Магистрален грабеж
Договорите на държавната „Автомагистрали“потвърждават как авансово са били раздавани стотици милиони на избрани компании
Много от тези средства трудно ще бъдат върнати и държавата може да се принуди да налива още пари
Вероятните резултати от този картел са години забавяне на строежа на „Хемус“и европейски санкции
Документи показват как държавната „Автомагистрали“авансово е раздавала стотици милиони левове на избрани компании.
Много от тези пари няма да могат да бъдат върнати, а единственият изход ще бъде да се дадат още пари на същите фирми.
Този неофициален пътен картел може да означава европейски санкции и години забавяне на строежа на „Хемус“.
Когато малко преди изборите на редица места в страната започнаха да се активизират свлачища и срутища, а Бойко Борисов започна да ги обикаля с джипа си, интернет шегите избухнаха. Борисов, заявиха тогава зевзеците, е недоволен, че губи държавата и като си тръгва, ще си прибере и пътищата.
Истината, както винаги, се оказва поизненадваща дори от измислицата. Месец след като правителството на Борисов слезе от власт, се разбира, че бившите управляващи са намерили начин едновременно да асфалтират своя модел в пътното строителство и да подсигурят, че избраните от тях компании ще продължат да получават пари дълго след това.
Новото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предостави най-накрая документи, крити дълго време от предишните управляващи, от които ясно се вижда как работи схемата „Автомагистрали“, за която „Капитал“предупреди и разказа още преди две години. Екипът на Виолета Комитова е съставил доклад за един от големите договори, който „Автомагистрали“е получила от Агенция „Пътна инфраструктура“— този за укрепване на свлачища. Сам по себе си договорът е скандален — от него няма нужда, „Автомагистрали“няма капацитет да го изпълни и е прехвърлила всичко на частни компании, без да има право на това, а година и половина по-късно напредъкът е минимален, но въпреки това над 180 млн. лв. са преминали в частните компании като аванси (виж стр. 14).
Но по-шокиращо е това, което този договор, както и одитът на Сметната палата сигнализират — как точно е изграден моделът на възлагане в пътния сектор и защо ефектите от него ще останат задълго. Прегледът на документите и заключенията на експертите показаха, че управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ е заложило поне три сериозни бомби в любимите си пътища. Първата подсигурява, че компаниите, които получават пари досега, ще продължат да получават такива в бъдеще. Втората е, че ако новите управляващи решат да променят това бързо и силово, рискуват да изгубят огромно количество вече раздадени пари, без да получат нищо насреща, и в допълнение да разклатят финансовия пазар. И третата бомба е свързана с надзора от Брюксел: в някакъв момент не би било изключено България да понесе санкции за неразрешена държавна помощ към определени строители.
Това минно поле ще бъде невъзможно за преминаване от служебно правителство и ще бъде сериозно предизвикателство пред следващ кабинет, ако, разбира се, той има желание да се занимава с него.
Моделът при свлачищата найвероятно е същият и в многократно по-големи обекти като пътя Видин – Ботевград и магистрала „Хемус“.
БОМБА 1 Който и да управлява от тук нататък пътищата, ще трябва да финансира компаниите, избрани от Борисов и кръга му.
Договорът от 2019 г. демонстрира модела на работа в „Автомагистрали“. Държавната компания получава огромна сума от АПИ — в случая почти 570 млн. лв. за свлачища. След това непрозрачно подбира частни компании, на които да прехвърли част от дейностите, и сключва договори с тях. По тези договори се плащат аванси — в някои случаи до 50% от предварително изчислената (незнайно как) стойност. Така, преди да са започнали работа, а в случая — много преди да свършат каквото и да било, няколко частни компании се озовават с огромни суми, платени от държавата. Един вид безлихвени кредити срещу обещание за бъдещо строителство.
Поканени са 32 фирми за 74 обекта, които по-късно стават 84. Според доклада на МРРБ, в който се цитира и мнение на Агенцията за обществени поръчки, „Автомагистрали“се явява възложител по ЗОП и като такъв е трябвало да прави открити конкурси за подизпълнители, предвидени в закона. Такива обаче не са провеждани. „Провеждани са процедури по подбор на изпълнители на доставки, наем на техника и проектиране по вътрешни правила на дружеството“, заключава МРРБ. Тези договори също така са „привидни“, защото целта им е да прикрият истинската цел — строително-монтажни дейности. Същото заключи и Сметната палата в одита си.
Част от тези, които са със сключени договори, получават предплащане „в особено големи размери за доставка на оборудване и строителни материали въпреки липсата на одобрен технически проект с количественостойностни сметки (КСС)“, се казва в проверката. Дори един лист от КСС, който „Капитал“видя, е с цени, които според участници на пазара са до 30 – 50% над пазарните и в тях вероятно е включено скрито строителство.
Този модел най-вероятно е същият и в многократно по-големи обекти като пътя Видин – Ботевград и магистрала „Хемус“. Сметната палата вече заключи, че дадени компании са получили 345 млн. лв. по първия обект и 425 млн. лв. по втория, като по нито един от двата обекта няма още дори разрешително за строеж. Така на практика любимите компании на ГЕРБ и АПИ, сред които „Хидрострой“, „Грома холд“, „Европейски пътища“, „ГБС“и свързаната с „Джи Пи груп“„Автомагистрали Хемус“са получили огромни безлихвени кредити от държавата за работа, която предстои да извършат.
Който и да управлява от тук нататък, ще трябва да дофинансира тези компании. Причините са няколко. Първо — преведените огромни аванси са за договори, които крият дейности. Както казва в доклада си МРРБ, „поставя се въпросът за евентуалната недействителност на сключените договори“. С две думи, когато истинската дейност не е упомената на хартия, за държавата ще е много сложно да изиска парите обратно. Например в казуса със свлачищата изпълнителите не са в нарушение, защото в клаузите е предвидено изпълнение след възлагане, а такова не е имало — има сключени тайни договори за наеми и доставки. В нито един от договорите също така няма предвидена гаранция за изпълнение.
Това означава, че АПИ е поставена в неизгодна позиция: тя може да поиска пари обратно, но най-вероятно поне в част от случаите няма да ги получи, ще ги получи след дълги съдебни дела или ще са в непълен размер. Далеч по-лесният вариант ще бъде да се разбере с вече избраните строители и да продължи да финансира същите компании.