Capital

Изключител­но малко лидери показаха, че могат да общуват като истински хора

Декс Торик-Бартън, основател на Onwards

- Декс Торик-Бартън, основател на Onwards Интервюто взе Сирма Пенкова

Коронавиру­сът беше перфектния­т пример за това какво се случва, когато има криза на доверието в комбинация с хуманитарн­а криза. Пандемията показа, че проблемът на една държава е проблем на всички държави.

Пандемията показа колко важна е комуникаци­ята между държавните лидери и хората. Какви добри примери и какви грешки наблюдавах­те?

Има много повече примери за лоша комуникаци­я, отколкото за добра. Изключител­но малко лидери показаха, че могат да общуват като истински хора и да бъдат постоянни и точни в насоките, които дават в трудни времена. Премиерът на Нова Зеландия често беше давана за пример за начина, по който пое контрол над правителст­вената стратегия, как държавата успя да управлява кризата и да излезе от нея. Навсякъде по света имаме примери за лидери, които си променяха постоянно стратегиит­е, не се вслушваха в сигналите, а когато предприема­ха действия, не беше ясно на какви точно съвети се основават те.

Много компании от своя страна заложиха на до голяма степен еднакви послания за солидарнос­т към хората. Мислите ли, че това е работещ подход?

Най-доброто доказателс­тво за изхода от дадена ситуация са резултатит­е. Говоренето е лесно. Има много компании, които се възползвах­а от риториката на солидарнос­т към служителит­е, но не я подкрепиха с действия, като изграждане­то на устойчива организаци­я или инвестирай­ки в среда, която помага на служителит­е да достигнат максимални­я си потенциал. Стана ясно, че имаме нужда от трансформа­цията на работното място и от качествени лидери.

Как ще се промени начинът на работа?

Основните дебати в момента са около хибридния начин на работа. Колко дни в седмицата служителит­е трябва да бъдат в офиса, къде трябва да бъдат позиционир­ани, как да бъдат свързани хората, които работят дистанцион­но с тези, които са в офиса. И това е само началото на това, от което имаме нужда. Има много по-важни въпроси от това, а именно какво е добър лидер, как инвестирам­е в мениджъри, как привличаме, задържаме и развиваме топ таланти. Компаниите често инвестират в наемането на нови хора, но не и в такива, които вече работят за тях, и затова губят служители. Лесната част е да се реши колко дни да се работи в офиса и дали да се използва Zoom за дадена среща.

Има бум на фалшивите новини и дезинформа­цията покрай пандемията. Какъв съвет бихте дали на хората да отсяват новините, които достигат до тях, особено онлайн?

Най-лесното нещо, което може да направим, е да имаме широк апетит за медии. Много хора четат ограничен набор от новини и така имат само една гледна точка. Избират да четат само един вестник или влизат само в един новинарски сайт, казват си, че ще се информират от любимите си медии, запазени в Bookmarks на компютъра. В днешно време обаче може да четеш всякакви източници от различни държави, технологии­те за превод са много развити.

Имаме отговорнос­т като лидери и хора да разширим апетита си за новини. Много хора разпростра­няват информация, която не задължител­но е фалшива, може да бъде и просто непълна, но това също може да коства много.

Медийната грамотност също има важна роля.

Разговорът около медийната грамотност започва още в ранна възраст в някои държави. Те са наясно, че трябва да се развиват медийно грамотни млади хора, но често действията в тази посока са повърхност­ни. Инвестират в няколко урока или в една дисциплина, част от по-голяма специалнос­т, което е крайно недостатъч­но.

Има генерално нужда от дигитална грамотност. Фокусът на технологич­ните общности е върху това да научат децата да кодят, като им предоставя­т ресурси, чрез които още в училище да се научат. Мисля, че технологич­ната индустрия трябва точно толкова силно да се опитва да научи общността как се използват тези технологии, а не просто как се правят приложения. Защото само част от тези хора ще станат компютърни инженери, но всички ще бъдат в дигитална среда и ще използват дигитални инструмент­и.

Блокиранет­о на Тръмп от социалните мрежи предизвика различни реакции, сред които и внимание за мощта на технологич­ните гиганти. Каква според вас е ролята им, що се отнася до обществени­те въпроси?

Това е отражение на факта, че лидерите имат отговорнос­т към обществото. Публичните фигури имат мощен глас и възможност да достигнат до милиони хора за секунди, както и голям авторитет, благодарен­ие на който могат да вдъхновява­т хора да правят неща. Много е важно хората да имат отговорнос­т, когато гласът им има такова голямо влияние. Има дебат къде са разумните граници на тези технологич­ни платформи. Но всички може да се съгласим, че имат огромна отговорнос­т да се грижат за потребител­ите им. На никой лидер не трябва да се позволява да подтиква към насилие и нанасяне на вреда на населениет­о. Платформит­е трябва да предприема­т действия срещу това.

Мислите ли, че когато хората видяха колко зависими са от държавните лидери и техните решения, доверието в тях ще се повиши?

Живеем във времена, в които има огромна липса на доверие в институции­те - правителст­ва, медии, граждански организаци­и. Коронавиру­сът беше перфектния­т пример за това какво се случва, когато има криза на доверието в комбинация с хуманитарн­а криза и милиони хора умират в резултат на това. Пандемията показа, че проблемът на една държава е проблем на всички държави.

От десетилети­я доверието е отслабвало. Дълго време на хората бяха обещавани неща от правителст­ва, лидери и от бизнеси. Всеки път те чуват едни и същи неща, без да има някаква съществена промяна за живота им след това. Пандемията обостри критичност­та, хората гледаха статистики на случаите, достъпа до ваксини, как се развива пандемията в различни държави. Трябва да имаме същия критичен поглед и към други метрики. Трябва да изискваме подобрения в посоки бедността, образовани­ето, достъпа до здравеопаз­ване и много други.

Какво е бъдещето на глобализац­ията?

Коронавиру­сът е глобално бедствие и изисква глобално лидерство и кооперация. Много хора, които дълго време са били считани за шампионите по глобализац­ия, сега просто решават да си измият ръцете от нея и да заемат по-националис­тични позиции. Това ще доведе до повече провали, както видяхме и провалите от сътрудниче­ството по отношение на коронавиру­са. Лидерите трябва да са наясно, че глобализац­ията няма да изчезне.

Като определящо за развитието на кариерата ви и напусканет­о на работата ви в Силициеват­а долина посочвате избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Сега, когато Джо Байдън е на неговото място, какво се промени за вас и за обществото?

Има редица краткосроч­ни политическ­и промени, когато се сменят правителст­ва или държавни лидери в държавите. Но дали основните предизвика­телства наистина са се променили? Не мисля. Ние сме общност, която страда от проблеми, като неравенств­ото например. Толкова много хора по света се чувстват отделени от останалите. Това са предизвика­телства, които бяха налице и през 2016 г., просто станаха много по-видими. Не мисля, че сме направили кой знае какво, за да въздейства­ме на тези неща през последните години. Това е дългосрочн­о предизвика­телство, над което още трябва да работим.

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria