Човек на гнева

Здрав трилър от Гай Ричи

Здрав трилър на Гай Ричи

Д Джейсън Стейтъм е шампион по плуване и модел за марката French Connection, когато Гай Ричи го вкарва в киното с „Две димящи дула“и „Гепи“. После двамата правят стилизирания „Револвер“с продуцент Люк Бесон и кариерите им се разделят. Десетилетие и половина по-късно ги събира отново „френска връзка“, Wrath of Man е римейк на кримката Le Convoyeur от 2004 г. Заглавието носи библейския подтекст на „гневът човешки“, а Ричи е дописал сюжета по своята и на Стейтъм мярка. Спрямо ранните им два филма бруталността е в повече, хуморът по-малко.

Декор е гангстерската джунгла на Ел Ей, филмът пример е „Жега“. Подобно на Тарантино, действието скача напред и назад във времето, иронични надписи въвеждат отделните глави. Стейтъм е коравият мълчаливец от „Транспортер“и собствената си екшън митология. Човекът, който идва отникъде и няма какво да губи.

Наричат го Ейч по първата буква от името, то може да е Хил, или Харгрейвс, би могъл да бъде престъпен бос или федерален агент. Началото е с кървав обир на инкасо камион, камерата е субективна, насилието е оставено извън кадър и на въображението на зрителя, преживяването е „лично“. Ейч кандидатства за работа в същата инкасо фирма, изпитват го по стрелба и шофиране. Той отстрелва точно процента, който му трябва, прави дребните шофьорски грешки, за да скрие професионалиста, който е. Мисията му е явно по-висока, единственият въпрос към човека, пред когото се отчита (Анди Гарсия, и той с личната си митология), е трябва ли да остави някой жив. Ейч е инструмент на Божия гняв.

Ричи е на своя територия, с насладата на садистичен хирург. Диалогът е ударен, с мачо шеги, жените са изключени. Визията е мрачно стилизирана, с каданси в кулминациите. Музиката пулсиращо-погребална, за киносалон. Лошите са също индивидуализирани, виждаме ги с жените и децата им. Фокусът е формата, съдържанието е едно обикновено отмъщение, доведено до крайност. Още от същото: „Револвер“.