Болниците не трябва да бъдат търговски дружества
Ръководството на здравната система чрез една много професионална дискусия трябва да реши как ще продължава да живее - дали с главата в пясъка като щраус, титуловайки се като много силна, докато всъщност е една изключително архаична и неподготвена за съвременните условия на една много напреднала медицина система, в която България изостава с десетилетия. Има големи въпроси, които ще се решат в обстановка на един консенсус и при липсата на законодателен валяк, който без дискусия решава или направлява здравеопазването в една посока, в която то се движи вече от години и виждаме, че все повече затъва.
Този, който управлява части от системата, носи отговорност за нейното ефективно управление, модернизиране, действие, коефициент на полезност. Този въпрос е много важен, тъй като от многото сигнали, които се получиха в рамките на последните 3 месеца, се видя, че в много управленски тела на болниците са навлезли хора, които нямат нищо общо нито със здравеопазването, нито имат общо с академичността на някои от големите университетски болници. Нямат общо с принципи и познание за обучението на кадрите, за квалифицираната медицинска помощ и нейното ешелониране в различните звена на здравеопазването, а по-скоро са политически одобрени по една или друга причина. Най-страшното е, че изведнъж ръцете на служебния министър се оказаха вързани от няколко държавни институции, най-вече една. С какви ли не средства, и то не само в здравеопазването, а и от други сфери, се оказва, че отказват да изпълняват решенията на принципала. В момента тече огромна съпротива в цялата страна на опити да бъде променено в положителен смисъл и управлението на отделни сектори, и оптимизирането им. Една част от лечебните заведения, не искам да ги деля на едни и други, се ориентираха в своето профилиране към оценени много скъпо клинични пътеки. Разковничето на проблемите с дълговете е финансирането в здравеопазването.
Дори да работят с пътеки, които не са оптимално финансирани с оглед на разходите, които са визирани в тях, голяма част от болниците задължават своите пациенти на практика да заплащат всичко друго, което е извън рамките на пътеката - изследвания, медикаменти, антибиотици извън пътеката, каквото щете. Намират различни законови форми да материализират това решение. А много от държавните болници, които почиват чисто на хуманни принципи, си плащат всичко до стотинка освен това, което е в пътеката или по НЗОК, но обемът на реимбурсиране в България е драматично по-нисък, отколкото във всички държави в Западна Европа. Големите лечебни заведения боравят и със здравно неосигурени. Питайте някоя от определени болници - те приемат ли здравно неосигурени хора? Те не могат да престъпят прага на тези болници, но отиват в големите университетски и областни болници и им се оказва пълен обем здравеопазване.
БСП предлага болниците да престанат да бъдат търговски дружества. В най-развитата държава в света, САЩ, болниците са non-profit дружества, не са търговски дружества. Тук съвсем спокойно, с една ювелирна и сериозна законодателна дейност, те могат да бъдат поставени съвсем точно на мястото си - да не бъдат нито публични предприятия, за да се избират директорите и да се набутват в бордовете хора, които нямат нищо общо със здравеопазването, нито да бъдат търговски дружества, а да си бъдат на мястото полезни за хората.
Вторият голям въпрос, който е свързан с това, както и с дълговете, е да се обърне внимание на проблема с кадрите. Ние нямаме нито сестри, нито лекари. Лекарите са остарели, а сестрите подписват договори с чуждестранни болници още от студентската скамейка, за да заминат извън страната, като завършат. Здравеопазването е част от националната сигурност, част от опорите на държавата - като няма добро здравеопазване, добро образование, добра вътрешна и национална сигурност, всички майки и мъже и техните деца отиват директно на терминал 2. Кадрите в здравеопазването трябва да бъдат стимулирани за своето развитие, специализация и финансова независимост. Не може един лекар да получава 900 лв. Третото нещо, което предлага БСП, е лекарствената политика
- по отношение за заплащането на медикаментите ние даваме 10 млрд. годишно - 5 млрд. от държавата и 5 млрд. от джоба на хората. Трябва да намалим ДДС по лекарствата. Никъде в Европа ДДС не е толкова висок, колкото в България и Дания.