Как е на английски „Шат на патката главата“
ИИзводът от прегледа на пуб- ликациите в много чуждоезични издания е, че на журналистите им е трудно да опростят и „преведат“мъглявата ситуация в затворена в проблемите си страна, към която и бездруго няма голям интерес, след като на практика се самоизолира и във външната си политика.
Три характерни черти оформяха образа на България между април и юли в чуждестранните медии.
# 1 Отчетливо по-малко публикации в сравнение с интереса преди пролетния вот. Най-логичното обяснение, изглежда, е заради „още от същото“и че няма някакви по-ясни лица, чрез които да се разкаже нещо по-ново. Да, има имена като служебния министър на икономиката Кирил Петков, който в една публикация дори е посочен като потенциален фаворит за следващ министър-председател.
# 2 Отчетливо по-силен акцент върху корупцията, но този път върху дошлото от служебното правителство потвърждение на обвиненията, които се четяха по лозунгите на протестите миналото лято. Става дума за разкритията от Българската банка за развитие, които изнесе служебният кабинет, скандалите с трансплантациите, стотиците милиони авансово преведени за строеж на магистрали, груповото излизане в отпуск на почти всички ръководители на спецслужбите, саботажи срещу проверките, санкциите по „Магнитски“и бездействието на Европа преди и след това.
# 3 Отчетливо забелязване на мълчанието на Слави Трифонов и „Има такъв народ“. ИТН е загадка за чуждестранните медии. Германското издание „Редакционна мрежа“(RND) я определя като антисистемна партия, привличаща протестен вот от провинцията и чужбина. Но след като тя не се е определила сама къде стои в политическия спектър, журналистите също не знаят как да я позиционират. В най-добрия случай я наричат центристка партия и спрямо това определят останалите „протестни“партии като „малки лявоцентристки“.
Подзаглавието на единственото интервю на Трифонов за „Монд“обяснява, че е певец, който обръща политиката нагоре с краката. Как и в името на какво — не е съвсем ясно.
Боряна Джамбазова направи за „Политико“най-добрия му портрет. Тя обръща внимание на това как след четвърт век говорене от телевизионните екрани изведнъж е млъкнал напълно. Покрай странното име на партията му тя се опитва да обясни какво стои зад политическата екзотика — с превод на имената на някои от най-популярните му песни — като „Ръгай чушки в боба“(Shove Them Peppers in the Beans) и „Шат на патката главата“(Hack Off the Duck's Head). Както и че с цел политическо позициониране Трифонов е преминал към патриотично-националистически теми, възрожденски песни и зелени знамена „Свобода или смърт“по празните седалки на последния си концерт.
За онези, които не схващат много за какво става въпрос, „Файненшъл таймс“написа във вторник, че Слави Трифонов, изглежда, иска да превърне своята „анти“кампания за изборите в „анти“политическа платформа за управление. И че това поддържа жива надеждата на Бойко Борисов да се върне на премиерския пост. „Обявяваща се срещу елитите партия не прави митинги, няма плакати, не контактува директно с хората и няма реална програма. Сега страната е на прага да изпита още от същото и със следващия си лидер“, написа изданието, което е сред водещите в света.
Публикациите в чуждите издания потвърждават и усещането на много хора в България — че страната е в епилога на управлението на Борисов, но не е ясно дали от пролога на следващото управление няма да проличи, че е отворила същата книга.
Обявилата се срещу елитите партия не контактува директно с хората и няма реална програма.