенти и да отсяват на база възраст.

Друг момент, който трябва да се следи с повишено внимание, са инвестициите. „Основната цел при инвестиране на средствата на фондовете с времеви хоризонт до 4 години е реалното нарастване на стойността на натрупаните средства по индивидуалните партиди и/или сметки на осигурените при нас, което ще постигнем чрез консервативна инвестиционна политика“, гласи заявката от новата компания.

Постигането на атрактивна доходност при консервативни вложения обаче не е лесно, особено в сегашната среда на ниски лихви.

Като цяло в пенсионните компании, които са част от местна икономическа група, има тенденция голяма част от парите на осигурените да се влагат в компании, свързани със самата група. Това по принцип е забранено в Кодекса за социално осигуряване, но вратичките за заобикаляне са много, а регулаторът така и никога не е намирал воля да прекрати тази практика, която се прилага от години от че

тири от компаниите на пазара. Логично е да се предположи, че и при „ДаллБогг“би възникнало подобно изкушение, още повече че в групата на Тихомир Каменов е и една от най-големите по пазарна капитализация публични компании.

Полетът на „Чайката“

Последните борсови котировки на „Чайкафарма Висококачествените лекарства“оценяват компанията на внушителните 1.175 млрд. лв. Това я прави найскъпата компания на основния пазар на Българската фондова борса. Има обаче сериозни основания тази макар и пазарна оценка да се постави под сериозен въпрос.

На първо място, тя изглежда напълно несвързана с резултатите на фармацевтичното дружество. Според консолидирания отчет на „Чайкафарма“за 2020 г. активите й са малко над 117 млн. лв., приходите са 40.9 млн. лв., а печалбата — едва 604 хил. лв. При тези данни милиардната

Заявката на „ДаллБогг“е да привлече активни хора с визия и отговорност към бъдещето си.

оценка произвежда космически съотношения, каквито не са характерни не само за генеричния фармацевтичен сектор, но дори и за най-технологичните компании. Изглежда, инвеститорите са склонни да платят за акциите на „Чайкафарма“близо 10 пъти повече, отколкото са активите й по баланс. Един от най-следените борсови коефициенти — цена към печалба (PE), гони 2000 пъти при обичайни нива в сектора около 40 – 50, и то за гиганти, инвестиращи в изследвания и оригинални лекарства… Ако се гледа на база отчетената за първо тримесечие на 2021 г. 3 млн. лв. печалба, за 12 месеца назад PE пак би било над 700.

Извън това е любопитно и че в компанията от излизането й на борсата неизменно акционер с над 95.5% е Тихомир Каменов, близо 4% се държат от дългогодишния му бизнес партньор проф. Тони Веков. Така тази пазарна оценка се формира от търговията с едва около 0.5% от компанията, а отделно в последно време и застрахователят „ДаллБогг“увеличава дела си и по последните акционерни книги има над 0.3%, така че търгуемият дял извън основните действащи лица е още по-малък. Все пак е интересно и че броят на физическите лица акционери в последните години расте и от около 60–70 през 2017–2018 г. в началото на 2021 г. са около 240 души.

Ако например се погледне в пъти по-голямата като обороти и активи „Софарма“, където има и много повече институционални инвеститори, пазарната капитализация е 470 млн. лв. А коефициентът PE е под 20. За разлика от нея графиката на акциите на „Чайкафарма“не изглежда да реагира на каквито и да е кризи и от излизането й на борсата котировките плавно и методично растат в почти права линия.