Изненадата идва от това, че има воля за оценка на работата на болниците
Това, което се случва от началото на годината в здравния сектор, е, че нерешените проблеми изплуват на повърхността и изискват бързо решение повече от всякога. От ББА сме убедени, че приоритетно трябва да се работи за оздравяване и обединяване на здравния сектор, както и да се намери правилният път към капиталово инвестиране за всички болници с цел подготовка за евентуална следваща вълна на пандемията и подобни здравни кризи. Това, на което ставаме свидетели напоследък, е, че държавата влезе в ролята на регулатор, какъвто е нормално да бъде с равно отношение към всички болници. При контрола на дейността трябва да има равен подход в третирането на лечебните заведения, независимо че на едни държавата е принципал, а на други - не. Нещо повече – там, където отговорността се носи от държавата, трябва да се организира работата така, че да няма злоупотреби.
Едва ли някой е изненадан от лошите финансови резултати на много болници. По-скоро изненадата идва от това, че има воля за извършване на проверки и оценка на работата на бордовете на болниците. Ако погледнем към частните лечебни заведения, то те нямат право на „грешки“, защото загубите за тях могат да означават фалит. При държавните лечебни заведения обаче загубите се трупат, но въпреки това те продължават да функционират по същия начин.
Има нещо много важно, на което всички трябва да обърнем внимание. Държавата индиректно финансира лечебните заведения чрез нашите данъци и затова трябва да има още по-голям контрол. Трябва да бъде прекратена практиката да се покриват задължения, без да се търсят причините за тях, защото ако задълженията растат заради злоупотреби, всяко допълнително наливане на средства означава да се наливат пари в каца без дъно. Не трябва всички лечебни заведения да се слагат под общ знаменател. Ролята на истинския контрол ще бъде именно да се спрат спекулациите, да се пресекат и санкционират злоупотребите там, където бъдат открити, и здравната система да стъпи на здрава основа. При всички случаи промяната трябва да започне именно от финансовата рамка с фокус върху ефективността при използването на средствата.
Светлината в края на тунела зависи от правилната оценка каква е цената на една здравна услуга. Ако финансирането не може да се покрие от средствата, събрани в Националната здравно осигурителна каса, държавата трябва да каже докъде се простират нейните възможности. След това трябва да се вземе решение по какъв начин разликата до реалната стойност ще бъде покрита. При всички случаи пациентът обаче трябва да има избор къде да се лекува.
Първата крачка вече е направена от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров заедно с Българския лекарски съюз за преоценка на цените на клиничните пътеки.