Никога не сме били по-добре

Майкъл Лийг и Малика Тиролиен от Bokanté

Ще ви попитам за момента на записите за албума What Heat, но преди това нещо по-важно – Майкъл, как намирате сродни души? Как се срещнахте с Малика?

Майкъл: Срещнахме се в Монреал. Малика беше откриващ артист на концерт на Snarky Puppy, другата моя група, чухме я да пее по време на саундчека, бързо станахме приятели, аз бях отнесен от нейния глас и нейната музикалност. Когато чуеш някой да прави музика, можеш да добиеш усещане за това какъв е човекът не само като музикант, а и като личност. Начинът, по който свирим, е обичайно и това, което сме.

Малика: Някои хора са много експресивни, когато свирят, а иначе са срамежливи, но това, което Майкъл казва, е вярно.

Не можеш да се скриеш, не можеш да излъжеш в музиката, особено на сцената, нали?

Майкъл: Да. Можеш да опиташ да излъжеш, но така или иначе няма да се получи добре.

Добре, да се върнем на “Боканте”, как формацията стана реалност?

Малика: Когато се срещнахме в Монреал, аз вече бях голям фен на Snarky, бях си купувала музиката им, имах всичките им албуми.

На саундчека Майкъл ме покани да свирим заедно в Ню Йорк в един клуб. Мислех, че той просто е мил, но после наистина се обади, бях много щастлива. Той записваше Family Dinner, първата част. Това беше всъщност първата ни музикална среща и първият ни запис. После той ме покани да стана част от “Боканте”.

Всчики текстове са ваши, нали, на Малика?

Майкъл: Да, Малика пише всички текстове, но и музиката на някои от парчетата е изцяло нейна. 90% от нещата направихме заедно, слушайки мелодия и текст, в зависимост от конкретната песен.

После, предполагам, сте поканили подходящите музиканти, които да формират нещо, различно от “Снарки”?

Майкъл: Точно така. Има няколко музиканти, които свирят и в “Снарки” (Боб Ландзети, Крис Маккуин, Кийта Огава). Идеята беше да създадем специфичен, различен звук. Но звукът се получи по-скоро като сбор от самоличностите на музикантите. В началото искахме да включим много перкусии и китари, клавишни, разбира се, искахме Рузвелт (Колиър), свирейки на лап-стийл китара, да

участва в музиката като нещо подобно на втори глас. В началото са концепциите и намеренията, но при свиренето индивидуалностите излизат на преден план и звукът се сдобива с характер. Това е интересен процес, случва се и със “Снарки”, също и с други формации, в които участвам.

Какво мислите, че е по-важно – студийните записи или концертите на живо?

Малика: Мисля, че и двете са важни, но аз обичам повече концертите.

Майкъл: Аз, разбира се, съм направил в живота си досега много повече концерти, отколкото звукозаписни сесии, но това са много различни неща.

Студийните записи са в някакъв смисъл начална точка?

Майкъл: Биха могли да са и завършваща точка. Имам предвид, ако правите турне, а след това записвате, нещо като обобщение на това, което се е случило по време на концертите.

Като нещата, които правите от известно време с Бил Лоурънс.

Майкъл: Точно така!

Нямам търпение да се появи този албум.

Майкъл: Съвсем скоро ще се появи. Има два различни начина на създаване на музика и улавянето й, всеки си има плюсовете и минусите. Всъщност мисля, че ми е по-интересно и забавно в студиото.

Това ме изненадва.

Малика: Мен също.

Добре, да погледнем към вашите солови албуми. Минахме през ужасна година. Това не може да не се е отразило?

Малика: Моят албум беше готов точно преди пандемията, но пък го пуснахме по време на пандемията.

Майкъл: А аз написах музиката за общия ни проект с Бил Лоурънс и моя соло албум по време пандемията. Това са някак интроспективни неща, а проектът на Малика е екстровертен и заради момента, в който са писани песните.

Искам да ви попитам за бъдещето на “Боканте”, как ще се развива музиката на групата?

Майкъл: Ние тъкмо записахме третия си албум. Преди няколко седмици, точно преди да започне турнето. И мога да кажа, че се движим в нови, различни посоки. Третият ни албум е много, много по-различен от предишните. Звучи изследователски. Китарите правят съвсем различни неща, неконвенционални. Това беше цел, която си поставихме за записите. Аз например свиря основно на гимбри (триструнен акустичен бас, покрит с камилска кожа). Беше и различен процес на записване. Всички записвахме всеки ден, не сме правили отделно перкусиите, бас и т.н. Започваме с някого и другите се включват, за да завършим песента до края на деня. Когато се промени начинът на записване, се променя и общото звучене.

Малика: Всеки участваше творчески в процеса.

Майкъл: Да, всички пишехме музиката заедно. Това е различно, обичайно аз и Малика преди изпращахме готови песни на хората от групата, а после записваме останалите. Сега всички участвахме във всичко.

Светът става все по-малък (намигване към заглавието на втория албум на Snarky Puppy The World Is Getting Smaller 2007), нали?

Майкъл: Да. Всеки ден става все по-малък.

Но става ли по-добър?

Малика: Ха! Не знам…

Майкъл: Да, мисля, че става по-добър! Винаги има стъпки назад. Линията на прогреса не е права и не върви само напред. Мисля, че съм много по-щастлив, живеейки в 2021, отколкото бих бил, ако живеех през 1991 или 1981. Нещата все пак се движат неизменно напред, човечеството прогресира, но движението напред-назад е интересно. В това движение понякога усещаме, че нещо се движи назад, но то всъщност не се движи назад, то винаги си е било някъде там, а сега става видимо. Това е важна част от порастването. 1981 може би изглежда готина, но ние имаме същите расови проблеми (в Америка) като тогава. Разликата е, че много по-малко хора знаеха за това, тези проблеми бяха обвити в тишина. Важно е, че сега тези теми излизат на преден план, разбъркват обществото и трябва да се справим с тях.

Малика: Това е така, но през 80-те е имало много по-многобройна средна класа и като цяло хората са имали по-добро качество на живот.

Когато чуеш някой да прави музика, можеш да добиеш усещане за това какъв е човекът не само като музикант, а и като личност.

Добре, а как днес музикалната индустрия подкрепя артистите?

Малика: Ха-ха-ха.

Майкъл: Мисля, че музикалната индустрия се промени. По противоречив начин. Днес индустрията е съвсем различна от преди. Има неща, които са много по-зле, и неща, които са много по-добре. Сега ми харесва идеята, че един добър артист няма нужда от звукозаписна компания, за да бъде чут. Артистът ъплоудва нещо и има потенциала да стигне, да бъде чут, по целия свят.

Има, разбира се, и лоши неща, хората не купуват вече музиката, музикантите печелят много малко от записите си, има и много други проблеми, но колкото и да не харесвам индустрията днес, мисля, че никога не сме били по-добре. По един идеалистичен начин смятам, че нещата са по-добри сега.

Вие продавате като отделни записи всички концерти на Snarky Puppy, което според мен е много умно. Защо не го правите и за другите си групи и отделни проекти?

Майкъл: Защото струва много пари да имаш професионалисти по звука на терен. Може би ще направим същото и с концертите на “Боканте”.