Олга Раева

Ако въведете името Олга Раева в сайта на “Капитал”, търсачката ще изплюе десетки материали на финансова тема, писани в бурния исторически период, когато доларът струваше 500 - 1000 лв., а министрите даваха пресконференция с цигара в ръка. Освен новинарска дисциплина и отлични анализи Олга донесе в “Капитал” хубавото си чувство за хумор и енергия, която после оползотвори в различни посоки - създаване на пресцентър на Министерството на финансите (по времето на Муравей Радев), работа като PR, брокер на Софийската стокова борса. На пандемията дължим осъществяването на едно нейно старо желание - да напише криминален роман. “Убийство с дъх на смокини” (изд. “Авлига”) разказва за разследваща журналистка, която отива на море, но вместо да си почива, се впуска в разплитането на убийството на един от найвидните хора в курортното градче. Жанрът е “свежо лятно криминале”. Накратко, книгата няма да разочарова феновете на някогашната икономическа наблюдателка и състезателка по шах Олга Раева.

Самата тя обръща внимание, че Луис Карол е бил преподавател по математика, а авторката на популярни криминалета Даян Фрийман е работила като счетоводителка до 50ата си година.

Като какъв човек се определяте?

Добър.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В доброто.

Любимият ви момент от деня?

Ранното утро, слънцето бавно изгрява и всичко е розово

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Всички ние, образно казано, правим нещо, произвеждаме някакъв продукт. Предизвикателството е така да го направиш, че хем на теб да ти харесва, хем и на хората, за да го купят и да можеш да продължиш да го правиш.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Пиша книжки за големите. Без картинки.

Как си почивате?

Разхождам се.

Какво ви зарежда?

Планината, природата.

Какво ви разсмива?

Много неща. Трябва да се радваме на малките неща. Моята баба Олга, на която съм кръстена, въпреки тежкия си живот, продължил 87 години, до последно не спираше да се усмихва – на първите кокичета, на птичките в дърветата и най-вече на близките си.

Какво ви натъжава?

Лъжата, предателството, злобата.

Какво ви вбесява?

Когато въпреки усилията ми не мога да постигна това, което съм си наумила.

Личност, на която се възхищавате?

Много са. Тъй като дълго време бях заета с отглеждането на децата си, се възхищавам на всички работещи жени и майки, на тяхното умение да съчетават професията със семейните задължения, възпитанието на децата.

Кое свое качество харесвате най-много?

Организирана съм. Поставям си задачи и ги изпълнявам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Помързява ме понякога и ми трябва повече убеждение, за да си свърша работата.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да лекувам дори и наглед нелечими неща.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Обичам да правя подаръци, но напоследък не съм правила кой знае какви. Винаги съществува дилемата дали да подаря това, което аз искам и смятам, че е необходимо на човека, или това, на което той ще се зарадва, въпреки че изобщо не му трябва. Много боли, когато ти върнат подарък, направен от сърце, но за съжаление и това ми се е случвало. А на мен ми подариха прекрасен фин порцелан.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Новинарски сайтове, Youtube, социалните мрежи, но покрай книгите започнах да ползвам много търсачки и да чета какво ли не. Слава богу, знам доста езици, които ми помагат.

Къде бихте искали да живеете?

В малко градче или село, ако може на морето, примерно на хърватското адриатическо крайбрежие.

Коя е последната книга, която прочетохте?

“Играта на Шепнещия” от Донато Каризи или “Изкуството да говорим” на Гревил Джанър, не съм сигурна коя от двете.

Най-интересното място, на което сте били?

Всяко място, което посетиш за пръв път, е интересно. А още поинтересни са местата, където не си бил.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Гледай напред!