Чии сметки ще излязат верни
ББорисов посрещна предложения от „Има такъв народ“кабинет с нескрито задоволство. Макар да спечели изборите на 11 юли, партията на Слави Трифонов има твърде малка преднина пред ГЕРБ. С малко над една четвърт от народните представители проектът му за правителство се нуждае от подкрепата на други формации в 46-ото НС. Потенциалните партньори — другите „партии на протеста“, реагираха критично. От сигналите от ДБ и ИСМВ е ясно, че няма да гласуват за кабинета „Василев“. Подкрепа няма да дойде и от БСП.
Правителство с мандата на ИТН обаче няма да „долети“и на крилете на ГЕРБ и ДПС. За Трифонов това ще означава да предаде избирателите си, което би било не просто политическо самоубийство, а и би унищожило завинаги харизмата му. Ако Слави искаше да влезе във властта чрез сделка с Борисов и Доган, можеше да го направи в предишния парламент. Вместо това той остана верен на думата си. Защо да го прави сега?
Основната причина да обяви изпреварващо кабинета си е, за да демонстрира, че няма да участва в пазарлъци. Целта също е отговорността за съдбата на новото правителство да падне върху другите „партии на протеста“.
За мнозина обаче опитът на Трифонов да демонстрира политическа прозрачност засече. Ходът му беше разчетен като ултиматум и проява на арогантност, а симпатизантите на другите две формации го заподозряха точно в това, което той се мъчи да докаже — че не обслужва статуквото. ИТН сама наля масло в огъня. Николай Василев, предложен за министър-председател, трудно може да бъде символ на промяната. Вместо партньорство резултатът е „приятелски огън“. Разбираемо, Борисов потрива доволно ръце.
Фрустрацията срещу Слави Трифонов обаче има основания: трите партии ще имат общо 112 депутати. Те са на една ръка разстояние да сформират правителство, макар и на малцинството. Защо тогава ИТН саботира с ултиматума си друг, приемлив за всички, вариант? Те вероятно биха отговорили, че „ръката разстояние“до 121 гласа всъщност е ужасно скъпа; че тя би направила формациите на промяната зависими от статуквото и нов „златен пръст“на задкулисието. Явно Трифонов не иска да влиза във властта на всяка цена. Но личното ми мнение е, че от шоуто бяха и са длъжни да бъдат отворени за диалог с ДБ и ИСМВ, а по някои въпроси дори и с БСП.
Ако не е блъф, радостта на Борисов обаче е прибързана. ГЕРБ загуби над 200 000 гласа в сравнение с 4 април, както и 8 области, в които беше водеща — повечето бяха „завоювани“от ИТН на предсрочните избори. Макар и с малко, партията на Борисов претърпя поражение на парламентарен вот, което има важно символно значение в политическия спектакъл.
Кабинетът на ИТН, изглежда, няма да получи подкрепа, но такъв едва ли ще бъде реализиран и с мандата на ГЕРБ. Според мен няма да видим и правителство на БСП. Тя продължава да се срива електорално (минус 125 000 гласа в сравнение дори с печалния за нея резултат от април) и би било куриоз, ако стане гръбнак на бъдещо управление.
Задават се трети парламентарни избори за 2021, както и ново служебно правителство на президента Радев, в което вероятно ще влязат министри от сегашното и което вероятно ще продължи в духа на кабинета „Янев“да полива като със сярна киселина модела ГЕРБ – ДПС.
Разкритията за безобразията на този модел имунизират политическата система срещу завръщането на ГЕРБ в изпълнителната власт. Нито оплакванията им, че са жертва на репресии, нито мелодраматичните етюди ще върнат доверието в партията му. Твърде е възможно негативният тренд за ГЕРБ да продължи.
Но дали избирателите на ИТН все пак няма да решат да ги накажат заради това, че за втори път няма да сформират правителство? Ако това се случи, не е изключено „бонус“на следващите избори да получат някои от патриотичните партии, останали под прага през юли. Досега обаче сметките на Слави Трифонов излизат точни.
За мнозина опитът на Трифонов да демонстрира политическа прозрачност засече.