„Като за последно“

Лирична комедия с Мария Бакалова

Лирична комедия с Мария Бакалова

ЗЗад сценария са майсторите на хумористични миниатюри Божан Петров и Весел Цанков. Божан си отиде без време и киното ни загуби комедиограф с потенциал. Филмът е ведър, минава с лекота, моменти на искрен смях оживяват салона (от 4 юни). Наградата на публиката от последната „Златна роза“е заслужена.

Смислената комедия е рядко цвете и трябва да бъде пазено. Режисьорът Ивайло Пенчев е все по-уверен в тази роля. Пое щафетата от Пламен Масларов в „Корави старчета“, натрупа опит във фейлетонния и ситуационния хумор с „Летовници“. Сега хуморът е в характерите, ексцентризмът е стоплен със сантимент.

Самотен възрастен писател (Васил Банов) и разочаровано в любовта момиче (Мария Бакалова) са стигнали ръба и са готови да се разделят с живота. Взаимно се спасяват от перилата на високия мост, връщат се към нещата, заради които си струва да се живее. Във филма това са семейството, любовта, духовната щедрост.

Смеха осигуряват персонажи по ръба на хиперболата, защитени от актьори с комедиен талант. Филип Аврамов, Малин Кръстев, Китодар Тодоров и Стефан Денолюбов са „каре попове“, настоящи затворници на житейския цирк. Пуснати в отпуск, за да върнат любовта в правия път, пътьом палуват с полякини на плажа и обират яхтата на руски олигарх. Антон Радичев, Кирил Кавадарков и Любен Чаталов са корави старчета, готови на отвличане, за да дадат урок на младите (Тони Минасян) как се пази любовта. От групата на алчните за наследство роднини се откроява Герасим–Геро с по една „ария на добротата“, когато ситуацията стане абсурдна.

Мария Бакалова е самата невинност, внася топлота и лиризъм, защитава полюсен натюрел от този в „Борат“, довел я до глобусите и оскарите. Вътрешният глас на героинята й е „озвучен“с песен за „лъча надежда“и „и мъничкото любов“, „когато си на кръстопът“и се питаш „утре накъде“, с текст на Александър Петров и ноти на Георги Стрезов, изпята със светла тъга от Филип Аврамов. Още от същото: „Летовници“