Европа се провали в това да предостави истински единен пазар и капитал

Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по конкуренцията

Тук сте за инициативата „Три морета“. Какви дигитални проекти бихте искали да видите, които биха имали най-голям ефект за региона?

Има две неща, които наистина са интригуващи за мен в инициативата „Три морета“. Първото е капацитетът да се развиват трансгранични проекти, защото винаги е много по-сложно да развиеш нещо трансгранично, отколкото проект в рамките на една държава членка. Имаме нужда от трансгранична свързаност, имаме нужда от трансгранично 5G, имаме нужда от оптична мрежа, така че хората в граничните региони да се чувстват колкото е възможно по-интегрирани и включени. Свързаността като 5G или мобилната или оптичната мрежа е наистина добре дошла при този регионален подход. Втората интеграция е, където публичното и частното финансиране могат да се заместват едно друго.

Производството на микрочипове например?

Това важи за целия Европейски съюз.

Обявихте голяма глоба за производителите на автомобили. На европейско ниво нещата с регулирането се случват. По места на национално ниво обаче има проблеми с антимонополните регулатори. България е добър пример. Комисията за защита на конкуренцията е слаба, взима често противоречиви решения и е политически зависима. Какъв е вашият съвет и какво може да бъде направено в случаите, в които по-големият проблем е самият регулатор?

Най-важната първа стъпка е направена и това е законодателството за ECN (European Competition Network). Направихме анализ в началото на миналия мандат и той показа, че липсата на достатъчно независимост и липсата на достатъчно ресурси, за да си свършиш работата, са проблем. Нещата не са приключени с приемането на законодателството, но с него ще имаме лост, който ще ни помогне да сме сигурни, че въпросните институции ще имат нужната независимост от политическа намеса и ресурси.

По отношение на предложенията ви за регулация на дигиталните услуги и дигиталния пазар, които представихте, предполагам, вече са се очертали основните позиции от страна на големите технологични компании и САЩ. Кои според вас са най-уязвимите моменти в предложенията и реалистично кои от тях имат шанс да се превърнат в законодателство?

Мисля, че имахме доста конструктивен диалог с американските партньори. Някои от технологичните компании не харесаха някои специфични неща, но смисълът на законодателството не е това големите технологични компании да го харесват. Смисълът е пазарът да се отвори. Едно от нещата, на които настоявам, е, че не става въпрос за тази или онази компания, а за регламентиране при каква пазарна сила е нужно да се наложат определени задължения и също определени неща, които не могат да се правят.

Има дискусия в Европейския парламент какви компании трябва да бъдат включени и смятам, че това разсейва, защото определени компании са големи сега. Други са били големи преди 10 години. Може би друга група ще са големи след десет години. Важно е да се фокусираме върху качествените и количествените критерии, описващи определена пазарна мощ, която води до риск от затваряне на пазара, правейки работата изключително трудна за малките фирми.

При акта за услугите една от дискусиите е за баланса. От една страна са продуктите, те не са толкова противоречиви. Като платформа ти трябва да познаваш твоите бизнес клиенти. Не може платформата ти да бъде използвана от некоректни търговци и даден

търговец, който е продал нещо некачествено, пет минути по-късно да си е сменил името и да продава същите некачествени стоки. Това е нещото, на което се опитваме да противодействаме, задължавайки платформите да знаят кой използва платформите им.

Но второто нещо, което предизвиква много дискусии, е това, че ние искаме платформите да премахнат нелегалните неща. Неща, за които сме решили, че са такива в реалния свят — насилие срещу деца, склоняването към насилие или тероризъм. Рецепти за самоделни бомби. В някои държави речта на омразата е незаконна. Тя не е толкова очевидна като насилието срещу деца. Искаме да създадем механизъм, така че, ако постът ви е бил свален или профилът ви е бил закрит, да можете да се оплачете, така че да може да се предотврати платформите да свалят твърде много съдържание.

Защо Eвропа няма своите дигитални гиганти и изостава след САЩ и Азия?

Мисля, че ние просто сме се провалили в това да предоставим истински единен пазар и капитал. Преди 10 години, когато Google и Apple все още набираха големина, те работеха на един единен пазар, какъвто е американският. Работеха с два езика — английски и испански. Имаха истински местен пазар, където да могат да увеличават силите си. Естествено ние се поучихме от това и работихме през последния мандат да имаме истински дигитален пазар, а капиталовата структура в Европа да се подобри. Основен проблем в Европа е, че тук много често отиваш директно в банката, където генерираш още повече дълг за компанията. Докато в САЩ ще намериш рисков капитал, който купува 5 или 10% от компанията, като освен набирането на капитал инвеститорите идват и с умения, нужни за развитието на компанията. Защото не е даденост иноваторът, предприемачът, брилянтен в нещо, също така да има и уменията за разширяването на компанията. Така че законодателството трябва да направи по-динамичен пазара.

