За какво ни е редовно правителство

Ще се разберат ли? След драматичните обрати от миналата седмица първото заседание на новия парламент отново направи този въпрос актуален. Основната политическа интрига през последните дни е дали „Има такъв народ”, “Демократична България” и (ребрандиралата се) “Изправи се БГ! Ние идваме!” ще могат да постигнат съгласие за общи действия, да се обединят около правителство и да потърсят подкрепа от още една партия, за да го изберат.

Отговорът на този въпрос няма да дойде веднага. През следващите дни ще се играе сложен спектакъл. Всеки участник в него в момента танцува различен танц, но ще трябва да се разбере с другите и да влязат в един и същ такт.

Това ще бъде интересен процес. Как ще приключи точно не може да се каже отсега - танцьорите може да се разберат, може и да не се. За пръв път от много години българската политика и държавното управление нямат ясен лидер или сценарий. Никой не управлява ситуацията и никой не може да каже какво ще се случи след дори седмица.

Това положение е особено, но не е задължително лошо. Лесни договорки се правят, когато се делят измерими неща. Например - ти ще крадеш от енергетика, ти от земеделието, аз от всичко останало. Когато обаче трябва да се направи не план за присвояване на публични ресурси, а да се намери пресечната точка на различни представи за това как да се решат проблемите на държавата, разговорът е много по-труден (вижте какво се случва до момента в политиката и парламента на стр. 20).

Залогът от тези разговори обаче е голям. В последните седмици често се чува репликата “като не се разберат, служебното правителство се справя идеално”. Това е вярно, но само донякъде.

Служебното правителство се справя наистина добре със задачи като организирането на изборите и повдигането на завесата над кражбите от последните години. Неговата задача по принцип е основно да пази за малко държавата да не се срути, докато дойде редовно такова. Отиграването на текущите кризи е важно, но ако искаме България да се задвижи напред, са нужни доста по-многоходови комбинации.

Един от големите недостатъци на последните години (разбира се, много след мащабните кражби) беше късият хоризонт на управлението. Истинският прогрес е следствие на ясна визия за дълго време напред плюс енергия и организация тя да се следва.

Това е по силите само на редовно правителство и работещ парламент. Тази седмица има поне два примера за решения, които трябва да се взимат сега, но не са работа на служебен кабинет.

В момента започва обсъждането на грандиозен пакет от реформи, предложен от Европейската комисия. Те предвиждат от 2035 г. да се забрани продажбата на дизелови и бензинови коли и камиони, сериозни данъци върху самолетния транспорт и още действия, които могат коренно да променят живота на хората и структурата на европейската икономика (всичко за това на стр. 11-18). България може и трябва да има много силно участие в обсъждането на тези теми, но формулирането на позиция не трябва да е ангажимент на служебно правителство.

Същото е и с плана за възстановяване. През следващите години в българската икономика ще влязат огромно количество “безплатни” пари, които, ако не се управлява с ясна визия, могат да нанесат сериозни щети върху цели сектори.

Служебно правителство е много по-добре от правителство на завладяната държава, но още по-добре ще е да има редовен кабинет, който не краде и гледа години напред. Тогава ще има някаква надежда за излизане от сегашния застой.