Закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура

Когато не от месеци, а от години се говори за цялостна, концептуална и радикална съдебна реформа, извеждането като приоритет само на закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура може да означава две неща - пълно неразбиране какво се очаква от съдебната реформа в България или желание да се подмени темата, което пък означава липса на сериозни намерения. Безспорно закриването на спецправосъдието е приоритет, при това такъв, който може да се реализира веднага, защото още в предишния парламент имаше сериозно съгласие за това, а законът даже мина на първо четене. Но точно затова тази тема е най-безопасната сред всички останали аспекти на съдебната реформа. Същевременно през последните два месеца дори и инерцията, създадена в предишния парламент по темата за закриването на спецправосъдието, беше донякъде убита с уговорките, че тепърва трябва да се прави анализ на работата на специализираното правосъдие (къде бяха институциите досега) и „да се седне да се мисли“как да се разпределят делата в спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Интерпретациите, че Слави Трифонов е подхвърлил темата за спецправосъдието само защото тя е лесно разбираема от средностатистическия българин, а е и атрактивна, не звучат убедително.