Един бюджетен ястреб прелетя...
Какви разминавания в икономическата политика очерта мимолетният дебат между за кратко предложения за премиер Николай Василев и министрите от служебния кабинет
Какви разминавания в икономическата политика очерта мимолетният дебат между за кратко предложения за премиер Николай Василев и министрите от служебния кабинет
Двамата водещи икономически министри от служебния кабинет отчетливо печелят одобрението на публиката и затова беше изненадващо, че не намериха място в предложения и три дни по-късно оттеглен проектокабинет на Слави Трифонов. Осъзнавайки очакванията, той намери необходимо да обясни, че били канени, но отказали. А когато на номинирания за премиер Николай Василев най-накрая му беше разрешено да говори, стана ясно, че различията са принципни - по отношение на икономическата политика.
Разминаването във визиите - както се разбра впоследствие - са по ключови теми - данъчна система, управление на публичните финанси, социалната политика, ролята на държавата в икономиката.
Едната теза - на финансовия министър Асен Василев, е, че е нужно пенсиите да се увеличат така, че добавката от 50 лв. към тях да стане постоянна, дефицитът в бюджета да се свива постепенно, а не рязко, данъчната система да остане каквато е, а държавата да задели ресурс, с който да компенсира ефекта от нова пандемична вълна и нови ограничения. На този фон бившият икономически министър и после вицепремиер от правителствата на Сакскобургготски и на тройната коалиция Николай Василев излезе с по-дясна и поагресивна - съответно по-непопулярна визия. Василев, който нарече себе си “най-големият бюджетен ястреб”, е за понижаване на основни данъчни ставки, моментално свиване на минуса в бюджета, премахване на добавката от 50 лв. на пенсионерите, съкращения в администрацията… Един вид свиване на ролята на държавата и остеритет - на фона на исторически най-голямото бюджетно “разпищолване” от двете страни на Океана.
Разгорелият се задочен икономически дебат (в който Николай Василев успя да запише само едно участие - на пресконференцията, на която беше обявено оттеглянето му) беше освежаващ на фона на пълната липса на такъв от години. В същото време случката показа, че стопанската политика на България може да се определя напълно случайно според това кой “икономически клуб” изплува в политическия водовъртеж.
Размяната на визии, която се случи през интервюта и пресконференции, далеч не беше консистентна, но ето някои от разломните линии.
Колко и как трябва да харчи държавата
На пресконференцията на ИТН Николай Василев представи част от идеите си за управление, върху които по думите му е работел през последните два месеца. Той обясни, че напоследък
България рязко е влошила своята консервативна фискална политика и започва да се плъзга по спиралата на дългове и дефицити, затова според него още догодина бюджетът трябва да е балансиран, а преразпределителната роля на държавата (т.е. съотношението на държавните разходи спрямо БВП на страната) да се свие.
Според служебния финансов министър тази година трябва да завърши с планирания дефицит от 4.9 млрд. лв. (или около 3.8%
от БВП), а при евентуална актуализация на бюджета, която се очаква да бъде представена съвсем скоро, допълнителните приходи от 1.5 млрд. лв., които според него ще има през тази година, да се използват за увеличение на пенсиите и за ковид мерки. Както и че трябва да се води политика с основен фокус “спирането на всички течове в държавата” и едва след това да се премине към балансиране на бюджета.
Какво показват данните? През последните години преразпределителната роля на държавата действително се увеличава, като през миналата година консолидираният бюджет достигна почти 43% от БВП (по оценки на Евростат). Процентът ще се запази вероятно и тази година. Той е относително нисък спрямо средното за ЕС - 53% за 2020 г. Но е от най-високите, ако се проследят данните за България в 10-годишен период - подобни нива се достигат само през 2014 г., и то основно заради фалита на КТБ.
Николай Василев е прав, че колкото по-малко изземва държавата от работещите и бизнеса, а след това харчи по свое усмотрение, толкова повече средства остават за свободна частна инициатива - последното е предпоставка за просперитет. Това е особено валидно за държави като нашата - с неефективен публичен сектор и маниакална склонност към корупция.
В същото време според повечето икономисти, включително либералните, рязкото свиване на разходите в момент, в който икономиката все още се възстановява от ковид шока, ще има негативен за бизнеса ефект. “България още е далеч от връщане към предкризисната траектория на растежа (вероятно в края на 2021 г. ще се постигне пълно възстановяване, но не и компенсиране на загубената една година заради коронавируса). Поради тази причина фискалната политика трябва да остане стимулираща не само тази, но и следващата година. Това са и плановете на европейските страни”, посочва Георги Ангелов от “Отворено общество”.