В едно интервю казахте, че промяната, която виждате в големите технологични компании, е, че те имат още по-големи амбиции. Регулациите обаче са нещо бавно и бюрократично и накрая може да станат факт в момент, в който алгоритъмът на бизнеса е напълно различен. Как може да се

избегне това регулациите да не са вечно в догонваща позиция?

Това е и мое опасение. Излязохме с предложение за изкуствения интелект и се опитваме да направим бъдеща прогноза, защото изкуственият интелект може да бъде толкова много неща. Така че казваме: това не е за този тип машина или за този тип кодиране, а за технология. Ние описваме какво технологията може да направи и после казваме при специфичните казуси на употреба на тази технология къде има риск за някои от основните ни ценности. Например, ако технологията ще те дискриминира. Така че, вместо да сме фокусирани върху тук и сега, на технологично ниво се опитваме да генерализираме някои неща, които ще бъдат релевантни и след 5 – 10 години, когато ще бъдат измислени нови начини за създаване на изкуствен интелект. Опитваме се да имаме този подход. Да, отнема време да се въведе регулацията, но веднъж след като я имаме, трябва в нея да е прогнозирано бъдещето и да е жизнеспособна дълго време напред.

На 20 юли трябва да обявите новия дигитален данък на ЕС върху технологичните компании?

Все още се опитваме да го финализираме. Това е пакет, който наричаме дигитално облагане. Знам, че за бизнеса парите са си пари, но е по-различно от данък, защото е доста по-широко от данъците, които сме дискутирали досега, и е нещо различно от digital service tax, който беше представен по време на предишния мандат.

Във Франция Amazon повиши таксите с 3% за хиляди малки и средни предприятия заради новия данък. Не смятате ли, че тези данъци в крайна сметка ще бъдат платени от европейските граждани и няма да са тежест за компаниите?

Точно това е една от причините защо голямата пазарна сила е проблем. Защото с нея можеш да прехвърлиш данъка на клиентите. Ако имаш конкуренция, е много по-трудно да направиш това, защото някой друг ще реши да прехвърли на клиентите половината от тежестта или само част от нея или клиентите изобщо няма да бъдат засегнати.

Не се ли притеснявате, че новото законодателство и новите изисквания няма да са много стимулиращи за малките компании да пораснат?

Това е въпрос на съобразяване с всички видове данъци. Това, което обсъждаме, е много малко облагане, като ще е за цяла Европа и ще е малко.

130 държави постигнаха някакво споразумение за глобалния минимален корпоративен данък, което е забележително. В Европа три държави все още са против (Ирландия, Унгария и Естония – бел. ред.).

Ще може ли ЕК да ги обедини и да се излезе с единна позиция?

Наистина е обещаващо, защото се случва за пръв път. Очевидно имаме нужда да си направим домашното. Знам, че ще се дискутира следващата седмица. Общо държавите са 130 и наистина е важно Европа да подкрепи това. Има различни причини тези три държави да проявяват нежелание. Унгария има различни причини от Естония, както и от Ирландия.

Заради пандемията беше предоставена много държавна помощ на бизнеса. Например в авиационния сектор, където все още не сме видели всички последствия, но това може да доведе до голям дисбаланс между компаниите. Помощта няма ли да причини по-големи проблеми на пазара в дългосрочен план?

Картината е по-сложна. Разбира се, зависи от държавата членка дали иска да подкрепи даден бизнес или не. Някои страни направиха схеми за всички авиокомпании, които имат бази в страната, а други бяха много специфични като германската подкрепа за Lufthansa или френската подкрепа за Air France. Така че има някои нюанси. Ryanair постоянно обжалва решения. Причината да положим много усилия и да отделим много работни часове е желанието да имаме конкуриращ се въздушен сектор и от другата страна на пандемията. Например, когато Lufthansa получи помощ, те трябваше да се откажат и от определен брой слотове в найнатоварените летища — Меминген и Франкфурт, така че да може конкурент, неполучил помощ, да има по-стабилно положение. Ние не можем да решим дали държавата членка да направи нещо. Това, което можем да направим, ако държавата реши да прави нещо, е да сме сигурни, че помощта е била компенсирана.

Смисълът на законодателството не е големите технологични компании да го харесват, а пазарът да се отвори.