Има няколкостотин места в България, в които ГЕРБ и ДПС печелят с над 70%. Гласовете на хората там се продават евтино, защото са изоставени от всички
Купуването на гласове в България се е превърнало в банален и циничен процес
ДДве са общите неща между всички секции, където някоя партия е победила с над 70% на последните парламентарни избори. Първото е шокът на влизане. Ако търсите село Чолакова в област Пазарджик например, е много вероятно да пропуснете отбивката и да се наложи да обърнете. Причината е, че от току-що ремонтираните междуселищни пътища в община Велинград влизате рязко на място, където няма наистина пътища и улици, но пък има множество дървени постройки, в някои от които живеят хора. Шокът в Северозападна България е по-различен — там от разбити пътища в нивата влизате в нещо като идеален декор за постапокалиптичен филм от 80-те или 90-те години.
Другото общо е, че въпреки всички социални, етнически и икономически различия, въпреки различните способи и техники при манипулирането на вота крайният резултат е един и същ. В някои случаи става дума за ди
ректно купуване, в други — за контролиране на вот. В огромен процент от случаите пазаруването е по-скоро на преференции, отколкото на гласове.
Как се роди моделът на „Капитал“
Интересът на „Капитал“към секциите с екстремен вот е отдавна. Още при изборите за европейски народни представители през 2019 г. от данните в ЦИК бяха извадени всички секции, в които има над 70% за партията победител. Те не бяха малко и дори тогава си личеше тенденцията, че почти всички от тях са за ГЕРБ и ДПС. Европейските избори са показателни, защото в България те не се смятат за нещо особено важно и до урните отиват само партийните ядра и контролираният по всякакъв начин вот — купен, корпоративен, етнически.
Преди парламентарните избори през април „Капитал“ получи информация от множество източници, че търговията с гласове се активизира, а на места достига дори внушителните 300 лв. за глас. Хващането на купен вот в деня на изборите обаче е трудна задача. Всъщност вотът си личи — и от статистическите данни, и от опашките със стотици хора рано сутрин, найчесто във или близо до ромските махали. Но хващането на самата „транзакция“е друга работа. Хората също отказват да говорят в дните около изборите, още повече в деня на самите избори.
Затова тактиката на „Капитал“се промени. Предсрочните парламентарни избори през юли дадоха възможност за втори опит, този път с достатъчно време до самия вот.
За целта бе създаден модел на всички секции с над 50 гласа, в които има над 70% за партията победител. Първоначалната цел бе списъкът да бъде сравнен с европейските избори през 2019 г. — кои секции се дублират, кои отпадат и къде се появяват нови. Впоследствие с помощта на организацията „Данни за
добро“бе създадена по-широка база данни, която обхваща данните за парламентарните избори през 2021 и 2017 г., европейските и местните избори през 2019 г.
Резултатът: около 650 секции, от които почти всички са „собственост“(на някои места кавичките са ненужни) на ГЕРБ и ДПС. Изключение на последните избори са само 10 — седем на БСП и по една за ВМРО, ВОЛЯ – НФСБ и „Демократична България“. На някои места — Кърджали например, областта, която отговаря за найголям брой екстремни секции, обяснението се крие в етническия профил на жителите. Но дори там има села като Припек и Еровете, където ГЕРБ необяснимо има съответно 74.7 и 73.3%. Не е учудващо, че има места, на които ГЕРБ печели — учудващо е да го прави с подобни проценти. „Капитал“посети няколко от населените места, където се намират секции с екстремен вот, и впоследствие публикува поредицата „Там, където има само ГЕРБ и ДПС“на сайта capital.bg.
От една страна, не може да се твърди, че всичкият вот в тези секции е купен или контролиран. „Капитал“се срещна от първо лице с хора, които гласуват по убеждение — но се срещна и с такива, които говорят открито за купуване на гласове. От друга страна, моделът хваща само най-екстремните стойности и пропуска огромната част от купения вот, който от години е разпределен и не е толкова остро изразен в статистиката на отделните секции.
Но най-големият проблем, който се видя, е, че трудно може да се противодейства ефективно на контролирания вот — във всичките му форми и в различните области, където дори плащанията се случват в различни периоди от време преди изборите. Той е породен преди всичко от бедност и се практикува найоткрито на места, където няма работа — още по-малко такава, която да гарантира 50 лв. за един ден. В някои случаи може откровено да се говори дори за модерно крепостничество.
