Николай Стайков

Николай Стайков беше наш колега, изявен в икономическата тематика, в продължение на цели десет години (1997 - 2007). След “Капитал” той започна да създава и ръководи различни уеб базирани проекти, посветени на финанси и гражданска журналистика. Сред тях е и сайтът noresharski.com, създаден, за да противодейства на опитите на кабинета на Пламен Орешарски да дезинформира обществото по време на протестите.

В края на 2016 г. основа фондация “Антикорупционен фонд”, която обединява под един покрив граждански и журналистически разследвания и правна експертност. През юни 2017 г. оттам излезе първото разследване, което подсказва за случващото се в Българската банка за развитие. След това дойде „Апартаментгейт“(съвместно със „Свободна Европа“). Николай Стайков е автор на серията “Осемте джуджета”, която показа уродливото лице на специализираното правосъдие. Заради работата си по случая Стайков получава десетки заплахи. За кратко време домът му е под полицейска охрана. В края на май 2021 г. Николай Стайков получи единствената награда за разследваща журналистика в България - на фондация “Радостина Константинова”. Като какъв човек се определяте?

Детство от късния соц, сравнително добра интеграция в прехода благодарение на образованието и с огромен късмет откъм семейство. Като повечето от моето поколение цял живот ще ни тормози червейчето на въпроса какво загубихме, оставайки тук. И с това се живее.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Свободата да избираш.

Любимият ви момент от деня?

Все по-често - рано сутрин, преди всички. Удоволствие от започването на нещо ново, чисто и обещаващо, гарантирано поне за час-два.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да правиш медийна продукция за аудитория от “сварени жаби”.

Сварени в онзи метафоричен смисъл - жабата, която се чудила кога да скочи от бавно завиращата вода и накрая се сварила.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

У нас обяснявам на седемгодишни. Не е сложно, минавам през “добрите” и “лошите”, както и през “кражба” и “пари”. За обяснение на съставомерност по наказателния кодекс ще изчакам десетина години.

Как си почивате?

В пълна тишина, докато шофирам.

Какво ви зарежда?

Всичко, в което са вложени качество, талант и душа - филм, продукт, книга, картина, дизайн. Ако няма такова наоколо - половин изцеден лайм и студена сода.

Какво ви разсмива?

Все по-често попада в графата “неполиткоректно”.

Какво ви натъжава?

Ден, за който не можеш да запишеш какво смислено си направил.

Какво ви вбесява?

Вбесява ме наглостта под институционален чадър. Другото, което наистина трудно издържам, е да минавам всеки ден край унищожени с външна изолация и на парче исторически сгради в центъра на София.

Личност, на която се възхищавате?

Моите вечни любимци са предприемчивите хора, успели без държавни поръчки, без кражби и без вуйчовци в партии. Успехът не толкова във финансовия смисъл, колкото в самочувствието на свободен гражданин, който владее живота си, определя бъдещето си и се отнася с властимащите като с равни, дори като с подчинени.

Кое свое качество харесвате най-много?

Упоритост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Честа липса на фокус, но пък това е все по-признат проблем на следващите генерации, така че, ето, минавам за по-млад.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да убеждавам.

Последният подарък, който направихте?

Скейтовете, които подарихме на децата и които те стискаха от магазина до парка като чек за 100 хиляди, една просто неописуема радост.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Гугъл драйв. Getty Images, където съм контрибутор от 15 години.

И atlasobscura.com за истории за уникални места и хора, тоест за знания с нулево приложение в работата и живота.

Къде бихте искали да живеете?

Знам много добре - в средиземноморско село, но с мекия климат на Корфу, а не с ветровитата зима на Северна Гърция. И да е близо до град, свързан със София с високоскоростен влак със скорост поне 300 километра в час. Все още чакам да се появи такова село на картата.

Коя е последната книга, която прочетохте?

“Това не е краят на книгите” на Умберто Еко и Жан-Клод Кариер вече хвана корени на шкафчето до леглото, но дори поглед към нея някак успокоява по начин, по който нито един таблет все още не успява. До нея има “Образци на букви” на Аспарух Йончев от 1932 г., благодарение на които знам да изписвам ръкописен юс по три начина, и “Опашката” на Захари Карабашлиев. От аудиокнигите често си пускам Димитър Димов.

Най-интересното място, на което сте били?

В колекцията ми от интересни места има много спомени: Една буквално непроменена след войната част на Берлин около Фридрихщрасе през май 1990 г. Старият град на Танжер преди канализацията и джентрификацията в европейски стил. Свръхохраняваният от американската армия център на Багдад през 2003 г. Едно средновековно селокрепост в Новите територии на Хонконг преди десетина години. Имам особена слабост към Албания, където съм бил преди туристическия и строителния бум.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Още търся.