Студен мир

Очакванията за срещата между президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин в Женева не бяха високи. Нямаше и как да са други, след като при първото им заставане лице в лице преди десет години, Байдън (който тогава бе вицепрезидент на Барак Обама) казва, че е погледнал в очите на Путин и е видял, че „той няма душа“. Преди няколко месеца, вече като президент, той се съгласи, че обитателят на Кремъл е „убиец“и заяви, че „ще си плати“за руската намеса в изборите в САЩ. Путин от своя страна предупреди мрачно през април за неуточнени червени линии и за „асиметричен, бърз и твърд“отговор от Москва, ако Западът ги пресече. Освен това Русия наскоро вкара САЩ в официалния си списък на „неприятелските държави“.

На този фон Байдън бе критикуван, че със самото си съгласие да се види с Путин вече му е дал, което той иска - да застане като равен с американския президент. И все пак макар да не доведе до пробиви, срещата не бе безсмислена.

По думите на Путин по време на пресконференцията му (Байдън даде отделна) в Женева, срещата е била „ползотворна“и разговорите са били „конструктивни“. Той обяви единствените конкретни резултати от срещата - двете страни са се разбрали да върнат посланиците си (извикани в собствените си столици

„за консултации“от месеци) и да възобновят разговорите по контрола върху въоръжаването. Байдън от своя страна обяви, че е поставил на масата въпроса за човешките права и е дал да се разбере, че за Русия ще има „тежки последици“, ако намиращият се в затвора опозиционер Алексей Навални умре. Американският президент приключи пресконференцията си видимо раздразнено т журналистически въпрос как може да се доверява на Путин без никакви действия от руския президент, които да оправдават това. Всъщност макар и от двете страни да признават, че отношенията са в най-ниската си точка и срещата - без никаква изненада да не доведе до пробиви, САЩ и Русия имат за какво да си говорят и диалогът в Женева е шанс за придвижване напред по теми от общ интерес. Такива са киберсигурността, разоръжаването и климатичните промени. Противопоставянето ще продължава, но без да затваря вратата за сътрудничество където и доколкото е възможно.