Улици няма, но гласове има
В обезлюдените села в Пазарджик бедността лесно може да се сбърка с автентичност. Село Чолакова, чието име е сбъркано още на табелата на влизане, предлага гледки и от края на XIX век, и от средата на XX век. От XXI няма. През деня там почти няма хора освен такива, които работят по градините си, но техният брой е минимален. Прави впечатление и друго — в Чолакова феминизмът окончателно е победил. Всички градини се обработват от жени, а малко момиче носи дърва. Въпреки че навън е над 20 градуса, от немалко комини все още излиза пушек.
През април общо 136 души гласуват в Чолакова. От тях 119 гласа, или 87.5%, са за коалицията ГЕРБ – СДС. От тези 119 пък 106 са с преференция за Димитър Гечев, четвърти в листата за Пазарджик, който в крайна сметка успява да влезе в парламента с общо 5280 гласа в областта. Партийната принадлежност в Чолакова и околните села зависи от кмета. Днес кметът на Чолакова Мехмед Мусов е от ГЕРБ. Преди четири години е от БСП и тогава социалистическата партия печели 70.8% от гласовете. Организацията е твърда. След публикуването на репортажа на „Капитал“от област Пазарджик с редакцията се свързаха хора, които са били в някои от споменатите в статията села при предишни избори. Казват, че не само се гласува под ред, но и разделено — жените далеч от мъжете.
Но не всички гласове са контролирани. Фатма и Фатма, свекърва и снаха, които работят на картофената си нива във високата част на Чолакова, гласуват за ГЕРБ — или по-конкретно за Бойко Борисов, защото за тях те са едно и също. Преди няколко месеца Борисов е минал с „джипката“през Чолакова заради новите пътища в община Велинград. Но практически дори Борисов е прекалено елитарен за проблемите на Фатма и Фатма — почвата в селото не е плодородна и картофите са от малкото, което вирее там. Тази година не е имало кой да изкупи продукцията им мляко, която идва от кравата, вързана на няколко метра от тях.
Километри на изток се намира Грашево, друго село, в което ГЕРБ печели внушително — две секции със средно 75% гласове за партията, огромната част от тях отново с преференция за Димитър Гечев. В Грашево никой не желае да говори за купуване на гласове, а и е разбираемо — центърът на всичко в селото е кметството. Под него е кръчмата, до него е читалището, където е и едната секция за гласуване. Мълчанието поне по тази тема е за предпочитане.
Северозападът говори
Северозападна България е пълният антипод на Югозападна. Там купуване на гласове не само има, но и е съвсем битовизирана индустрия. В селата около Монтана и Враца всички се чувстват свободни да говорят — кой купува, за колко купува, кога идват парите. Още докато екипът на „Капитал“е в центъра на
монтанското село Габровница, в деня, в който официално се дава начало на кампания за идните избори, младо момче крещи на площада „40 лв. на глас!“към свои приятели, седнали на стълбите на отсрещен магазин.
„Който плаща, той печели. Ако щете, го пишете — тук нищо не се променя и нищо няма да се промени“, казва Силвия, която през последните години е председателка на секционната избирателна комисия в Габровница, но смята да не бъде такава и през юли. „Тук е както се разберат. Някой път е ГЕРБ, друг път ДПС“, добавя тя. Друго не се е случвало. Данните доказват нейните думи — през 2017 г. в Габровница печели ДПС с 38.2%. Четири години по-късно коалицията ГЕРБ–СДС печели 81.6% от вота, или 413 от 506 гласа. От тях 271 с преференция за втория в листата Илия Лазаров, главен секретар на СДС. Тази преференция е често срещана и на други места в областта — Лазаров събира общо 3251 преференции и влиза в парламента, а през юли е на същото място в листата.
В село Тлачене, област Враца, разпадът е ясно видим. „Сами виждате какво е“, казва Евгения, жител на селото. „Само църквата я оправи кметът, понеже е набожен, но и нея я измазаха като циганска къща. Избягаха децата, всички отидоха надалеч, да работят.“
На изборите в Тлачене през април ГЕРБ-СДС печели 86.9% от гласовете. От 285 души с право на глас гласуват 251. От тях 218 са за ГЕРБ. От тях 100% са с преференция за Илия Лазаров. „Идват по избори, агитират, купуват. Предимно цигански гласове, но има и българи, които си ги продават“, казва Евгения. Купуването в някои села в Северозападна България става цяла седмица преди изборите, а
тарифата е 50 лв. чисто за крайния получател.