Тези разсъждения са съвсем теоретични и в някакъв смисъл безполезни, докато игнорират “слона в стаята”, така както
направи Слави Трифонов, обявявайки приоритетите на правителството. Източването на публични средства в корупционни проекти, тип “Автомагистрали”, със сигурност изяжда достатъчно голям дял от икономиката, че ако бъде ограничено, горната дилема може и да не се съществува.
Най-добра илюстрация на горното е
Въпросът за актуализацията
Много десни икономисти очакваха служебният кабинет да спре добавките от 50 лв. за пенсионерите, които бяха отпуснати от ГЕРБ като антикризисна мярка.
Първо, защото те имаха предизборен привкус, и второ, защото не отчитат индивидуалния осигурителен принос към системата. Но се случи точно обратното - стана ясно, че служебният кабинет подготвя актуализация на бюджета с идея за трайно повишаване на пенсиите, с аргумент, че те са безобразно ниски. Което е факт.
Въпросните 50 лв. са над 10% от средната пенсия, която за първото тримесечие е малко под 500 лв., без да броим въпросните 50. Вдигането на пенсиите ще струва допълнително между 1.8 млрд. и 2 млрд. лв. годишно (в зависимост кой подход за преизчисление бъде избран), или около 2% от БВП.
Николай Василев обясни, че също подкрепя увеличението на пенсиите, но не по този начин, а чрез ускорен ръст на икономиката.
Парите за пенсии са едно от най-големите пера в бюджета (около 24%) и допълнителното им увеличение в бъдеще може да окаже натиск за вдигане на данъци. Апропо, следващото най-голямо перо в бюджета са парите за заплати в публичния сектор (администрация, учители, лекари, военни…). Като към тях се добавят и някои други пера, които трудно се режат дори и по време на криза, излиза, че около две трети от разходите в бюджета са постоянни и се съкращават трудно. Но пък през последните години се залагаха поне по 1-2 млрд. лв. за капиталови разходи, които не се изпълняват или се дават за спорни държавни дружества (ДКК, „Автомагистрали“са само част от примерите) и които биха могли да се насочат към пенсии.
Можем със сигурност да кажем това: парите за пенсии имат стимулиращ потреблението ефект, който би се върнал към бюджета като приход от косвени данъци; парите от корупция имат склонност да изтичат към офшорни сметки и разходи в Дубай.
Въпросът за пенсиите освен тактически е структурен, защото, както припомни икономистът Красен Станчев пред “Свободна Европа”, няма реформи в пенсионно дело изобщо и зависимостта на Държавното обществено осигуряване от данъците на намаляващото младо насе
ление на страната нараства. В България средно пенсията замества около една трета от трудовия доход - доста под средните за ЕС 60%, в които обаче влизат и пари по допълнителни пенсионни схеми и втори стълб, които не бяха достатъчно добре развити в България.
Това е същинската тема, която размяната на реплики не адресира, а конфликтът, който поражда, се видя на живо: в деня, в който служебният кабинет обяви обмисляното преизчисляване на пенсиите, управителят на НОИ Ивайло Иванов напомни, че следва увеличение на максималния осигурителен доход (който технически е обвързан с тавана на максималната пенсия). Реакцията от секторите с най-висока добавена стойност за икономиката като информационни технологии не закъсня.
Трябва ли да се променят данъците
Намаляване на ставката на данък печалба и на данъка върху доходите с един пункт до 9% и понижаване на ДДС от 20 на 18% за всички. Тази оферта на Николай Василев със сигурност би се харесала на повечето дясно мислещи хора в страната. Тя по груби статични сметки би довела до около 3 млрд. лв. по-малко приходи догодина. Въпросите тук обаче са няколко - как хем дупката в бюджета от почти 5 млрд. лв. тази година ще се свие толкова бързо, и в същото време ще се понижат данъци, от което държавата ще загуби милиарди приходи? Според Василев това може да стане с оптимизации в администрацията, но без анализ как работи тя и къде хората са в повече, ефектът ще е спорен и бавен. Има и още един въпрос - дали понижението на данък печалба само с един пункт би довело до повече инвестиции, или по-важни за бизнеса са равенството
пред закона и добре работещите институции.
Масово мненията на икономисти и анализатори са, че сегашната данъчна система в България е добре структурирана и няма нужда от промяна поне в частта ставки. Подобна теза
разви и Асен Василев.
“Идеята на ниските данъци е в това една слабо капитализирана икономика да ускори натрупването на капитал - физически и човешки, с което постепенно да стане по-производителна и да скъси изоставането с развитите