Болниците стигнаха до казуси, които минават отвъд просто финансовите злоупотреби

От бордовете на директорите на практика зависи работата на цялата болница, както здравната система, така и болниците се нуждаят от добър администратор, който да разпределя оптимално ограничения ресурс и да постигне висока ефективност и ефикасност на здравните услуги. От работата на системата и повечето болници обаче виждаме, че не случват на такъв човек и болниците не постигат желания резултат.

Надеждата на работещите в системата е, че новият директор ще промени организацията на работата, заплащането, пътя на болницата. Всичко опира до това, че дори и да има идеалната процедура за избор на директор, ако човекът не е опитен и няма достатъчно висок морал, винаги ще има някакви злоупотреби и обратно - дори и при калпава процедура, ако се назначи опитен човек, могат да се спрат злоупотребите и да се реши проблемът със заплатите на медицинските сестри например. Не е нужно да има голяма реформа отгоре, това е микропроблем. Проблемът с финансирането и дълговете не е от вчера. Той се корени в това, че след толкова години няма профил на разходите на болниците и се оказва, че данни какви са те няма, а в същото време всяка болница купува различни консумативи за работата си на различни цени от другата. Това си е чист проблем на надзорните органи - няма значение дали болниците ще са към МЗ или търговски дружества, които ще получават средства от НЗОК, или от частни застрахователни фондове - самата архитектура на здравната система разчита на някакви институции с контролни функции. Ако те не работят, стигаме до казуси, които минават отвъд просто финансовите злоупотреби. Това е стар проблем на НЗОК, която дори и да открие злоупотреби, рядко прекратява договора със съответното отделение или болница. Какво се случва в болниците - имаме лоша материална база в общинските и държавните болници, хората ги избягват и отиват в частните, където условията са по-добри и отношението на персонала е по-добро и това е нормално. Разликата във финансите между държавните и частните болници е проста. Отделенията в частните болници са точно тези, по които клиничните пътеки са по-нормално остойностени и това ни връща на големия въпрос кой и на каква база определя цените на пътеките. Защото там, където те са подценени, има недостиг на специалисти, а там, където са остойностени, специалистите растат.