„Те са си пари, а от пари тук всеки има нужда“, казва Евгения. За последното спор няма. Единственото ново в центъра на Тлачене е една беседка, която жителите казват, че никой не ползва. Всичко друго е в най-добрия случай на две десетилетия, а пластовете от стари партийни плакати се редуват с некролози.
Ихтиман, кметът и съобщенията
Слизането от магистралата и влизането в Ихтиман е почти толкова шокиращо (не на последно място за колите), колкото излизането от централната част на Ихтиман и навлизането в ромския квартал „Изток“. Там каруците са обичайно средство за превоз, а пред махалата са изсипани тонове боклуци. До бунището има коне, които пасат свободно.
През 2017 г. в трите секции в кв. „Изток“гласуват умерено за ГЕРБ — средно 35%. На европейските избори — средно 50%, но за ДПС. На парламентарните избори през април ГЕРБ взима и трите секции със съответно 85, 89 и 90% от гласовете. От общо близо 1400 гласа 756 са с преференция за последния, Николай Николов, а 259 — за шестия, Иван Янкулов.
Източник на „Капитал“разказва, че в града всичко се управлява на микрониво от кмета Калоян Илиев от ГЕРБ, като подплатява твърденията си с лична кореспонденция. Връзката с махалата е общинският съветник от местната коалиция „Евророма–ДПС“Борис Аргиров-Бони, а системата за гласуване работи още от 1995 г.
„Това, което си представят хората — че парите се дават едва ли не пред секцията, е горе-долу така. Най-често се раздават вечерта преди изборите или в самия ден. По 50 лв., но до крайния получател стигат 20 – 30. В ромските махали е така“, казва източникът. „И аз съм помагал на ГЕРБ, няма как да си кривя душата, но те те натискат, нямаш избор. Ако имате някаква бегла представа как се случваха нещата в България допреди няколко месеца, ще ви е ясно, че не си ли видно там, си враг и те
унищожават бързо. През компаниите е друго — там даже не се купуват гласове, взимат се безплатно. Задължават те.“
„Капитал“се свърза с Илиев и Аргиров, които отказаха коментар, но такъв дойде от заместник-кмета Тони Кацаров. „Разбира се, че изглежда съмнително, ние също не очаквахме такъв резултат. Но истината е, че хората не познават никой друг, никоя друга партия не ходи в квартала. Те знаят само кмета и ГЕРБ, защото само ние сме там“, казва Кацаров, но това трудно обяснява и активността, и свръхдоминиращия резултат на ГЕРБ, и факта, че само четири години по-рано махалата гласува за ДПС.
Трудното противодействие
Първоначалната идея на „Капитал“бе от пътуванията из страната да излезе един текст. Вместо това се получи цяла поредица. Причините са няколко. Първата е, че всички истории заслужават да бъдат разказани и да получат отделно внимание. Втората е, че макар във всички да става дума за купен или контролиран вот, начинът, по който той се случва, е много различен — от това кога се дават парите до това на какво ниво е управлението на процеса.
Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков вече обяви война на купуването на гласове, но за да е ефективна тя, пред него има две възможности. Едната е унифициран подход, насочен конкретно към найпроблемните места. Вторият е различен подход според различните места, с помощ от хора на терен, които са запознати с местните особености. Този подход е много по-труден, защото хващането на вот, който е купен седмица преди изборите, е много по-сложна задача, отколкото мониторинг на ромските махали последните два дни преди деня за гласуване.
Въпреки желанието на Рашков той все пак е служебен министър и е вероятно мандатът му да бъде кратък. Неговите наследници също трябва да искат да решат проблема. Не би било преувеличено да се каже, че досега няма действия в тази насока. Нито едно дело за купуване на гласове в България не е свързано с ГЕРБ и ДПС, макар хората открито да говорят, че именно те купуват. Казано с други думи, прокуратурата се интересува само от тези, които подбиват пазара. Конкуренцията се мачка. Законът може да се нарушава само от хората на власт. За милиони няма закони.
Малко хора осъзнават колко е сложна системата за купуване на гласове в България, защото тя не е една. Нещо повече — самите купуващи едва ли осъзнават сложността и тежестта на процеса. През последните няколко години се купуват не толкова гласове, колкото преференции, за да се пренареди дадена листа. Но капка по капка вир става, а сговорна дружина и листа пренарежда, и избори опорочава.
В различните райони на страната технологията на купения вот е различна — от нивото на управление на процеса до това кога идват парите и каква сума стига до гласуващия.